Асен Милчев
Улеят на времето (39)

25

Сола Сегура, Тони, Ева и Виктор бяха отделили със звуконепроницаема преграда местата си и разговаряха. Свързваше ги необикновеното съзаклятничество на една опасна тайна. Те вече знаеха защо Сет Ланкони се бе изолирал в командната кабина и очакваха резултатите от спасителната операция, за която бяха съобщили от Земята.

— Мислиш ли, че ще успеят да ни отърват от лудия командир на кораба? — плахо попита Ева.

— Уверен съм, че ще направят всичко, което е по силите им — успокояваше я Виктор.

— Ако въпросът опираше само до мен, бих се съгласила да извърша експериментален полет с ракетоплана — заяви Сола Сегура.

— Нима оправдаваш постъпката на Ланкони? — смаяно я погледна Ева.

— Разбира се, че не, мила. Казах само, че бих се примирила. Аз съм сама и няма кой да ме очаква, освен кученцето ми.

— Ние поне сме заедно в изпитанието — Ева стисна ръката на Виктор.

— Вие не подозирате какво щастие е това — тъжно изрече Сегура.

— Дали след като овладеят управлението на кораба, ще продължим курса си? — досети се Тони за петрографската сбирка, която бе обещал да подари на Мая.

— Съмнявам се — скептично поклати глава Виктор. — Екипажът е преуморен психически и най-разумно ще бъде да се върнем на Земята.

— Но те няма да ни попречат да тръгнем отново, нали? — разтревожи се Сола Сегура. — Обещала съм пред паметта на Пол.

— Няма основания да ви откажат да летите — прояви тактичност Виктор. — Може би само ще трябва да отложите за известно време.

Ако един психиатър присъствуваше на този разговор, той неминуемо би се разтревожил. Тези пътници, които единствени освен екипажа знаеха за голямата опасност, надвиснала над кораба, се държаха подозрително безгрижно. Съзнанието им бе изключило временно грозящата ги неизвестност, за да се съхрани. Но медицинската наука добре познаваше това свръхусилие на волята, което след като стихнеше, можеше да доведе до тежки психически травми.

— Имам чувството, че в момента се решава нашата съдба — спокойно заяви Сола Сегура. — Искате ли напук на всичко да си изпеем една песен?

Пътниците в общия салон с изумление видяха през прозрачната звуконепроницаема преграда как разнородната групичка зад нея весело ръкомахаше, тананикайки си без съмнение някаква мелодия.