Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава LXXXVIII
ЕДИН ЧИЧО В ОПАСНОСТ

— Изглежда, че много бързате, капитан Кюбина — каза Хърбърт, приближавайки се бързо. — Мога ли да запитам какво се е случило? Нещо тревожно, нали?

— Тревожно, господин Воуан. Много тревожно дори. Но няма защо да стоим тук да разговаряме. Трябва незабавно да тръгнем за Савана.

— Какво! Искате да дойда в Савана? Готов съм да ви придружа във всяко разумно приключение, ала не разполагам напълно с времето си. Трябва да зная какво ни налага да ходим там.

— Какво ли! Вашият чичо, кустосът, е в опасност, господин Воуан.

— А — възкликна момъкът с разочарован глас. — Не е много убедително за мене. Него ли имахте предвид, когато ми казахте, че ония, за които трябва да милея, са застрашени?

— Да — отвърна Кюбина.

— Капитан Кюбина — рече Хърбърт е нескриван тон на безразличие, — този мой чичо твърде малко заслужава да му се притичвам на помощ.

— Но животът му е в опасност — настоя маронът, като прекъсна Хърбъртовите обяснения.

— Така ли — изненада се племенникът. — Щом животът му е застрашен, тогава…

— Да — прекъсна го отново маронът, — и други могат също да бъдат застрашени от същия враг, който е навярно и ваш неприятел, господин Воуан. Кой знае дали не са заплашени и онези, за които бихте могли да милеете повече.

— Нима имате някаква лоша вест? Моля ви се, кажете ми я веднага.

— Сега не, господин Воуан, сега не. Нямаме минутка за губене в приказки. Трябва да тръгнем начаса. Ще ви разкажа всичко по пътя.

— Прието — съгласи се Хърбърт. — Щом е въпрос на живот и смърт, ще дойда с вас чак до Савана. Днес няма да водя никакви книги, господин Джесурън, а Джудит… (момъкът не произнесе гласно името на господарката си) може да мине и без мене, когато става дума да се спаси един човешки живот. Да, идвам с вас, капитан Кюбина.

— Vamos![1] — подкани маронът и тръгна бързо. — По липса на коне ще трябва да впрегнем здраво нозете си. Тия престъпни негодници доста са ни преварили.

При тези думи Кюбина улови пътеката, която криволичеше нагоре по хълма. По средата тръпна Хърбърт, а на опашката закрачи Куокоу, необременяван повече от товара си.

Пътят, който капитанът хвана, изглеждаше, че води за Гостоприемната планина.

— Да не би да отиваме там? — запита Хърбърт многозначително и спря с молба за отговор от страна на водача.

Племенникът съобрази, че едно посещение в чичовия му дом ще го постави в неприятно и затруднено положение.

— Не — обясни маронът. — Там не се нуждаят вече от нашата помощ, защото кустосът е отдавна на път. А и господарският дом е на половин миля от пътя ни. Излишно губене на време, което за нас сега е най-ценното. От тази пътека ще се прехвърлим на друга, която пресича през планината покрай Дяволската канара. Оттук е най-късия път, за да се излезе на пътя за Савана. Vamos!

Маронът отново се разбърза и Хърбърт с успокоен дух тръгна безмълвно подире му.

Досега младият англичанин не бе получил, нито поискал обяснения върху целта на предприетия поход. Тревожното подканване, че онези, за които би трябвало да милее, са в опасност, бе достатъчно за него да се отзове.

Не след дълго той реши обаче, че трябва да знае каква е тази опасност, върху кого точно е надвиснала и какви мерки предстои да вземат, за да я отстранят.

Подобни въпроси той постави на водача си по пътя.

Кюбина набързо му разказа по-голямата част, току-речи, всичко от онова, което знаеше — по-особено за опасността, която тегнеше над кустоса. Той разправи как се е спуснал в Дупката на призраците, как бе подслушал разговора на съзаклятниците и макар и да не знаеше подбудите, изказа предположение, че заговорът цели убийството на господаря на Гостоприемната планина.

Излишно е да се поменава, че разкритията поразиха Хърбърт.

Той навярно щеше да бъде много по-смаян, ако злодеянията, които току-що узна, не се явяваха продължение от поредица съмнителни обстоятелства. Той се бе натъкнал на тях напоследък и напразно се мъчеше да си ги обясни.

От този момент той намисли да не се връща повече под покрива на Джейкъб Джесурън. Невъзможно бе да приеме за в бъдеще гостоприемството на един престъпник, на един предумишлен убиец. Момъкът начаса реши да се откаже от своята приятна работа и независимо, че напускането му щеше да предизвика скандал, той никога вече не можеше да направи свой дом Щастливата долина. Дори примамките на красивата Джудит не бяха достатъчно силни, за да го привлекат обратно.

Кюбина изслуша Хърбъртовите изявления с нескривано задоволство. При това той не бе съобщил на приятеля си много други тайни, които бяха достигнали до него и някои от които бяха извънредно важни за младия англичанин. Той ги запази, за да му ги разкрие при по-удобен случай, когато двамата нямаше да бъдат така притеснени.

Узнал истинската опасност, която застрашаваше чичо му, Хърбърт Воуан сякаш забрави всичко останало. Умът му бе погълнат от мисълта как да избърза, за да се притече на помощ на своя сродник. Той изглежда забрави и прости всички обиди и оскърбления, дори и огорчението, което го бе засегнало най-силно — студения, леден поклон на Смиджиевия бал.

Отвъд Дяволската канара, не много далече от пътеката, по която се движеше тройката, се простираха земите на мароните. Едно изсвирване е рог щеше да се чуе от момците от четата, които по това време бяха без съмнение заети с обичайното си занимание: лов на диви свине.

Кюбина знаеше това и когато стигнаха на онова място на пътя, което бе най-близо до маронското селище, той поспря, за да обмисли.

Сетне, преценявайки, че якият млад англичанин и страшният лейтенант са достатъчни, той се отказа да вика когото и да било на помощ и продължи по пътеката, водеща към шосето за Савана.

Бележки

[1] Vamos (исп.) — да вървим! Бел.прев.