Асен Милчев
Улеят на времето (22)

8

Макар експресният ракетоплан, с който щяха да летят, да беше от по-стария модел, той разполагаше с всички удобства за пътниците. Настаняваха ги в обширен салон, където можеха да заемат самостоятелни места, по двама или в групови отделения. Чрез проста автоматика креслата за сядане се превръщаха в легла или в маси. Всеки пътник на борда имаше възможност да се отдели в звуконепроницаема кабина или да се усамоти в общата зала. В задната част на космическия кораб се помещаваха комфортно аудиовизуално отделение за танци, киносалони, библиотека, стая с електронни игри, място за спортуване.

Стиснала ръката на Тони, Сола Сегура отговори любезно на поздрава на стюардесата и двамата се отправиха към средната част на салона.

— Предполагам, че ще предпочетеш страната откъм илюминатора?

Момчето кимна и мълчаливо зае седалката до кръглото прозорче. В това време госпожа Сегура правеше знаци на другите си две жертви да се приближат и младата двойка послушно седна в съседните кресла.

— Ще бъдем като едно малко семейство — не скри възторга си възрастната дама, която трудно бе намерила място за натруфената си шапка.

Тони се помъчи да си представи своята спътница, нахлупила това сламено гърне под скафандъра, и моментално настроението му се подобри. Една от стюардесите грижливо обясняваше как да боравят с копчетата, които се намираха на пулта пред всяка седалка.

— Не се безпокойте, необходимите манипулации се извършват дистанционно от пилотската кабина — успокояваше тя Сола Сегура. — Не е необходимо да притежавате някакви специални технически познания. Бутоните на личните ви пултове са само в случай, че желаете някаква допълнителна услуга — да пиете сок или да се преместете под друг ъгъл спрямо илюминатора. Виждате — всичко е обозначено. Но ако това ви изморява, не си правете труд да разчитате надписите. Достатъчно е да ме повикате, като натиснете тук — и стюардесата посочи голям бял Клавиш, поставен на дръжката на седалката.

Междинната врата между пътническото и пилотското отделения се отвори и се показа масивната фигура на мъж в елегантна униформа. На Тони му се стори, че той бе с безизразно лице и невиждащ поглед.

— Според графика вече приключвам с предварителните разяснения, Сет — обърна се стюардесата към униформения човек. — Готова съм за включване на двигателите.

Новодошлият направи някакъв опит за усмивка, но тя потъна в гънките на безстрастните му устни. След малко в тонколоните, монтирани на личните пътнически пултове, прозвуча приятен женски глас: „Драги пътници, след няколко минути ще стартираме по маршрута за Луната. Моля, отпуснете се свободно в креслата. Те са включени към централния антиускорител, който ще ви избави от повишените натоварвания и неприятните усещания, свързани с излитането. Докато наберем необходимата скорост и се установим на стационарен режим, трябва да запазите местата си. Ще ви информирам редовно за хода на полета. Командирът на кораба Сет Ланкони и неговите помощници Юри Ликшо и Максим Грейси ви желаят приятно пътуване, за което те ще сторят всичко необходимо.“

Тони се облегна назад и усети как креслото го обхвана здраво като в прегръдка. Какво ли правеше Мая сега? Срещу него Ева и Виктор му се усмихваха. Госпожа Сегура имаше напрегнато изражение. Върху илюминаторите се спуснаха защитните протектори. Докато пресичаха земната атмосфера, тези капаци щяха да закриват от погледа на пътниците огнените езици на триещата се във въздуха броня на кораба. Момчето си представи как в навигационната кула командуващият полета седи пред екрана с пулсиращите цифри: пет, четири, три, две, едно, нула Старт!