Асен Милчев
Улеят на времето (56)

2

— Вие сте най-облагодетелствуваният пациент, в което и да било лечебно заведение, Емил — подхвърли една сутрин доктор Варо. — Имате пълен карт бланш да следите нашата работа.

— Това беше ваше собствено предложение, докторе. Може би някакъв нов начин на лечение?

— Е, видяхте ли нещо интересно?

— Запознах се по-отблизо с един от пациентите — Лирбо. Право да ви кажа, не разбрах за какво го държите. Изглежда ми напълно нормален.

— Това е така, Емил. Но ако го бяхте видели, когато постъпи — той беше съвсем луд. Станал бе неволна причина пред очите му да загинат неговите колеги.

Емил придоби напрегнато изражение.

— И какво направихте с него?

— Извърших рискована операция, заради която можех да загубя не само мястото, но и професията си, имаше усложнения. За щастие успяхме да се справим. — Аскол обясни същността на операцията и начина на наложилото се обучение след нея.

— И какво спечелихте с вашата интервенция?

— Как какво? Той е здрав! Никога вече няма да му тегне миналото.

— И мене ли искате да лишите от минало? — тъжно поклати глава Емил. — Няма да ви позволя. Там са скрити моята радост и моята скръб.

Двамата вървяха по дългия коридор, който завършваше пред кабинета по биотокова терапия. Вратата се отвори и отвътре излезе Дияна Фрай. Тя вече знаеше за трагедията на Емил и присъедини усилията си към тези на Аскол да убеждава осиротелия учен да не се осъжда на отшелничество.

— Научих, че критикувате нашата система на работа — усмихна се жената. — Не ви ли харесва клиниката?

— Клиниката е чудесна, само че не всичко, което става тук, е по вкуса ми — призна си Емил. — Не бих искал да се подлагам на подобен род лечение.

— Това си е ваша работа — каза Дияна, а после смени темата. — Току-що премина последният сеанс на Ланкони с лъчевия анализатор.

— И какви са резултатите? — заинтересува се Аскол.

— Нивото на агресивността е спаднало значително. Вече му разрешихме да се среща с годеницата си.

Предпазливо, без излишни подробности, докторът запозна Емил с историята на Ана Клос и Сет Ланкони.

— И него ли оперирахте да забрави миналото? — иронично подхвърли Емил.

— Не, лекуваме го по метода на внушението — направи се, че не е разбрал подмятането Аскол. — Подбудите за насилствените му действия бяха продиктувани, колкото и да е странно, от любов. Сега обектът на тази любов ни помага. Затова ни е значително по-леко.

— До крайности стигате само със самотниците…

Отново докторът направи усилие и преглътна откритото предизвикателство.

— Мисля, че съвсем скоро ще изпишем Ланкони — намери начин да промени опасната насока на разговора Дияна.

— Да, за Сет вече съм спокоен — подкрепи я докторът.

Аскол никога не би говорил така, ако знаеше какви нови затруднения с космонавта го очакваха.