Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
Mandor (2010)

Издание:

Асен Милчев. Улеят на времето

Научнофантастичен роман

Първо издание

Рецензенти: д-р Светослав Славчев, Васил Райков

Редактор: Елена Коларова

Художник: Николай Тодоров

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Ирина Кьосева

Индекс 11 9373/6257–18–84

Българска. Предадена за печат на 20.11.1984. Подписана за печат на 25.У1.1984. Излязла от печат на 26.УИ.1984. Формат 1/32/70/100. Тираж 45 115. Изд.коли 9.72. Печатни коли 15. УИК 9.51 Цена 0.63 лв.

Държавно издателство „Отечество“, София

ДП „Балкан“, бул. „Ленин“ 113, София

История

  1. — Добавяне

17

Максим много харесваше Лия. Или както се изразяваше Юри в такива случаи, тя му действуваше като магнит. Ухажваше я настойчиво винаги, когато летяха заедно по космическия маршрут до Луната. Но за негово най-голямо разочарование Лия беше твърде резервирана. Това, разбира се, още повече подклаждаше мъжкото честолюбие на Максим и той с търпението на булдог се домогваше до благосклонността на красивата стюардеса. Както добре беше преценил Сет Ланкони, неговият съекипник се съгласи да напусне служебното си място и наруши с това устава, за да не събуди приятеля си Юри и най-вече за да бъде по-дълго време с Лия. Системата на полети с трима космонавти не даваше богати възможности да остава насаме с нея и той трябваше да краде от осемчасовата си почивка.

Максим нямаше представа колко дълго се бе забавил в общия салон по време на лекцията за употребата на скафандрите, на която прие доброволно ролята на демонстратор. За него часовете, прекарани с Лия, течаха като минути. И все пак, след като порядъчно си бяха побъбрили, му се стори, че е време да се връща в пилотската кабина. Но там го очакваше безкрайна изненада. Вратата беше заключена. Помисли си, че Сет неволно е превъртял ключа и натисна звънеца. Никакъв звук. Не работеше и микрофонът, чрез който стюардесата се свързваше с членовете на екипажа в случай на нужда. А това означаваше, че Ланкони бе пуснал защитното поле от командния пулт и кабината оставаше недосегаема за каквито и да било сигнали или опити за външна намеса или въздействие. Състояние на първостепенна тревога! Може би внезапно се е появила някаква опасност и командирът бе реагирал моментално? Не, едва ли би се лишил в такъв момент от помощта на останалите космонавти. Тогава защо не ги бе повикал?

Максим си спомни напрегнатото и разстроено лице на Ланкони, неспокойното му държане, докато бяха заедно в кабината. Дали Сет преднамерено не бе го отстранил от командния пункт, за да разполага сам с управлението? Ако беше така, то сега наистина Ланкони държеше всички в ръцете си, неуязвим зад бариерата на защитното поле, можеше да прави каквото си пожелае с кораба. „Трябва веднага да събудя Юри — помисли си Максим. — Да го вземат дяволите, този влюбен мечтател, той сякаш предчувствуваше, че няма да изкара докрай почивката си.“

Въпреки че Юри се опита да успокои Максим, и двамата бяха сериозно разтревожени. Провериха вътрешнокорабната система за връзка — тя не функционираше. Това изключваше възможността от случайна авария и все повече насочваше подозренията към някакви нарочни, все още непонятни за тях действия от командния пункт. Какво ли се бе случило със Сет Ланкони?

— Заслужаваш да те дадат под съд — намръщено каза Юри. — Защо напусна пилотската кабина бе, човек? Заради оная хубавица ли?

— Ти като че ли не си правил същото — заоправдава се Максим, премълчавайки другите си доводи да наруши устава.

— Какво ли е станало с Ланкони?

— Нищо не знам, само че не ми харесва тази негова изолация. Ако намеренията му бяха чисти, защо ще се крие?

После двамата заспориха как да постъпят в неочаквано изпречилото им се изпитание.

— Струва ми се, че не е време за разправии, момчета — сепна ги любезен глас.

Космонавтите живо се обърнаха. Пред очите им изплува решителната физиономия на дребничка възрастна жена.

— Сола Сегура — представи се тя.

— Какво обичате? — окопити се Максим.

— Моля да не ми се сърдите, но вашето продължително разгорещено разискване ми напомни, че в момента третият пилот е останал сам. А вие най-добре знаете, че не е позволено.

Юри изненадан изгледа непознатата чудачка.

— Откъде сте научили това? — почти се усмихна той.

— О, аз знам още много неща — продължи лукаво старата жена, показвайки му книжката, която бе измъкнала от джоба на стюардесата. — Например, че в момента не работи връзката с кабината — видях ви как напразно се опитвахте да се обадите. А я погледнете стюардесата, колко несполучливо се старае да си придаде безгрижен вид. Ако питате мене — снижи гласа си възрастната особнячка, — тя е много разтревожена. Ще ми кажете ли защо?

Само тази проклета бабичка им липсваше сега. И откъде се беше докопала до космонавтския устав? В първия момент Максим бе готов да я наругае. Но какво щеше да спечели от това? Можеше да избухне скандал, който да прерасне в паника, ако до пътниците достигне вестта, че пилотът по неизвестни съображения се е самоизолирал в кабината и никой не е в състояние да отгатне намеренията му. Не, трябваше да бъдат много внимателни с тази хитра старица.

— Вие сте изключително наблюдателна и осведомена — поласка я Максим. — Само че наистина няма нищо опасно. Командирът на кораба обича от време на време да ръководи полета сам.

Веднага разбра, че бе подценил бабката-всезнайница.

— Правилникът не разрешава това — размаха под носа му устава тя. — И вие се опитвате да скриете истината от мен. Защо пропадна връзката ви с командния пункт?

Младият мъж едва се въздържа да запази спокойствие.

— Вярно е, че имаме временни затруднения с връзката — усети как се уплита Максим. — Скоро всичко ще бъде наред.

— Видях, че безуспешно се мъчехте да отворите вратата на кабината. И тя ли е повредена?

— Слушайте — намеси се в разговора Юри с желание да прекрати неудобните въпроси: — Аз ще ви кажа истината, само че ще ми обещаете, че тя ще си остане между нас. Нали разбирате — не е необходимо да се създава безпричинна паника.

Сола Сегура кимна съпричастно.

— В момента и ние не знаем какво точно е станало. Командирът се е заключил вътре и е пуснал защитното поле, което ни лишава от всякаква възможност да влезем във връзка с него или да му повлияем. Какво се е случило и какво възнамерява да прави той, за нас е толкова непонятно и загадъчно, колкото и за вас.

— Защо не се обадите на Земята? — разумно предложи възрастната жена.

— Защото от кабината е изключена апаратурата.

Сола Сегура се замисли. Явно, че и на нея не й се нравеше странното поведение на командира на кораба.

— Естествено, ние ще направим всичко възможно, за да се изясни случаят. Смятаме, че няма причина за безпокойство — искаше примирително да приключи разговора Юри.

— А ще успеете ли да говорите със Земята, ако ви предоставят частна радиостанция? — внезапно каза жената.

И двамата космонавти подскочиха:

— Вие разполагате със собствена радиостанция за далечна връзка?

— Не, не аз — махна с ръка Сегура. — Чух как Тони, момчето, което пътува с мен, разговаряше за това с другия наш спътник. То е радиолюбител и носи със себе си радиостанцията, подарена му от родителите, при които сега отива на гости. Иска да им покаже как си служи с нея.

— Трябва на всяка цена да е възползуваме от случая и да се опитаме да влезем във връзка със Земята — каза сериозно Юри.

— Но това означава, че ще събудим подозренията на момчето — възрази Максим. — Истината ще разбере и неговият събеседник, и може би всички на кораба. Не е ли възможно някак да избегнем обясненията с притежателя на станцията. Вероятно тя е в трюма на кораба. Знаете ли кой е неговият багаж?

— Не, така няма да стане — остро реагира възрастната жена. — Не съм свикнала да си служа с лъжи. Пък и не мога да разпозная багажа му. Ще приказвам откровено с моите спътници. Аз отговарям за тяхното поведение. Обещавам ви, че тайната ще си остане между нас.

Юри Ликшо и Максим Грейси нямаха друг изход, освен да се надяват на гаранциите на о̀правната бабичка.