Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Асен Милчев. Улеят на времето
Научнофантастичен роман
Първо издание
Рецензенти: д-р Светослав Славчев, Васил Райков
Редактор: Елена Коларова
Художник: Николай Тодоров
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Ирина Кьосева
Индекс 11 9373/6257–18–84
Българска. Предадена за печат на 20.11.1984. Подписана за печат на 25.У1.1984. Излязла от печат на 26.УИ.1984. Формат 1/32/70/100. Тираж 45 115. Изд.коли 9.72. Печатни коли 15. УИК 9.51 Цена 0.63 лв.
Държавно издателство „Отечество“, София
ДП „Балкан“, бул. „Ленин“ 113, София
История
- — Добавяне
5
Емил бе съзнавал и преди, че ще му бъде тежко в самота. Но никога не си бе представял до каква степен тя ще го тласне към размисли.
Какво бе загубил, отдалечавайки се доброволно от обществото? Възможността да грее душата си на огъня на неговата интимна всеобхватност. Бе погазил установеното човешко пространство, за да се пресели в другото измерение — враждебно и подтискащо. Навярно личността тук преставаше да съществува, защото тя нямаше възможност да преосмисли такива жизнено необходими понятия като вътрешно и външно, отворено и затворено, обществено и лично, огромно и миниатюрно, интимно и всеобщо, близко и далечно… Бе загубил сравнението. На този астероид времето и пространството се трансформираха единствено в самота и безкрайност.
Постепенно Емил се докосна до една истина, на която в обикновения живот никога не бе обръщал внимание: хората съществуват само в определени духовни и материални сфери. Това ги е събрало заедно. Така са възникнали и селищата — един вид доказателство за победата на разума и реда над сянката на хаоса, център на мечтата, на духовното и изкуствата, и едновременно с това на обикновеното, на делничното, на жизнената необходимост. Тълпите са се събирали в огромни амфитеатри. По-късно стремежът за удобство и уют е взел връх — улиците, площадите… Без да се игнорират и местата за развлечение.
Идвайки на ретранслаторната станция, той си бе въобразил, че ще погази всички основни принципи на човешкото общество. Не случайно операторите на ретранслаторните станции често ги сменяха. Далеч от освежаващата струя на хорския поток за по-дълго оставаха само доброволците и осъдените. Затова на Емил му бе необходимо да си изгради собствен град, в който да заложи поне някои от принципите на общественото пространство. Той си спомни как някога японците подреждали своите градини. Вечната борба за територия, за късче земя ги е правела изобретателни и вглъбени. Те били ненадминати във философския израз на отношенията между природата и човека. В един от техните манастири е бил поставен камък, който оставал невидим от каквито и пространствени точки да се разглеждал. С това са искали да събудят творческото начало у себе си. Но не беше ли обрекъл предварително на провал своите творчески сили Емил, след като дойде тук? Можеше ли да се задоволи той с ролята на митичен основател на един въображаем свят, който се изчерпваше с кръглите илюминатори на ретраслаторната станция и безизразната пустота на черното небе отвъд?