Асен Милчев
Улеят на времето (55)

1

— Признай си, Емил, че не си надвиваш ината да се подложиш на лечение при нас — запя пак познатата си песен Аскол.

— Грешиш, докторе. Не искам да се оставям в ръцете ви, защото считам, че не е морално да се бъркате във висшата нервна дейност…

— Търсиш си оправдание! Тогава стани член на дружеството на здравните пуритани — на най-назадничавите хора! Избягай от клиниката: ще им дадеш много силен коз в ръцете — от гняв дори ушите на доктора бяха почервенели.

— Няма да предавам никого. Моето мнение обаче е друго: опасно е да се манипулира със съзнанието на хората. Представи си, колкото и невероятно да изглежда в наши дни, че те попаднат при недобросъвестни лекари, които започнат да изкористяват своите пациенти.

Аскол се овладя и се замисли над думите на човека, когото искаше да направи свой пациент. Колко дълъг път трябваше да измине общественото съзнание, докато се зачеркне угрозата от насилие върху човешката психика. Недоверието още съществуваше. Манипулация на съзнанието!? Ако все още се срещаха индивиди с нечиста съвест и лоши подбуди, те биха намерили хилядократно по-мощни средства за въздействие — органични отрови, с които може да се унищожи цял континент; всепроникващи лъчения, които за броени секунди биха превърнали човечеството в стадо идиоти; ядрени заряди, чиято експлозия е в състояние да пръсне Земята като зряла диня… Но това време за щастие бе отдавна отминало. Ами психиката? При зло желание чрез нея можеше да се моделира армия от роби или каста от властелини. Не, медиците заслужаваха несравнимо по-голямо доверие. Човечеството се бе справило с инфекциозните болести, сърдечно-съдовите заболявания и ракът бяха на път да бъдат победени, а неврозите се ширеха. Те застрашаваха бъдните поколения. Ще започнат да се предават генетично като част от интелектуалното ни и здравно наследство. Това ли ще се завещае на правнуците? В никакъв случай! Медицината трябваше да се намеси.

— Вярно е, Аскол, хората станаха могъщи като богове — продължи своята теза Емил. — Но дали разумът и волята им са на висотата на техническите и научните им познания?

— Има едно универсално лекарство срещу недоверието, Емил — времето. То ще излекува и тебе. Ала аз искам да ти спестя неговата мъчителна дозировка.

— А защо искаш да ме убедиш, че непременно съм сериозно болен и трябва да се лекувам? Да оставим настрана лекото главоболие и стомаха — чувствувам се напълно здрав.

— Това е привидно, Емил. Мога да ти докажа противното. Ще заснемем с лъчев мозъчен анализатор част от подсъзнателната дейност на твоята нервна система и ще ти я демонстрирам.