Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Асен Милчев. Улеят на времето
Научнофантастичен роман
Първо издание
Рецензенти: д-р Светослав Славчев, Васил Райков
Редактор: Елена Коларова
Художник: Николай Тодоров
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Ирина Кьосева
Индекс 11 9373/6257–18–84
Българска. Предадена за печат на 20.11.1984. Подписана за печат на 25.У1.1984. Излязла от печат на 26.УИ.1984. Формат 1/32/70/100. Тираж 45 115. Изд.коли 9.72. Печатни коли 15. УИК 9.51 Цена 0.63 лв.
Държавно издателство „Отечество“, София
ДП „Балкан“, бул. „Ленин“ 113, София
История
- — Добавяне
Глава първа
Човек не е нито толкова щастлив, нито толкова нещастен, колкото си мисли
1
Емил Кантински трепна в креслото. Както се ровеше из спомените си, неусетно бе задрямал. Напоследък често се връщаше в мислите си към щастливия момент, когато се срещнаха с Леда. Може би търсеше в него упование срещу все по-нарастващото напрежение, което от известно време витаеше помежду им.
Външната врата леко се хлопна.
— Ти ли си, Леда? — тихо се обади той. — Пак закъсняваш.
В стаята почти безшумно влезе около четиридесетгодишна жена със сини очи и млечна кожа. Емил с удоволствие си представи колко меки и приятни са светлите й коси.
— Мая заспа ли? — попита жената, като събличаше връхната си дреха.
— Отдавна. Дори и аз бях задрямал.
— Извинявай, забавих се, но тази вечер беше изключително важна за мене.
— Започвам да се съмнявам къде е истинското ти жилище. Не се ли застояваш прекалено дълго в Института?
— Ти знаеш, Емил, че в момента може би се решава съдбата на преселниците на Марс.
— Пак ли бълнуваш за онази болест на Лесли и Давидов?
— Ако не ти е приятно, няма да говоря. Само че тъкмо днес се случи нещо невероятно интересно. А ти се занимаваш с кибернетични модели на биологичните системи и мутантна биология, и тези въпроси би трябвало да те вълнуват.
— Да, отчасти. Не ми е ясно само, тебе кое те привлича повече — дали микробиологията или молекулярната физикохимия?
— И двете, разбира се. И какво щастие е, че не се отказах да ги специализирам едновременно.
Мъжът я погледна учуден:
— Чак пък щастие…
— Не ме прекъсвай — настоятелно продължи Леда. — Поне веднъж ме изслушай докрай.
Емил измърмори нещо.
— Днес се уверих, че болестта на Лесли и Давидов няма заразен характер.
— Отказваш се от теорията за микси-вирусите?
— Да, с нея си служехме досега, но сме се заблуждавали.
Емил се опита да си припомни прочутия експеримент на Бжиковски… През две кварцови колби се пропускаха ултравиолетови лъчи. В едната имаше заразена с вируси тъкан, а в другата — здрава тъкан. След известно време и двете тъкани се оказваха заразени. Изводът бе, че микси-вирусите пренасят заразата чрез ултравиолетовото лъчение и върлуващите тогава епидемии се обясняваха със засиленото проникване на ултравиолетовите слънчеви лъчи през разредения от многобройните реактивни двигатели защитен озонов слой на атмосферата. Предположението прерасна в убеждение, когато след корекция в дюзите на двигателите епидемиите изчезнаха.
— Но нали бяхте забравили и за микси-вирусите, и за ужасната болест на Лесли и Давидов, която разрушава тъканите — неволно повиши тона си Емил.
— Да, докато от Марс не ни доложиха за типичните й симптоми — жената постави пръст на устните си. — Моля те, по-тихо, ще събудим детето.
— И няма ли лек?
— Ефикасно лекарство досега не е открито. Затова в Института бяхме много разтревожени. Ако наистина на Марс бе избухнала епидемия от тази болест, щяхме да бъдем безсилни пред нея. И край на мечтите да овладеем червената планета.
— Защо говориш в условно наклонение? До вчера бе сигурна, че засиленото напоследък ултравиолетово лъчение на слънцето е отворило вратите за заразното действие на микси-вирусите на Марс.
— Само че днес мисля другояче — присви очи Леда. — За първи път надникнах през най-новия усъвършенствуван СТЕМ-микроскоп.
— Не ви ли стигаше милионното увеличение?
— Не, необходимо бе да се заровим още по-дълбоко в материята. Да я разнищим на съставните й части. Да видим как електроните обикалят около ядрото на атома. Разбираш ли какво означава това? Все едно да гледаш как електричният ток тече по проводниците.
— И какво ти помогна това?
— Видях нещо невероятно, Емил. Под въздействието на ултравиолетовото лъчение се предизвиква вътрешноклетъчна електролиза и тъканите се разяждат.
— Но този процес е известен на науката.
— Да, само че при нормални условия на границата между отделните тъкани има полупроводникова преграда, която като кондензатор се зарежда и изпразва с електрони, поддържайки в динамично равновесие процеса. Достатъчно бе обаче да засилим ултравиолетовото лъчение и разрушаването на тъканите започна.
— Сигурна ли си в заключенията? — възбудено я попита Емил. — Та нали именно такава е и клиничната картина на заразата с микси-вирусите.
— Експериментите провеждах при пълна стерилност — отговори Леда.
— Тогава може би микси-вирусите не причиняват болестта на Лесли и Давидов? — уплаши се от необикновената си мисъл Емил.
— Така смятам и аз — кимна жената. — Само че това предположение трябва да се докаже. И най-добре е да го потвърдя на място, като замина за опитната ни станция на Марс.
— Ти чуваш ли се какво говориш! — почти изкрещя Емил. — Загубила си си ума.
— Защо се карате? — дочу се глас от съседната стая.
Двамата се погледнаха сърдито. Мая се бе събудила от препирните им.