Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава LXXVII
КЪДЕ ПО-НАПРЕД?

След като се изкачи на ръба на скалата, маронът постоя известно време да обмисли какво му предстои.

В гърдите му бушуваха вълнения, породили се от странните разкрития, които току-що подслуша. Умът му бе в такова състояние на хаотичност, че не можеше да отсъди какво трябва да се предприеме или къде да се отиде най-напред.

Най-силно се вълнуваше Кюбина от мисълта за откритото родство по майчина линия с госпожица Воуан. Колкото и необикновено да изглеждаше, то не можеше да не събуди в сърцето му братска обич към младата господарка, към която хранеше романтично приятелско благоразположение. Но от думите на заговорниците момъкът не можеше да заключи, че опасност застрашава новооткритата му сестра. Поне на първо време не съществуваше подобна заплаха, макар че някои ужасни, недоизказани намеци на Чакра, говореха за такава възможност в по-далечно бъдеще.

Нямаше съмнение, че в опасност е нейният баща. Против кустоса се готвеше някакъв демоничен заговор, който щеше да го лиши от живота. От подслушаното ставаше явно, че съзаклятниците ще предприемат действията си още на следното утро.

Господин Воуан възнамеряваше да пътува.

Момъкът бе узнал това от Йола, а и беседата между Джесурън и магьосника го потвърди. Съобщението произлизаше от Синтия, която бе донесла тази нощ новината от Гостоприемната планина. Вестта бе разстроила конспираторите и ги бе заставила да избързат с изпълнението на своите дяволски намерения, които бяха узрели за изпълнение преди тази нощ.

Всичко това маронът бе узнал от подслушания разговор.

На него му бе също така ясно, че коромантиецът и евреинът подготвят жестоко убийство на собственика на Гостоприемната планина и че отровата ще бъде вероятно безгласно оръжие, което ще се използува, защото Кюбина знаеше значението на израза „смъртно заклинание на Оуби“. Преди тази нощ младежът имаше основания да предполага, че баща му е загинал от това тайно оръжие и че Чакра именно го е отровил. Току-що чутото потвърди подозренията му и ако не му се налагаше да избърза да спаси застрашения кустос, както и ако не бе сигурен, че може да намери магьосника в скривалището, когато поиска, той по всяка вероятност щеше да отмъсти за смъртта на баща си, преди да напусне Дупката на призраците.

Младият марон бе все пак човек с благ характер, съчетаващ предпазливост със самообладание, и те му позволиха да се овладее и да не довежда събитията до непредвиден завършек. При все че остави Чакра необезпокоен временно, той реши скоро да се върне за разплата.

Възкресението на магьосника първоначално бе поразило Кюбина, ала то бързо престана да представлява загадка за него. Присъствието на евреина обясни лесно цялата тайна. Момъкът предположи, че навярно Джесурън е освободил осъдения престъпник от веригите му и сетне е оковал тялото на някой умрял негър, чийто скелет бяха взели по-късно за скелета на Чакра.

За постъпката на общоизвестния със своята проклетия евреин можеха да се намерят множество обяснения.

Маронът не се бави да ги дири. Мислите му бяха заети повече с настоящето и бъдещето, отколкото с миналото. Трябваше да се спаси кустосът, върху когото тегнеше смъртна опасност.

Не може да се отрече, че Кюбина изпитваше известни приятелски чувства към господаря на Гостоприемната планина. До преди известно време те не бяха особено силни, но установилата се напоследък връзка между двамата по повод на предстоящото дело срещу общия враг събуди у тях взаимни приятелски чувства. Разкритията, направени тази нощ, засилиха интереса, който маронът бе почнал да изпитва към г. Воуан. Затова няма нищо чудно, че той желаеше искрено да спаси бащата на девойката, която занапред щеше да счита за своя сестра. Следователно неговите мисли бяха насочени към спасението на плантатора.

Той не се мая дълго да разсъждава какви подбуди тласкат Чакра или пък Джесурън. Подтикът на магьосника бе лек за отгатване: мъст заради присъдата, която го бе приковала във вериги на Дяволската канара.

Съображенията на евреина бяха по-малко разбираеми. Техният най-дълбок мотив не се издаде в подслушания от Кюбина разговор. Дори Чакра не го знаеше. Може би търговецът на роби се плашеше от готвеното срещу него обвинение, което бе подушил по някакъв начин.

Но не. Като размисли, момъкът се убеди, че този извод не е правилен. Приказките на съзаклятниците сочеха, че заговорът бе замислен, преди евреинът да се е добрал до някакво сведение относно намеренията на кустоса. Причината бе друга.

Този въпрос всъщност не бе никак важен. Господин Воуан, бащата на великодушната млада господарка, която бе обещала да му подари любимата годеница и която сега излезе негова полусестра, се намираше в опасност.

Не биваше да се губи нито минутка. Независимо от подбудите на заговорниците налагаше се да се вземат мерки, за да се предотврати опасността и се накажат негодниците.

Кюбина заобмисля какво е най-уместно да предприеме.

Да отиде направо в Гостоприемната планина и да предупреди кустоса, като му предаде всичко, каквото бе чул.

Подобна мисъл му мина най-напред, ала по това време; г. Воуан бе сигурно в леглото и за да пуснат момъка — един марон — при него, той трябваше да подкрепи неотложността на посещението си с уважителни доводи, които да оправдаят събуждането на кустоса.

Младежът би го сторил без съмнение, ако му бе известно, че планът на съзаклятието е окончателно установен. Но както вече поменахме, той не смогна да подслуша последните думи на Чакра относно Синтия и шишето с люто биле. Всичко останало сочеше неясно за някакви мерки, които се налагало да се вземат, за да се осуети заминаването на плантатора за Спаниш Таун.

Щеше да има достатъчно време, разсъждаваше маронът, да се предприеме необходимото, ако отиде и на утрото в Гостоприемната планина. Там можеше да се яви, преди г. Воуан да е потеглил на път. Щеше пак да отиде навреме, и то когато появата му не би дала повод за ненужни усложнения.

Той не се сети, че пътникът може да го превари. Кюбина не знаеше кога ще тръгне плантаторът, но допусна, че знатният кустос не ще стане рано. Маронът не можеше да си представи, че не ще го завари в Гостоприемната планина.

Така че момъкът реши да отложи посещението си с някой и друг час подир пукването на зората и междувременно да се подготви за програмата, която се отнасяше до съвършено друго начинание, намислено от предишния ден.

Предстоеше му да се срещне с Хърбърт Воуан. Беше уговорено да се намерят утринта на същото място, където се бяха сблъскали за пръв път: на поляната, под голямото памуково дърво.

Младият англичанин поиска срещата, защото макар и; да не бяха се виждали от деня, когато бяха спасили беглеца, двамата поддържаха връзка чрез Куокоу, който пренасяше бележките им.

Хърбърт имаше нещо предвид, за да желае да види марона. Искаше му се да поговори с Кюбина, за да си изясни някои обстоятелства, които напоследък го озадачаваха и смущаваха.

Едно от тях бе съмнителната история на господаря му във връзка с червенокожия избягал роб. Куокоу бе съобщил на англичанина, че беглецът се намира още при мароните в планинското им селище, където го бяха приели като свой и бе станал в действителност сам той марон.

Това не съответствуваше с дадените му от Джесурън сведения. Куокоу обаче не бе в състояние да обясни причините, понеже тайната, която кустосът изискваше да се запази, завърза езика на Кюбина по този въпрос и дори собствените му хора не знаеха, че той замисля нещо против евреина.

Този не беше единственият въпрос, който затрудняваше племенника на г. Воуан и на който той разчиташе да получи осветление от Кюбина. Самото положение на Хърбърт в чифлика, което напоследък го смущаваше и го караше да потръпва, също се нуждаеше от изяснение. Около себе си той не виждаше кого би могъл да запита и никога през живота си не бе усещал по-голяма нужда от душеприказчик.

В своето затруднение той си спомни за своя горски познат — капитана на мароните. Струваше му се, че умният мулат е най-подходящият човек. Хърбърт не бе забравил направено при раздялата предложение, което той прие условно и което сега се оказа пророческо, защото изразените тогава уговорки сега се сбъднаха. Налагаше му се да се възползува от приятелската готовност на жълтия ловец и затова той му определи среща под памуковото дърво.

Маронът не по-малко желаеше да се види с младия англичанин. Той бе запазил чувството на благодарност за неговата великодушна намеса в неравния двубой и въпреки че нямаше досег със своя благороден съюзник, той си спомняше за него с дълбока признателност.

Кюбина гореше от желание да даде израз на своята готовност за отплата, а същевременно имаше и други причини да иска да види младия англичанин точно сега. Срещата, която той даде на Йола за нощес, имаше малко по-различно предназначение от чистото повторение на любовните клетви, които си казваха по всевъзможни поводи нощ подир нощ.

Сега, когато наближаваше да пукне зората, маронът, вместо да се прибере в планинския си дом, реши да отиде на полянката и там, под покрива на памуковото дърво, да прекара няколкото часа, които му оставаха на разположение.

Той нямаше време да се връща в къщи. Слънцето щеше да се извиси след три-четири часа. Срещата с Хърбърт Воуан трябваше да се състои малко подир изгрев слънце. Кюбина не би могъл да отиде до „града“ си и да се върне навреме. Това беше немислимо.

Да нощува под някое дърво или на клоните на някое дърво не бе нещо ново за младежа. Никога не бе му минавало през ума, че подобно легло е неудобно. При своите походи на лов за диви свине, които често продължаваха с дни или седмици, той бе привикнал да почива на студената земя, върху куп сухи листа, на гол камък, навред. За марона не бе от значение дали покрив ще закриля дрямката му, дали дърво ще засенчва съня му и дали от тревистото си легло той ще вижда над главата си да блести звездният небесен свод. Такива бяха изобщо условията на всекидневния му живот.

Щом дойде до заключението, че е най-умно да прекара няколкото часа от нощта, които му оставаха, под памуковото дърво, Кюбина не се бави повече при Дупката на призраците. Той тръгна по пътеката, която се спускаше по склона, за да се върне към полянката, където Хърбърт Воуан му бе определил среща. Маронът се движеше бавно и предпазливо по планинския път. Нямаше нужда да бърза. Щяха да минат няколко часа, преди младият англичанин да се яви на моравата. Никаква причина не заставяше момъкът да ускорява крачката, за да стигне до поляната, освен ако не смяташе да отиде по-рано, за да има повече време за дрямка под дървото.

За спане обаче той нямаше ни най-малка охота. Подслушаните необикновени разкрития предизвикаха в ума му безредни мисли, които му отнемаха желанието да спи.

Кюбина напредваше предпазливо и по други съображения. Джесурън, за да се върне в чифлика, бе минал по същата пътека. Ако той се влачеше бавно, младежът щеше да го настигне, защото евреинът бе тръгнал само няколко минути преди него. А на марона никак не му се искаше да вижда тази нощ чифликчията още веднъж или във всеки случай да бъде забелязан от него. За да избегне всякаква среща, момъкът се спираше от време на време и оглеждаше пътя пред себе си.

Той стигна до полянката, без да зърне ни евреин, ни християнин, ни жива душа. Търговецът на роби бе отминал доста време преди него. Кюбина разбра това от наблюденията си, когато излезе на открито. Един присмехулник, кацнал на някакво ниско дърво точно на пътя, пееше с пълно гърло. Маронът бе слушал песента му дълго преди да изскочи на поляната. Ако някой беше минал наскоро, птичката щеше да напусне клонката, както и направи, щом младежът приближи.

Когато Кюбина се озова на мястото на срещата, първата му грижа бе да стъкне огън. Немислимо бе да ляга с мокра риза; дрехите му бяха напоени с вода. Иначе опън не му бе притрябвал: нито имаше какво да готви на него, нито беше гладен, понеже бе вечерял вече.

Сръчният планинец бързо запали огън и се изправи до него, като от време на време се обръщаше, за да суши облеклото си, от което се стичаше вода.

Скоро от ловеца почна да излиза пара като от прясно угасена вар. За да убие времето, маронът реши да прибави към водните изпарения и тютюневия дим, понеже лулата и кесийката с тютюн му даваха възможност да си позволи подобно удоволствие.

Никотинът навярно възбуди способността на момъка да разсъждава и преди да бе смукнал десетина пъти от лулата, внезапно неспокойно движение показа, че ново хрумване го осени. Същевременно маронът зашептя:

— Crambo! Да допуснем, че младият г. Воуан пристигне час подир изгрев! И до Гостоприемната планина имаме цял час! Por Dios, ще бъде много късно! Кой знае по кое време кустосът ще реши да тръгне — добави той след кратка пауза. — Не се сетих. Колко глупаво от моя страна, че не запитах Йола. Crambo! — възкликна той отново, след нов промеждутък, изпълнен с размисъл. — Не бива да оставям нещата на случайността, когато един човешки живот е застрашен. Какво ли са скроили тия лешояди? Не успях да подслушам всичките им приказки. Ако г. Воуан беше вече тук, бихме могли да отидем незабавно в Гостоприемната планина. Каквато и разправия да е имал с чичо си, той не би допуснал да бъде убит кустосът. По тоя въпрос не се безпокоя. Пък и намесата на момъка тъкмо сега ще спомогне, надявам се, да се сдобрят. Бих желал да се помирят за доброто на двамата и най-вече заради госпожица Воуан, сега след като Йола ми разправи как стоят нещата. Santa Virgen[1]! Старият евреин ще се пукне от яд! Пада му се! Ще му подпаля чергата скоро. Младият англичанин трябва да узнае всичко. Ще му разкажа, каквото трябва, и ако въпреки това се съгласи да стане зет на Джейкъб Джесурън, заслужава да се нарече подлец… Не, невъзможно! Не бих повярвал това, докато не ми го каже сам той и тогава… Por Dios! — прекъсна се внезапно Кюбина и даде друг обрат на мислите си. — Не бива да стоя тук да го чакам да дойде. Два часа след изгрев слънце и кустосът може да не бъде между живите. Ще се спусна веднага до Еврейския чифлик и ще се завъртя, докато зърна младия Воуан. Той ще тръгне призори и така ще спестим най-малко час. Само да успея да му кажа дума, и ще можем да тръгнем направо за Гостоприемната планина.

Без да изчака дрехите си да изсъхнат, маронът реши да изпълни хрумването си. Той напусна полянката и тръгна по обраслата пътека, която водеше за Щастливата долина.

Бележки

[1] Santa Virgen (исп.) — света дево! Бел.прев.