Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Асен Милчев. Улеят на времето
Научнофантастичен роман
Първо издание
Рецензенти: д-р Светослав Славчев, Васил Райков
Редактор: Елена Коларова
Художник: Николай Тодоров
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Ирина Кьосева
Индекс 11 9373/6257–18–84
Българска. Предадена за печат на 20.11.1984. Подписана за печат на 25.У1.1984. Излязла от печат на 26.УИ.1984. Формат 1/32/70/100. Тираж 45 115. Изд.коли 9.72. Печатни коли 15. УИК 9.51 Цена 0.63 лв.
Държавно издателство „Отечество“, София
ДП „Балкан“, бул. „Ленин“ 113, София
История
- — Добавяне
14
Зазоряваше се. На космодрума цареше трескаво оживление. Очакваха завръщането на похитения ракетоплан. Доктор Аскол Варо трудно понасяше тази суетня — телевизията разполагаше камерите си, репортьорите сновяха нагоре-надолу и търсеха подходящи обекти за тормозене. Той не се чувствуваше уморен, макар че не беше спал като хората няколко денонощия. Съвсем скоро в дневниците на космическите служби щяха да отбележат: „Инцидентът с отвлечения космически кораб приключи благополучно.“ Искаше по-скоро да срещне Дияна. Само за няколко дни, докато той мъчително изживяваше мисълта, че може да я загуби, неговата помощничка се бе превърнала в героиня.
— Какво да правим с пътниците, след като пристигнат? — заинтересува се представителят на Бърза медицинска помощ на космодрума.
— Закарайте ги в нашата клиника — отвърна доктор Аскол. — И пътниците, и екипажът ще преминат през психологически тестове. Ще проверим състоянието на нервната им система.
— Но какво да кажем на роднините им, които ги чакат?
— Престанете с тия роднини! Все те ли ще ни се бъркат? Не стига, че връщаме живи близките им. Нека почакат още малко. Или искат да си имат невротици в къщи?
— А Сет Ланкони?
— Той ще остане на продължително лечение при мен.
Аскол беше почти убеден, че за известно време ще приеме като пациенти и членовете на „великолепната четворка“ от кораба, участвували дейно във всичките превратности на съдбата — бабата, момчето и младоженците. На тях много им се бе събрало — през тези решаващи дни. Да стискаш зъби пред лицето на опасността, да се бориш тя да бъде премахната и едновременно да играеш ролята на безгрижен пътник — това е в състояние да нанесе сериозни психически травми.
Над космодрума небето засия. Огнената струя от двигателите на ракетоплана прогони остатъците от нощта. Високо в небето, в усмивката на първите слънчеви лъчи просветнаха белите шапчици на спирачните парашути. Утрото настъпваше в розово и синьо.
Аскол разбута тълпата, която задръстваше изходните ескалатори. Прожекторите на телевизията правеха чакалнята по-светла от ден. В отвора на подвижната стълбичка се показа Дияна. Аскол размаха тържествуващо и двете си ръце. Тя го зърна и му се усмихна. После потъна в гората от обективи и микрофони, които искаха да увековечат благополучното завръщане на необикновения космически рейс.
— Как се справихте с лудия? Буйствуваше ли? — щракнаха няколко записващи устройства пред лицето на младата жена.
— Сет Ланкони е наистина психически разстроен човек, но неговото поведение не може да бъде приравнявано с това на лудите — сериозно отвърна Дияна. — След известно лечение в клиниката на доктор Варо, той ще бъде напълно нормален както преди.
— Как успяхте да го омагьосате и да изтръгнете управлението от ръцете му? — притискаха я от всички страни.
— Действувах според плана на комисията за екстремни ситуации в извънземното пространство — скромно каза Дияна Фрай. — Ще има пресконфереция, на която ще съобщя подробностите.
В този момент журналистите забелязаха сред тълпата доктор Варо и се втурнаха към него. Заваляха и въпроси:
— Не считате ли, че медицинските служби не си гледат съвестно работата и допускат негодни за космонавти лица да си играят с живота на пътниците?
— Не, случаят с Ланкони е изключение — отговори Аскол, като си пробиваше път към Дияна. — Той обаче доказва абсолютната необходимост от електронен диагнозатор и психогенни прегледи преди всеки полет.
— Вярно ли е, че Сет Ланкони ще бъде ваш пациент? Заслужава ли един човек, поставил на изпитание нервите на милиони, да бъде третиран хуманно?
— Медицината е длъжна да протегне ръка на всекиго, дори и на най-големия престъпник, а Ланкони изобщо не е такъв. Той е действувал в състояние на умопомрачение.
Най-сетне Аскол се добра до Дияна. Прегърна я и я разцелува. Съвсем не го беше грижа, че алчните очи на телевизионните камери, на холографските апарати щяха да направят тяхната интимност достояние на целия свят.
— Придумах майка ти да не идва на космодрума. Тук щяха да я смачкат — каза й той. — На обяд и двете сте поканени у дома.
Дияна го погледна учудено, а после се притисна силно към него.
— Дано да не ми се сърдиш — продължи Аскол. — Помолих да пренесат багажа ти у нас.
Младата жена понечи да отговори нещо, но гласът й се загуби в общата глъчка.
— От утре започваме да обучаваме в компютърния блок Лирбо. Имаме и други нови пациенти — надви околния шум Аскол.
Като гледаше колко сияйна е в този момент Дияна, той реши поне засега да й спести ужасната новина за Леда и Мая.