Майн Рид
Ямайски марони (60)

Глава LIX
ЗАГУБЕНИ И СПЕЧЕЛЕНИ

Почти цялата нощ Хърбърт танцува с еврейката, изоставил посърналия поглед, надянал маската на игрива и безгрижна веселост. Никога Джудит не бе получавала подобно топло внимание от страна на младия англичанин и за пръв път, откакто се познаваха, тя почувствува нещо като ответ на своята пламенна любов. За момент нейното надменно, кораво сърце се размекна от женствена нежност и в извивките на валса, когато тя се въртеше около яката снага на своя кавалер, бузата й опря в рамото му, сякаш се отпусна, за да издъхне в агонията на сладостно блаженство.

Момата не се помъчи да отгатне причината на Хърбъртовата ласкавост. Сърцето й, увлечено от любовта и жадно за взаимност, разкри своите двери, за да приеме страстта без съпротива и придирчивост, без да иска да знае дали тя е истинска или само привидна.

Еврейката би изпитала в същия този миг див ужас, ако можеше да прозре какво става в гърдите на младежа. Тя и не подозираше, че проявената към нея нежност е единствено предназначена да дразни друг. Влюбената и не допускаше, че обичта на момъка към друга е причината за неговата преструвка, която я подведе. За щастие тя не знаеше това и сърцето й бе спокойно.

Тайната бе известна само на Хърбърт. Калейдоскопът продължаваше да върти задъханите танцьори един подир други и неведнъж лицето на Кейт Воуан се мяркаше пред очите на нейния братовчед и неговото пред нейните. Тогава те разменяха крадешком погледи, които издаваха предизвикателно безразличие, тъй като и двамата играеха ролята на засегнати. Хладният привет на Кейт даде повод за поведението на момъка, който и не подозираше същинската първопричина.

Тя почна играта малко по-късно, когато забеляза ласкавото внимание, с което Хърбърт обкръжаваше своята дама. На девойката и през ум не минаваше, че неговата нежност е измамна. Нейното умение да кокетничи, макар и да й помогна да си придаде безразличен вид, не бе достатъчно, за да успее да различни преструвката. Сега и двамата се държаха, като че ли всеки счита любовта на другия за недостижима.

Преди да напуснат танцовата зала, това предположение — колкото и погрешно да беше — получи ново потвърждение. Яви се друго обстоятелство, което го засили до пълно и съвършено убеждение.

Клюките в един претъпкан бален салон разкриват множество тайни. В късната доба, когато шампанското развързва езиците и танцьорите почват да си въобразяват, че другите недочуват, всеки, който се провира или застава неподвижно сред гъмжилото, може да долови не малко преценки, непредназначени за чужди уши и понякога най-малко — за неговите. Не едни неволен подслушвач е ставал жертва на такива злополуки. На Смиджиевия бал се отбелязаха най-малко два подобни случая, и то по отношение на двете лица, от които ние по-особено сме заинтересувани: Хърбърт и Кейт Воуан.

Младият англичанин бе останал за малко сам. Джудит — не защото се бе наситила на своя кавалер, а за да спази навярно привидното благоприличие — танцуваше с другиго. Не беше все пак Смиджи, когото тя избягваше старателно цялата вечер. Еврейката помнеше поражението си от Дяволската канара и се боеше, че ако приеме да танцува с франта, ще се стигне отново да едно подреждане на двойките, каквото се бе получило в деня на затъмнението.

Във всеки случай тя сега не диреше никакъв страничен успех. Тази нощ тя нямаше нужда от повече завоевания. Уверена в победата си над Хърбърт, тя се чувствуваше доволна и не желаеше да дава поводи за разкъсване на щастливата верига, в която тя смяташе, че е оковала любимия си.

Момъкът стоеше сам сред тълпата. Недалече от него разговаряха двама млади плантатори. Те бяха пийнали малко повечко и говореха на висок глас.

Хърбърт не можеше да не чуе какво си разправят, а след като чу, не можеше да не се вслуша напрегнато. Заинтересува го предметът на беседата им, макар и не със своята изключителност, защото темата беше обща за цялата зала и всички я разискваха цялата нощ. Предмет на разговора бе Смиджи и с него се свързваше името на Кейт Воуан.

Когато долови имената, младият англичанин престана да бъде неволен слушател, а наостри уши, за да не изтърве дума. Той не бе чул началото на диалога, но лесно си представи каква е била уводната част.

— Кога, казваш, ще бъде сватбата? — питаше по-малко осведоменият плантатор своя събеседник.

— Денят не е определен. Не са поменали поне такъв. Предполагам скоро.

— Ще има големи пиршества по тоя случай: закуска, обед, вечеря и бал без съмнение.

— Иска ли питане. Кустосът не е човек, който ще пропусне да мине брачната церемония без целия този блясък.

— Сватбено пътешествие след това, нали?

— Естествено. Ще я води в Лондон. Мисля, че там ще останат да живеят. Господин Смиджи не харесва много нашия колониален живот: липсва му операта. Жалко! Една хубава жена на острова по-малко!

— А бе, да си кажа правичката, тоя Лоф Воуан добре продаде негърката си!

— Срамота е да се изразяваш така за една толкова хубава жена като съвършената Кейт! Разочарован съм от тебе, Торндайк!

Имаше опасност Торндайк да получи за своите думи пестник в лицето, но не от своя другар, а от един чужденец, който бе застанал недалече от него.

Хърбърт успя да овладее възмущението си. Кейт нехаеше за него и едва ли би го приела за свой защитник!

Почти по същото време братовчедката присъствуваше на друг, не по-малко мъчителен за нея разговор. Смиджи не можеше да танцува с нея непрекъснато цялата нощ. Много други дами желаеха да го имат за кавалер. За един или два кадрила той я освободи, оставяйки я под ревностната наблюдателност на баща й.

— Кой ли пък е тоя? — питаше една от две прекрасни събеседнички, заплеснали се недалече от младата креолка.

— Млад англичанин. Чух — някакъв роднина на Воуановци от Гостоприемната планина, но, неизвестно защо, кустосът не иска да го признае.

— Тая дръзка мома, изглежда, не се стеснява да го признае. Ами тя коя е?

— Джудит Джесурън се вика. Дъщеря на стария евреин, чифликчията, който върти голяма търговия с роби.

— Пфу, че тя се държи като някоя…

Последната дума бе прошепната ниско и Кейт не я чу.

— Наистина — съгласи се другата събеседница. — Но щом са сгодени, смятам, че си е тяхна, работа, не хорска. Той е чужденец за острова и не знае добре, струва ми се, кой какво представлява. Жалко! Изглежда симпатичен младеж, ала кой какво си постеле, на него ляга. Ха-ха! Ако е вярно, което разказват за госпожица Джудит Джесурън, леглото му не ще бъде от рози. Ха-ха!

Онуй, което развеселява едни, може да натъжи други. Същото се потвърди и по отношение на последните изречени думи. У двете събеседници те предизвикаха смях, а у Кейт те изтръгнаха дълбока и болезнена въздишка.

Тя напусна бала с кървящо сърце.

„Загубен, загубен завинаги!“ — шепнеше си тя и въртеше глава на възглавницата, където сънят отказваше да дойде.

„Спечелен! — победоносно възклицаваше Джудит Джесурън, отпускайки величествената си снага в леглото. — Хърбърт Воуан е мой!“

„Загубена, загубена завинаги!“ — простена Хърбърт, когато затвори вратата на самотната си стая.

„Спечелена! — провикна се сияещ Смиджи, щом влезе в своята елегантна спалня, изоставяйки във възбудата на своето въодушевление провлачения си говор. — Кейт Воуан е моя!“