Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава XCVI
ДЕН НА ДОГАДКИ

Привечер следите в калта бяха наново изследвани. Джесурън отиде лично да ги проучва. Той разпита повторно изкусния говедар и сега излезе наяве друго обстоятелство или по-право воловарят направи догадка, която не бе му хрумнала по-рано, защото не бе обърнал внимание на подробностите, върху които той я изгради.

В подметката на ботуша, оставил чудноватия отпечатък, имаше една особеност, която накара говедаря да предположи кой може да бъде неговият собственик. Скитайки с добитъка из гората, той бе виждал диря, която съответствуваше или най-малко приличаше на тази следа.

— Ако то същото, господарю — заяви той в отговор на кръстосаните въпроси на евреина, — тогава зная кой прави стъпка. То стъпка на капитан на марони.

— Кюбина?

— Да, точно.

Чифликчията изслуша предположението с нескривано безпокойство, което нарасна, когато му съобщиха друго неизвестно обстоятелство, че маронът Куокоу, който бе задържан заедно с Хърбърт в деня на първата им поява в чифлика, бил виждан напоследък да си шушука скритом е младия англичанин.

Свидетел на случайното наблюдение беше Синия Дик.

Търговецът на роби се бе сетил за Кюбина още сутринта. Новооткритите обстоятелства засилиха подозрението му.

Необходима бе една последна брънка, за да се сключи веригата на доказателствата, и тя бе открита в останалата в люлката лула, един доста своеобразен предмет, състоящ се от желязна чашка и тръбица, направена от големия пищял на ибис.

Щом показаха на говедаря луличката, той тутакси я позна. Беше „чибучето“ на капитан Кюбина, което воловарят бе виждал неведнъж между зъбите му.

Джесурън не се съмняваше повече с кого е потеглил книговодителят му. До същия извод стигна и Джудит, която взе участие в разследванията.

Еврейката бе твърде доволна от резултата. Тя се радваше, че не е нещо по-лошо. Вероятно младият англичанин бе отишъл на гости на марона, с когото той се познаваше, както бе известно на Джудит, понеже тя бе в течение на всички обстоятелства, свързани е първата среща на двамата младежи. Нямаше нищо необикновено, че помежду им се бе родило приятелство, плод на изключителните обстоятелства на запознанството. Може би любопитство бе подтикнало Хърбърт да придружи марона до планинския му дом, и то бе достатъчно, за да се обясни отсъствието на младия англичанин.

Наистина оставаха някои неосветлени подробности: идването на капитан Кюбина в чифлика, двойната му диря в двете противоположни посоки, бързото тръгване на Хърбърт, без да уведоми дъщерята или бащата. Всички тези обстоятелства оставаха подозрителни и макар новоразкритите факти да поуспокояваха еврейката, те не премахнаха напълно нейната обърканост.

Следствието обаче произведе съвършено противоположно въздействие върху духа на нейния достоен родител. Вместо да бъде доволен, че книговодителят му е заедно с капитана на мароните, той изпита безмерна досада. Търговецът на роби си спомни колко настойчиво Хърбърт го бе разпитвал за съдбата на бичувания беглец — принца. Чифликчията не бе забравил своите уклончиви отговори и сега се уплаши, че ако действително момъкът е с Кюбина, последният ще му даде съвършено различно обяснение за случилото се и изобщо сведения, които не можеха да не доведат до най-нежелателни усложнения.

Ако младият англичанин, чиито високи нравствени принципи бяха известни на стария евреин, узнаеше изобличителните подробности, той едва ли би склонил да приеме за свой тъст Джесурън. Опасните факти щяха не само да охладят желаната приятелска благоразположеност към господаря и дирената любов към Джудит, но щяха да откъснат младежа от дома, чието гостоприемство той можеше да счете за подозрително.

Кой знае дали не бе се вече случила непоправимата беда? Беше ли допустимо усилията на чифликчията да завършат с неуспех? Нима убийството — най-черното от всички престъпления — щеше да отиде напразно? Джейкъб Джесурън не се съмняваше, че злодеянието е вече извършено. С помощта на отровата на Чакра или оръжието на двамата ловци на негри онази част от заговора, която се отнасяше до кустоса, трябваше по това време да бъде вече приключена или да се намира близо до своя край и подбудителят не можеше да предприеме нищо, за да спре нейния ход. Как, кога и къде наемниците са извършили убийството? И нима всичко бе напусто? Евреинът продължаваше да измъчва ума си с тези въпроси в ранните часове на нощта и около полунощ. Той не можа да заспи. Отпуснат в изнесеното на верандата като миналата нощ кресло, той на кратки промеждутъци се унасяше леко в неспокойна дрямка. Държеше го буден тревогата, не съвестта — загриженост за бъдещето, не угризение за извършеното. След полунощ и призори в съзнанието му се натрапи нова мисъл, обхвана го неустоимо желание да узнае подробностите по убийството. По всяка вероятност Чакра се беше вече прибрал и можеше да се намери в свърталището си в Дупката на призраците. Търговецът на роби не знаеше защо магьосникът е тръгнал подир плантатора. Джесурън допускаше какви ще са подбудите. Коромантиецът навярно се страхуваше, че заклинанието не ще бъде достатъчно и при неуспех щеше да се опита да го подсили. Или може би той бе пожелал да присъствува на агонията и да се наслади на последния час на своя враг. Отколешната дружба на евреина с негъра бе изградена върху основата на злото и чифликчията можеше с доста голяма сигурност да гадае какви лостове ръководят Чакра в действията му. Покрай истинския подтик търговецът на роби не изключваше и едно друго предположение — че коромантиецът е последвал жертвата си, за да я обере.

За да провери дали първият дял от съзаклятието — убийството — е приключил с успех, евреинът напусна своето кресло легло и свикнал да скита нощем, се запъти към Дупката на призраците.