Асен Милчев
Улеят на времето (37)

23

Леда и Емил бяха горди с Мая. Благодарение на нейната упоритост и на вярата й командният център имаше възможност да въздействува върху хода на събитията в похитения ракетоплан. Разбира се, опасността оставаше все още голяма. Но най-могъщите умове на Земята сега се напрягаха да съставят план за спасение на пътниците. А и горе вече бяха готови да им окажат съдействие. На ужасяващата неизвестност беше сложен край.

Мая бе станала център на всеобщо внимание. Възхищаваха се от прозорливостта на това момиче, подхранило надеждите за спасение на ракетоплана. Това ласкаеше Леда. От друга страна й беше болно. Нейната дъщеря се сещаше твърде рядко, че гибелната опасност тегнеше не само над Тони, но и над Ева и Виктор, над всичките пътници. Тя все още не можеше да приеме, че Мая схващаше случилото се през погледа на влюбено за първи път момиче. „Вероятно детето е почувствувало отчуждението със сестра ми и затова се държи така — си мислеше Леда. — Винаги съм смятала, че съм добра майка, а се оказа, че унесена в служебните задължения, може би съм пропуснала нещо във възпитанието на Мая.“ Можеше ли един човек да израсте духовно, без да усети какво е състрадание и съчувствие?

Изправена пред опасността да загуби сестра си, Леда осъзна колко несъществени и жалки изглеждаха нейните амбиции за изява. Разбира се, мотивите й бяха хуманни, възвишени. Но човек не може да живее само за себе си, подтискайки и наранявайки най-близките си. Какво и струваше да бъде по-сърдечна с Ева? Какво й бе попречило да отделя повече внимание на Мая, да не противоречи непрекъснато на Емил? Единствено стремежът й да бъде винаги напред, да се отдаде на работата си. Колко горчиво е, когато една жена късно прозре, че именно семейството е онези нежни окови, които я свързват с дома. Какво знаеше тя за вълненията на дъщеря си, за първите й сърдечни трепети, за ежедневието на мъжа си? Мая почти не й се доверяваше — намираше много повече допирни точки с баща си. Защото той се занимаваше с нея — изслушваше внимателно дори глупостите й, насърчаваше я. И изобщо имаше ли право да изоставя дъщеря си и мъжа си? Беше ли направила всичко възможно да приобщи Ева и Виктор към своето семейство? Нима обичта и дългът не оставаха най-важното в живота на човека?…