Майн Рид
Ямайски марони (88)

Глава LXXXVII
НЕОБИКНОВЕНИТЕ СРЕЩИ НА КУОКОУ

Куокоу пристигна на поляната с тежък товар, който той мъкнеше на гръб чак от Савана-ла-Мер.

Той бе гол до кръста, на нозете си носеше свински опинци, а на главата — стара шапка без поли. Тези бяха всичките дрехи, които притежаваше и носеше, защото — макар и лейтенант — униформата му не бе по-добра от облеклото на последния човек от четата.

Неговият капитан следователно не се учуди от скромната му премяна, ала онова, което го порази, бе изражението с което негърът се показа на поляната, и някои други подробности в държанието му.

Лицето и тялото на колоса бяха облети в пот, която струеше от всяка пора на черната му кожа. Потта може би се дължеше на дългия път, последната част от който великанът бе извървял под палещите лъчи на слънцето, и на товара, понеже торбата на гърба му изглеждаше да тежи най-малко петдесет фунта, без да се говори за една голяма пушка, закрепена отгоре й.

Никое от тези обстоятелства обаче не можеше да се счита причина за необикновения израз на жълтите му очни ябълки, ускорената нервна крачка и необузданите ръкомахания с които той се приближи.

При все че, както се спомена, тези особености привлякоха вниманието на началника на Куокоу, последният, свикнал на известна въздържаност в присъствието на подчинените си, се престори, че не ги забелязва. Когато лейтенантът се представи, Кюбина само каза:

— Радвам се, че дойде, Куокоу.

— И аз също се радвам да виждам теб, капитан Кюбина. Аз тръгвам най-първо за къщи с всичка скорост, коя държат мои крака, с надежда, че ще намирам теб там.

— Хм — рече капитанът, — предполагам, че носиш вести. Срещна ли някого из гората. Оня, младия англичанин от Еврейския чифлик? Очаквам го тук. Трябва да е изгубил пътя.

— Не срещам никакъв англичанин. Най-първо срещам кусос Вун.

— Crambo! Срещна кустоса Воуан? — извика Кюбина. — Кога и къде го срещна?

— Кога — таз заран. Къде — горе-долу на четири мили отвъд пресечката на Кариън Кроу Роуд — пътя на Черния лешояд. Там аз срещам него.

Надутият тон, с който бяха произнесени последните слова, озадачи капитана. Той сякаш искаше да изтъкне, че Куокоу е срещнал и другиго по пътя.

— Другиго не срещна ли? — запита Кюбина бързо, явно нетърпелив да узнае отговора.

— Даа, даа — провлече глас лейтенантът с небрежност, която бе в силно противоречие с възбуденото досегашно държане. Но Куокоу забеляза, че капитанът чака пристигането на младия англичанин и затова реши, че няма защо да бърза със съобщението, което се канеше да направи. — Даа, срещам стари Плют, главен надзирател на Гостоприемна планина. Той язди заедно с кусос, за да прави на него охрана.

— Някого други още?

— Не точно тогава — отвърна Куокоу, задържайки очевидно за по-късно най-интересната вест. — Не точно тогава.

Заповедта на началника, придружена от нетърпеливото му движение, застави Куокоу да предаде съобщението по-бързо, отколкото му се щеше.

— Срещам, капитан Кюбина — изду той бузи пред важността на вестта и очите му зашариха нервно, — сетне срещам не човек, а бродник.

— Бродник! — пригласи маронът недоверчиво.

— Да, дух, кълна се в име на велики Акомпонг. Същи, кого аз виждам по-рано. Призрак на Чакра.

Главатарят на мароните трепна, което лейтенантът отдаде на смайване от новината.

Кюбина не пожела да го разочарова относно причината на възбудата си.

— Къде? — запита той бързо. — Къде срещна привидението?

— Точно не срещам него — отвърна Куокоу. — Аз само виждам него на път пред мене на сто ярда горе-долу. Аз достатъчно наблизо да виждам, че то призрак на Чакра, точно такъв, какъвто виждам него минал път горе при Душата на призраци. Стари злодей няма мира в гроба. Той сега ще скита из гори.

— На какво разстояние бе той от мястото, където срещна г. Воуан?

— Не много. Горе-долу четвърт миля. Щом бродник вижда мене, той скрива в храсти и аз не виждам вече него. Тъкмо съмва и петли пропяват. Аз чувам те да пеят в плантация на стари Джобсън, която наблизо. Това прави пътник да скрива в река.

— Не можем да чакаме повече англичанина, трябва да тръгваме.

Кюбина направи движение, за да изпълни намерението си.

— Чакай, капитан Кюбина — обади се Куокоу, прекъсвайки го с движение, което показваше, че има още нещо да му съобщава. — Ти не чуваш всичко. Аз срещам и други.

— И други?

— Да, все така чудни хора. На две мили по-далече, кога аз отминавам място, къде виждам призрак на стари магьосник, аз срещам… Кого мислиш срещам?

— Кого? — запита Кюбина, мъчейки се да налучка отговора.

— От същи дяволски род. Точно дружина на бродник — онез гадни испанци от Еврейски чифлик.

— Ах, maldito! — извика капитанът на мароните разтревожено и същевременно направи движение, сочещо, че, едра сега нещо му става ясно. — Испанците, казваш! Й те подир него! Бързо, Куокоу, свали товара си! Скрий го в храстите. Къде да е. Няма миг за губене. Разбирам низа от среши, които си имал из пътя си. За щастие нося пушката си, а и твоята е с тебе. Може да ни потрябват, преди да се мръкне. Свали товара си и тръгвай подире ми!

— Почакайте. Вземете и мене — обади се нечий глас от края на поляната. — И аз имам пушка.

В същия миг от шубраците изскочи младият англичанин с пушка на рамо и се запъти към памуковото дърво.