Асен Милчев
Улеят на времето (63)

2

Откакто Емил напусна клиниката, Аскол заработи сякаш с ожесточение. Дияна добре разбираше неговото мъчително раздвоение. От една страна, той честно бе положил всички сили да убеди Емил да остане на лечение при тях, тласкайки го чрез породеното по този начин желание за противодействие към спасителния астероид. От друга страна, бе дълбоко засегнат, че пациентът не прие по принцип неговите методи на терапия. Сега навярно искаше да докаже на самия себе си, че е бил прав. Или се мъчеше да удави болката от загубата на един човек, чиято трагична съдба, странно смесила се с техните, им бе станала близка.

— У Ланкони има значително подобрение — сподели впечатленията си с Аскол Дияна. — За първи път срещата му с Ана премина гладко и спокойно. А тя, горката, откакто завърши злополучният му рейс, непрестанно плаче.

— Ако по този начин може да се изкупи вина.

— Ти не си в състояние да схванеш чувствителността на жената — засегна се малко Дияна.

— Не е там работата, мила. Въпреки че съм оптимист, все още се страхувам за Ланкони. Преходът към така наречената криза на угризението за него все още не е отминал. И се колебая с какво лечение да продължа.

— Искаш да кажеш, че след като осъзнае същността на постъпката си, той ще започне да се срамува от нея?

— Нещо повече — ще се измъчва от мисълта, че е причинил страдания на хората около себе си.

— Защо тогава не подтиснем изцяло спомена у него?

— А няма ли така да го лишим до голяма степен от неговата човешка същност? Да отнемеш слабостите на човека — това също е грабителство…

— За първи път те чувам да се произнасяш по този начин — учуди се Дияна. — Сякаш слушам Емил. Да не би да си преоценил досегашните си методи на работа? Къде остана у теб непримиримостта и към най-малките психически отклонения? Нали всичко, което е добро за хората, е оправдано?

— Какво значи добро, Дияна. За ловеца на птици е „добро“, ако затвори своята плячка в клетка Но какво мисли по този въпрос жертвата? — А после за още по-голяма нейна изненада продължи. — Реших да възвърна всички спомени на Сола Сегура, преди отново да полети към Луната. Тя е чепата жена и ще издържи бремето им. Не смяташ ли, че е по-добре да не я лишаваме, макар и временно, от незабравимите й преживявания и възможността да ги сподели с някого, а?

Дияна удивено го изгледа. Наистина, много се бе променил Аскол след продължителната психическа схватка с трагичната непреклонност на Емил. Колкото и да се бунтуваше на моменти срещу прекалената експанзивност на своя ръководител, срещу рискованите му ходове, колкото и да го осъждаше за някои крайни решения, психоложката винаги го бе поддържала пред другите. Всъщност неговата непоколебимост я очароваше. Но дали сега бе моментът да се връщат назад? Та едва-що със случая Лирбо бе доказано правото за лекарска интервенция и в най-заплетените сфери на психическата дейност. Както Аскол бе предсказал, Лирбо, след възстановяването на предишните му познания, отново ставаше пълноценен човек, освободен завинаги от страховата психоза.

— Връщане назад няма да има, Дияна — сякаш разгада мислите й докторът. — Моите убеждения за правата и задълженията на лекаря-психиатър и неврохирург не са се променили. Трябва да открием онзи метод, при който да лекуваме с възможно най-малка намеса. Да станем по-деликатни. — Аскол замълча за малко, а сетне добави: — Може би наистина съм станал по-сантиментален. Нали не отговарям вече само за себе си.

Младата жена почувствува непреодолимо желание да погали рано посребрелите коси на това голямо добро момче.

— Доктор Варо, побързайте — внезапно прозвуча диктофонът в кабинета. — Ланкони пак буйствува. Нахвърля се върху годеницата си.