Майн Рид
Ямайски марони (91)

Глава XC
СМИДЖИ МЕЖДУ СТАТУИТЕ

По същото време, когато любовта и ревността последователно разкъсваха сърцето на еврейката, в гърдите на „малката Куошеба“ гореше една не по-малко дълбока, макар и привидно по-тиха страст, разпалена от същия любим мъж — Хърбърт Воуан.

Напразно младата креолка се мъчеше да мисли е безразличие за братовчеда си, нахалост тя се стараеше да примири любовта си е наложения от баща й дълг и да промени отношението си към г. Смиджи. Напъните завършваха винаги с резултат, които се различаваше напълно от поставената цел — чувствата на девойката към Хърбърт закрепваха, а симпатията и към франта отслабваше. Такива са природните приливи и отливи на сърцето, което се бунтува пред принудата и пречките. От часа, в който Кейт се пречупи пред волята на баща си и се съгласи да стане съпруга на Монтагю Смиджи, доброволната жертва почна да й тегне още по-силно. А на никого не можеше тя да разчита, че ще й предложи крепка десница и вярно сърце, за да я спаси от мъчителната безизходица. Младото момиче призоваваше цялата си душевна сила, за да изчака злочестия изход на своя жребий с всичката примирителност, на която то бе способно.

Оставаше една единствена утеха, която още ободряваше Кейт — ако тя изобщо можеше да я ободри: девойката бе изпълнила дълга, който й налагаше обичта към баща и. Тя се бе съобразила с неговите желания, защото, колкото и строг да беше той с другите, към нея се проявяваше винаги като мил и любещ баща. Сега, когато младата креолка знаеше с каква цел замина той, неговото внимание още повече засили признателността й.

Макар и да се примири или да се мъчеше да се примири, девойката не успяваше да потуши страстта си към Хърбърт, нито да прикрие горестта, породена от безнадеждността. Цялата утрин, след като г. Воуан тръгна на път, Кейтиното лице остана забулено от тъмния воал ада дълбока печал.

Обожателят на Кейт Воуан, т.е. нейният „годеник“, защото Смиджи минаваше вече за такъв, забеляза нейната необичайна тъга, но не успя да отгатне истинската й причина.

Естествено бе девойката да скърби за отсъствието на своя уважаван баща, който години наред не бе се откъсвал от нея за повече от няколко часа или най-много за един единствен ден. Ала тя скоро щеше да се успокои и всичко щеше да й мине.

С подобни разсъждения франтът си обясни посърналостта, която той откри в своята годеница.

От заранта контето отрупа младата креолка с много повече внимание, отколкото обикновено. Кустосът му бе възложил отговорна задача: да закриля дъщеря му и Смиджи желаеше да докаже, че е достоен за оказаното му доверие.

Великодушните грижи на франта само дразнеха закриляната от него девойка. Тя щеше да бъде много по-благодарна, ако той я оставеше насаме с въздишките и болката й.

Подир закуска Смиджи я покани да се поразходят. Той нямаше слабост към уморителни излети, а от деня на ловното си премеждие изгуби всякаква охота да броди из горите.

Той предлагаше да се поразходят само из парка, между пръснатите из него статуи. Времето навън бе прекрасно. Кейт нямаше основание да отблъсне поканата и я прие машинално.

Смиджи се впусна в обяснения за разните статуи, черпейки обилно от запаса познания върху древните класици, с които бе натъпкал главата си в университета. Франтът се спря по-специално пред статуите на Венера, Купидон и Клеопатра, символизиращи нежните чувства, които вълнуваха собственото му романтично сърце и за които не пропусна да намекне неведнъж. Той следеше отблизо Кейтиното лице, за да открие какво впечатление ще произведат изтънчените му слова, ала не забеляза израз, който да го изпълни със задоволство. Неговата дама настойчиво продължаваше да бъде погълната от тревогата, която се бе отпечатала на образа й от сутринта.

По средата на една от учените си беседи класическото конте бе прекъснато от слугата Томс, който се яви с вест за господаря си.

Лакеят му предаде, че един негов приятел — франтът имаше вече многобройни приятели на острова — му дошъл на гости. Не по работа, посещение само от учтивост.

Съобщеното от прислужника име налагаше вежлив прием. Горделивият собственик на Монтагювия замък не би се съгласил да напусне годеницата си за такъв маловажен повод, ако посетителят не бе знатна личност и ценен Смиджиев приятел. Контето запита годеницата си дали тя не би се засегнала от невниманието, ако се отдели за миг от нея.

— Ни най-малко — каза Кейт с бързина, която почти издаде, колкото много се радва, че се освобождава от кавалера си.

Смиджи последва слугата в къщи, а младата креолка остана между статуите — самата тя най-съвършена от цялата класическа колекция.