Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава CXXII
ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Когато потегли от Дупката на призраците, Джейкъб Джесурън възнамеряваше да изчака в подножието на Дяволската канара да се върне Чакра с разбойниците. Пътем чифликчията бе споходен от ново, по-щастливо хрумване.

Той реши, че докато отсъствува магьосникът, който може да се забави повече, ще бъде по-разумно да отиде и да разузнае какво става в Гостоприемната планина и околността й.

Преди да се раздели с коромантиеца, той следователно му определи ново място за свиждане, едно тайно място в планинския склон, недалече от задната част на градината на Гостоприемната планина.

След като съзаклятниците се уточниха по отношение на мястото за среща, Чакра продължи пътя си, за да догони връщащите се в леговището си бандити, а чифликчията се спусна надолу по ската към захарната плантация.

Търговецът на роби излезе скоро на пътеката, която обикновено се използуваше, за да се изкачва планината или да се слиза от нея. Но той вървя по тази пътека съвсем кратко време. Допусна, че може би вече има вдигната на крак потеря, и не желаейки да се сблъска с преследвачите предпочете да се приближи до господарския дом през шумака, където нямаше диря. Така той щеше да се придвижи по-бавно, ала по-сигурно.

Благодарение на случайни лумвания на догарящия пожар, които от време на време проблясваха между дърветата, чифликчията успя да се добере без закъснение до задната страна на градината.

Той допълзя до стената и с любопитство се надигна над нея, обхващайки с поглед цялата местност, където се издигаше единствено една тлееща грамада от полуизгорели греди.

Сред дима все още избухваха и пламъци, които разкриха, пред Джесуръновите очи покрусяваща картина.

На светлината можеха да се забележат купчина хора, струпани около предмет, приличащ на грубо направен ковчег. В него лежеше тялото на бял човек, чието тебеширено лице, още по-бледо на блясъка на неестественото сияние, свидетелствуваше, че е труп.

До покойника се бе надвесил един бял човек, който разглеждаше замислено образа му. Чифликчията позна, че това е управителят на стопанството. Останалите бяха негри, мъже и жени, и беше лесно да се отгатне, че са слуги и ратаи от плантацията.

Малко по-надалече се намираше друга група по-малобройна.

Двама мъже лежаха на тревата в положение, което издаваше, че са яко увързани. Те бяха бели хора според разбиранията в колониите, макар и цветът на лицето им да бе тъмномаслинен, малко по-светъл от този на заобикалящите ги чернокожи. Търговецът на роби лесно откри в пленниците собствените си наемници — кубинските ловци на хора.

Около тях се навъртаха трима-четирима негри, които очевидно ги охраняваха. Облеклото, оръжието и снаряжението, както и безстрашната, напета стойка на пазачите сочеха, че те са хора от тесто, което се различава от това на заобиколилите мъртвеца роби. Това бяха мароните, които Куокоу бе оставил да вардят пленниците.

Веднага щом приключи с разузнаването си, Джесурън отиде на мястото на срещата, където скоро го намериха Чакра и разбойниците. Бандитите, на път за дома, бяха спрели да почиват недалече от Дяволската канара, където магьосникът ги бе застигнал и върнал начаса.

Джесурън съобщи наблюденията си на коромантиеца, който заедно с Адам и шайката му се приближи до градинската стена, за да огледа обстановката.

Обстоятелствата подсказаха, че е наложително незабавно да се действува. Явно бе, че Кюбина и главното ядро на мароните са тръгнали веднага да преследват подпалвачите. Негрите от плантацията не бяха опасни, а слабата маронска охрана щеше да бъде лесно обезвредена.

Чакра и Адам стигнаха до тези заключения и решиха да действуват светкавично. Злодеите оставиха чифликчията да изчака завръщането им и пропълзяха напред през храстите на парка.

След малко проехтя пушечен залп, даден от засада. Повечето от охраняващите марони паднаха мъртви до пленниците, а хората от стопанството начело с управителя им се разбягаха.

Оставаше само да се освободят пленниците от въжетата, което бе бързо извършено. Сетне разбойниците и ловците на негри се оттеглиха в планината.

Когато наближиха Дяволската канара, съюзниците отново се разделиха. Адам и шайката му продължиха към планинските си убежища, а Чакра, придружен от чифликчията и следван от Мануел и Андрес, се запъти към Дупката на призраците.

Джесурън възнамеряваше да остави в сигурното скривалище като гости на магьосника двамата кубинци, докато се яви сгода да ги натовари на някой кораб за родината им.

Търговецът на роби още не бе получил съгласието на Чакра за своя план и с подобна цел той сега отиваше — за втори път през тази нощ — в мрачния пущинак на Дупката на призраците.