Асен Милчев
Улеят на времето (38)

24

— Къде се губите, докторе? — нетърпеливо посрещнаха Аскол и неговата помощничка в КЕСИП. — Имаме много важни вести. Обадиха се от ракетоплана.

— Кой? Ланкони ли? — стресна се докторът.

— Не, другите двама космонавти Юри Ликшо и Максим Грейси. Положението там е почти такова, каквото предполагахме — осведомиха набързо председателя на комисията за събитията в ракетоплана, които той не знаеше. — Но най-важното е, че всички горе са живи и здрави.

— Това се казва хубава новина — зарадва се Аскол. — Сега ще можем да играем с открити карти с Ланкони. Остава да решим как да постъпим с него — загрижено добави той. — Докато вие сте разговаряли с кораба, аз успях да събера необходимите ми сведения. Вече имам достатъчно основания да смятам, че внезапното умопомрачение на командира ще остане трайно и не можем да протакаме преговорите, за да печелим време. От друга страна, вече сме сигурни, че пътниците са живи и някои от тях очакват да ги спасим. Значи имаме морално основание да преговаряме с похитителя и ако се наложи да изпълним исканията му. Залогът е огромен. Ще трябва да отстъпим пред Ланкони.

— А защо не го ликвидираме?

Аскол не успя да разбере кой точно даде това предложение.

— Не съм привърженик на крайните средства — намръщено възрази той. — Освен това как ще преодолеем защитното поле, за да се доберем до командира?

В залата, където заседаваше комисията, се възцари мълчание. Решаваше се съдбата на експресния ракетоплан.

— Внимание, сигнал за повикване. Отсреща е Сет Ланкони — неочаквано обяви роботът-свързка.

Настъпи раздвижване, което много наподобяваше на паника. Обаждането от космоса завари комисията неподготвена.

— Омръзна ми да чакам, докато се наумувате — изръмжа от екрана Ланкони. Лицето му беше брадясало и напрегнато. Очите му искряха от гняв. Или от лудост? — Искам да ви предупредя, случайно да не ви хрумне мисълта да посегнете върху живота ми, макар че съм надеждно защитен от полето. Свързах системата за сигурност на кораба с тоновете на сърдечната ми дейност. Знаете какво означава това. Ако ударите на сърцето ми спрат, ракетопланът ще отиде по дяволите.

— Не ви подхожда, Ланкони, да употребявате такива изрази — пресече го Аскол.

— А на вас подхожда ли ви, докторе, да ме разигравате толкова дълго? Какво очаквате? Да ме надхитрите ли? Да се уморя? Напразно. Ще предам управлението на автоматите и ще се наспя до насита в кабината. Да ми се свърши храната ли? Запасил съм се достатъчно, а ако не ми стигне, ще наредя да ми донесат от централния склад. Мислите ли, че няма да ми се подчинят, когато разберат, че държа живота им в ръцете си? Не ме изкарвайте от търпение, защото ще съжалявате. Искам бърз и точен отговор: ще ми изпратите ли маршрутния кодер?

За миг отново настъпи мълчание. Доктор Аскол Варо разбра, че не трябва да изпуска инициативата. Космонавтът бе вече изнервен. Щеше да започне да греши.

— Добре, Ланкони, ще имате кодера — твърдо каза председателят на комисията. — Но по какъв начин да ви го изпратим?

— Това вече е съвсем друго нещо — ехидно се усмихна лицето от телевизионната стена. — Така може да се преговаря. Ще ви обясня. Ще изпратите по дирите на нашия ракетоплан бързоходна патрулна ракета. Тя скоро ще ни настигне. Стиковката ще извършим в предната част на кораба, където е командната кабина. И всичко трябва да стане без шум. Предполагам, че не желаете отзад в пътническия салон да се самоизядат от страх, ако научат истината.

— Можем ли да изпълним исканията? — обърна се Аскол към останалите членове на комисията.

Всички унило кимнаха с глава.

— Имам още едно условие — извъднъж се обади Ланкони. — При мен с кодера да влезе жена.

В болното съзнание на Ланкони сега всяка жена приемаше образа на унизилата го Ана. И той жадуваше да й отмъсти. Излезлият от релсите на разума космонавт имаше достатъчно основания — справедливи или несправедливи — в дъното на душата си да ненавижда управата на космическите полети, но подетата от него игра с жена ставаше много опасна.

— Коя е тази до вас? — грубо се обърна Ланкони към доктора.

Аскол беше забравил за Дияна.

— Моята помощничка Дияна Фрай, психоложка.

— Чудесно, надявам се, че ще бъде психически уравновесена и няма да прави глупости, като дойде да ми донесе маршрутния кодер. Вие държите на нея, нали? — космонавтът се изсмя лудешки на неочакваната си находка. — Тогава пазете момчетата от охраната настрана. Иначе не отговарям.

Аскол бе готов да кипне, но Дияна го изпревари:

— Добре, Ланкони. Съгласна съм да изпълня желанието ви при едно условие: освободете жените и децата от борда, преди да тръгнете на далечното си пътуване.

От другата страна се изхилиха:

— Забравяте, че в момента условията поставям само аз. Ако изпълните съвестно нарежданията ми и се държите добре, мога и да удовлетворя молбата ви. И така, очаквам патрулната ракета с вас и маршрутния кодер.

Екранът угасна.

— Ти си обезумяла! — нахвърли се Аскол върху помощничката си. — Та това не е играчка. Имаме работа с опасно луд човек.

— Именно затова трябва да отида аз — отвърна спокойно Дияна. — Да видя колко способна психоложка съм и как ще въздействувам на мъжката психика. Не видя ли, че Ланкони има слабост към мен? — дори се пошегува тя.

— Глупости! Само да не му паднеш — кой знае какво ще му хрумне? Може да те принуди да вземеш участие в налудничавия му полет по границите на Слънчевата система.

— Не, защото преди това ще го обезвредим — с увереност възрази Дияна.

— Но как, ние още не сме решили как? — объркано изрече някой от комисията.

Веднага отхвърлиха първото предложение — да се скрият хора от охраната в патрулната ракета. Ланкони трябваше да изключи защитното поле при стиковката и тогава… Не, беше много несигурно. Ланкони щеше да бъде нащрек, особено когато двата космически обекта се съединят за броени секунди. Освен това, ако му се случеше нещо, това би довело до гибелта и на кораба.

— Единственият начин да приключим благополучно с инцидента е аз да вляза „легално“ в кабината — настояваше Дияна.

Нейният план бе смел и прост, може би малко романтичен, повлиян от старите криминални романи, но добре замислен и осъществим. Тя предлагаше в маршрутния кодер, който щеше да занесе, да се инсталира устройство с мигновено насочено въздействие на упойващ газ от групата на полипсиолоните. Когато Ланкони отвори кутията на кодера, за да я включи в компютъра, системата на газовото изпускане ще впръсне съдържанието си в него.

— Но той може да ви накара вие самата да поставите кодера в навигационния комплект — беше главното възражение.

— Нали затова съм жена, ще съумея да го надхитря — не без кокетство подхвърли младата психоложка. — А вие какво искате — не можем да решим толкова заплетена ситуация, без поне малко да рискуваме.

Аскол я гледаше с възхищение. Ето каква се оказа Дияна — смела, находчива жена. Дали поради личния й чар или поради притеснената обстановка, която подтискаше всякакво въображение, други предложения за обезвреждане на Ланкони не бяха направени и комисията всъщност прие нейния план.

— Но вие трябва да знаете как да отстраните защитното поле и да разхерметизирате вратата, за да поемат управлението другите двама космонавти — с педантичност, сякаш всичко останало беше завършило благополучно, се опита да й възрази някой.

— Тук са се събрали толкова специалисти по космическа техника. Все някой ще ме инструктира. А аз съм примерна ученичка. Попитайте моя шеф доктор Аскол Варо — обезоръжаващо се усмихна Дияна.