Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Асен Милчев. Улеят на времето
Научнофантастичен роман
Първо издание
Рецензенти: д-р Светослав Славчев, Васил Райков
Редактор: Елена Коларова
Художник: Николай Тодоров
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Ирина Кьосева
Индекс 11 9373/6257–18–84
Българска. Предадена за печат на 20.11.1984. Подписана за печат на 25.У1.1984. Излязла от печат на 26.УИ.1984. Формат 1/32/70/100. Тираж 45 115. Изд.коли 9.72. Печатни коли 15. УИК 9.51 Цена 0.63 лв.
Държавно издателство „Отечество“, София
ДП „Балкан“, бул. „Ленин“ 113, София
История
- — Добавяне
7
Емил се стресна и се събуди. Имаше чувството, че някой го разтърква по слепоочията с жестока ледена ръка. Но защо цялата станция излъчва жълта светлина и каква е тази настойчива музика? Той скочи от креслото на Морфей и се втурна към централния команден пулт. Компютърът бе включил първа степен на тревога, чиито сигнали го бяха разбудили. Устройствата се бяха сблъскали с неразрешима за тях задача, която все още не представляваше опасност за цялостната работа на ретранслаторната усилвателна станция, за да дадат екстрена опасност, но изискваше спешна консултация с човека-оператор.
Емил хвърли бърз поглед върху многобройните индикатори, телевизионните оптични системи, дистанционно регулиращите механизми… А, ето каква била работата. В канала, определен само за съобщения от изключителна междупланетна важност, с който имаха право да разполагат единствено упълномощените представители на Комитета за всеобща безопасност, бяха попаднали някакви странични сигнали. Колкото и надеждно да беше защитен този канал за връзка, понякога дори и в него проникваха смущения. Това задължаваше веднага електронната машина да се намеси и отстрани паразитните влияния. Но този път машината се бе натъкнала не на външни шумове, а на вплетен междупланетен разговор. Електронната програма изрично забраняваше да се прекъсва връзката между хора. Компютърът се бе объркал от противоречието между командата за незабавна намеса и невъзможността да я осъществи, което при по-продължително въздействие можеше да го повреди.
Емил бе овладял лесно всички системи и особености на ретранслаторната станция. Като специалист и по кибернетично моделиране на бионични модели бе свикнал да работи с много по-сложни електронни агломерации. Затова действията му скоро станаха полуавтоматизирани. Изключи алармената система и жълтеникавият оттенък на стените — знак за предупреждение — изчезна. Сега самият той трябваше да се включи в забранения канал и да предупреди двете страни незабавно да прекратят разговора си. Нагласи слушалките, натисна копчето и в следващите няколко мига му се стори, че ще загуби съзнание.