Асен Милчев
Улеят на времето (4)

4

— Сигурно е хубаво да се чувствуваш откривател — не можа да скрие раздразнението си Емил, след като с Леда отидоха в друга стая и спуснаха звуконепроницаемата преграда. Сега можеха да си говорят с висок тон, без да пречат на Мая да спи. — Но нямаш право да залагаш живота си, та дори в името на най-възвишените идеали.

— Ако учените преди нас бяха разсъждавали така, и досега щяхме да сме в Средновековието — защити се Леда. — Навярно си чувал, че великият физиолог Иван Павлов и на смъртното си легло, до последния си дъх е диктувал на своите сътрудници какво чувствува, когато животът го напуска.

— Легенди има и за вграждането на сянката при строежа на нова сграда. Може би ще пожелаеш да се разплатиш с живота си, за да те признаят за голям учен?

Леда реши, че е по-разумно да не се впуска в по-нататъшни спорове, а да се възползува от породилия се у Емил интерес към новата й хипотеза за микси-вирусите и да му я разкрие… Според нея те представляват безобидни микроорганизми, чието развитие се стимулира от ултравиолетовото лъчение, след това те самите го генерират — важна подробност, довела до объркване в досегашната диагностика. Но всъщност микси-вирусите не предизвикват болестни изменения. Болестта на Лесли и Давидов е вътрешноклетъчна промяна под въздействие на ултравиолетовото облъчване и ще се лекува, като се премахне първопричината й — ултравиолетовата част на слънчевия спектър. Съществуват достатъчно надеждни филтри за това, а в бъдеще ще се открият сигурно и по-добри средства. Всички досегашни усилия да се унищожат по някакъв начин микси-вирусите са били излишни, защото те са само вторичен източник на лъчение. С това се обяснява и неуспехът при лекуването на страшната болест — объркване на причината и следствието…

— Не ти ли се струват подозрително прости твоите заключения? — не издържа до края на обясненията Емил.

— Гениалните хрумвания винаги са били прости — нарочно си придаде самоуверен вид Леда.

— И защо мислиш, че именно пред теб се разтвориха дверите на прозрението?

— Защото съм едновременно микробиолог и молекулярен физикохимик. И освен това съм една от първите, които се възползуваха от възможностите на новия СТЕМ-микроскоп.

— Може и да е така — поуспокои се Емил. — Само че това не ти дава право да се включваш в опасни експерименти. Ами ако се заблуждаваш? Ако все пак микси-вирусите са вредни? Не, няма да те пусна на изпитателната станция на Марс, преди да се потвърдят твоите хипотези.

— Но след това за мен ще бъде вече късно…

— Ще запазиш само славата си на гениален теоретик, а практическите резултати нека да установят други.

— Ти си егоист, Емил.

— В момента мисля само за Мая.

— Ще я взема с мен.

Емил подскочи:

— Съжалявам, но ако си се побъркала, аз все още не съм.

Леда усети, че бе попрекалила и продължи по-меко:

— Мая може да дойде, след като се убедим, че е напълно безопасно.

— За нея не може да бъде безопасно пребиваването на още неусвоена планета.

— Но как ще работя и живея далеч от нея?

— Никой не те кара насила да ходиш на Марс. Сама си го внушаваш. Не ти ли се струва, че егоистката си ти? В името на кариерата и тщеславието си готова да ме изоставиш.

— Жалко, че не ме разбираш, Емил. Сигурно не мога да ти предоставя достатъчно красноречиви аргументи, но вярвам, че съм права. Смяташ ли, че иначе бих рискувала живота на единственото си дете?

— То е и мое дете, Леда. И затова никога няма да се съглася, ако решиш да я водиш на Марс. Аз имам нужда и двете да бъдете при мен. Това не е ли достатъчно основание да не тръгваш?