Асен Милчев
Улеят на времето (50)

10

Дияна обясни на Ланкони какъв е планът на КЕСИП да го обезвредят, показа му къде точно бе монтирана ампулата с упойващия газ и му помогна да я отстранят. После космонавтът със злорада усмивка включи маршрутния кодер към навигационния комплект. Сега вече ракетопланът автоматично се движеше по курса, достигащ границите на Слънчевата система. Мечтата на Сет като че ли се сбъдваше. Дияна с нетърпение очакваше точно този момент, когато похитителят щеше да стане по-сговорчив.

— Искам да ви съобщя нещо, което може би ще ви заинтересува — му каза тя. — Преди да излетя към ракетоплана, в нашата клиника идва Ана и аз разговарях с нея.

Ланкони потрепера.

— Защо не ми казахте по-рано това?

— За да не се отклоните от голямата цел — внимателно подбираше думите си Дияна. — И все пак реших, че нямам право да крия от вас за какво си говорихме с нея.

Космонавтът кимна, че е готов да я слуша.

— Тя съжалява, че се е отнесла несправедливо към вас. Разкайва се и страда. Готова е да изкупи вината си.

Сет се усмихна победоносно:

— Много късно се сети да се разкайва тази жалка комедиантка!

— На ваше място не бих я наричала така — втренчено го погледна психоложката. — Да бяхте я чули с какво любов говореше за вас! Колко искрени бяха сълзите й!

За миг Ланкони се замисли, но сетне го обзе ярост:

— Плакала е! Говорела е за любов! Да беше се отнасяла с любов към мене, когато бяхме заедно! А тя окървави сърцето ми, изяде душата ми… Накара ме да заложа на карта живота си.

— И живота на толкова други хора, Ланкони…

Дияна настъпваше, стремеше се да хване и притегне нишките на разнебитената му психика. И за първи път, откакто разговаряха, той не й противоречеше.

— Тя се молеше да се върнете — продължи младата жена. — И сигурно много ще страда, ако се случи нещо с вас.

Постепенно Сет Ланкони изпадна в мъчително състояние. Очите му блуждаеха, устните му изпускаха несвързани слова. Той ръкомахаше и се обясняваше с някакъв невидим събеседник. Спореше с него, умоляваше и проклинаше.

— Аз съм само една слаба жена — не спираше да го поставя все повече под свой хипнотичен контрол психоложката, — но ако мен така ме обичаха, щях да се върна. Всеки може да сгреши. Великодушието е признание за сила.

Ланкони внезапно се изпъна. Искаше да каже нещо, но нито звук не излизаше от разпуканите му устни. После започна да се бори с невидимите ръце, които го стягаха около гърлото, изохка и се строполи. Дияна се втурна към него. Бе попрекалила с психологичната обработка. Космонавтът се оказа много по-лабилен, отколкото бе предполагала. Не бе очаквала да се стигне до нервен шок. От нескончаемото няколкодневно напрежение, от резките преходи между отрицателни и положителни емоции, той се бе изразходвал изцяло. Психоложката искаше само по хипнотичен път да сломи съпротивата му, да му внуши как да постъпва. Вместо това Ланкони бе изгубил съзнание. Но тя нямаше време дълго да се взира в безизразното лице на Сет, нито да се зарадва на успеха на собствения й план за овладяване на положението. Трябваше бързо да се действува.

Дияна изтича до уредбата за свръзка, макар да беше сигурна, че Ланкони я бе повредил. За съжаление предположението й се оказа вярно. Тя беше откъсната от света. След това си припомни указанията на специалистите от КЕСИП и изключи защитното поле. После се хвърли да разхерметизирва преградните шлюзове, които отделяха командната кабина от останалата част на ракетоплана. Само че те не помръдваха. Обезпокоена, с всички сили тя натискаше ръкохватките, трескаво превключваше автоматичните ключалки, но безмълвната стоманена стена стоеше все така враждебна и непреодолима пред нея. Дияна приседна отчаяна и хвана главата си с ръце. Край на всичките надежди! Ланкони беше намерил неизвестен начин да се барикадира.