Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава LXIX
СМЪРТНОТО ЗАКЛИНАНИЕ

През нощта, след посещението на Джесурън в храма на Оуби, почти по същата доба Чакра бе Зает с важно занимание, което бе погълнало всецяло вниманието му.

На земята, по средата на колибата, гореше огън в първобитно огнище, направено от четири големи камъка, които ограждаха малък квадрат.

Горивото, с което се поддържаше огънят, димеше силно и в същото време издаваше ярък буен пламък. То не беше дърво, а представляваше буци, приличащи много на торф или на въглища.

Един чужденец за острова би изпитал затруднение, ако речеше да обясни произхода на горивото, но всеки островитянин би казал още при пръв поглед, че тези тъмноцветни късове, които изглеждаха отскоро подпалени, са откъртени гнезда на ямайски термити, каквито — понякога едри колкото свинска глава — се срещат прилепени към стеблата на дърветата в тропическия лес.

Тъй като пушекът, който отделя това гориво, дразни слабо очите, а същевременно разгонва комарите, този бич на южните климати, навярно коромантиецът го бе предпочел пред дървото. Така или иначе, то изпълняваше добре предназначението си.

Върху камъните на огнището бе сложено малко желязно гърне без дръжка. Магьосникът наглеждаше врящото му съдържание с напрегнато внимание. От време на време той требваше от него с дървена лъжица и го изследваше старателно на светлината на кандилото. Всичко говореше, че отварата, която Чакра приготовлява, е от химическо, а не от готварско естество. Когато се навеждаше над огъня, негърът приличаше на мъжко превъплъщение на богинята на магията Хеката, бъркаща своя казан със смола. Съсредоточеното и тайнствено изражение на жреца на Оуби, котешките му движения и злокобните погледи издаваха пъклени кроежи.

Това впечатление се засилваше, щом се зърнеха предметите, които магьосникът имаше под ръка и част от които вече бе сложил в гърнето. На земята бе поставено кошче с разновидни билки, измежду които ботаникът би могъл да разпознае клонестата калалула, каладиума и множество треви и корени, известни със своето отровно действие. Виждаше се и змийската лоза с нейното извито криво стебло и ситни златни венчета — една от най-силните растителни отрови.

Редом до нея бе и нейната противоотрова: любопитните орехи на „нандиробата“[1], защото магьосникът можеше да лекува и да убива, според както му го наложеше интересът.

Явно беше, че жрецът на Оуби не готви вечеря, щом вади продукти от подобен склад. В гърнето вреше отрова, не чорба.

Отварата, която магьосникът надзираваше, съдържаше разни билки, но най-вече змийска лоза. Такова бе смъртното заклинание на Оуби.

За кого коромантиецът приготовляваше адското биле?

Недомлъвките, които Чакра произнасяше, когато се навеждаше над гърнето, издаваха името на жертвата:

— Можеш да си як, кусус Ван! Така! Ама сила на магия тебе скоро ще разтриса. Магия! Ха-ха! За глупаци! Моя магия — змийска лоза, клонеста калалула, алигаторска ябълка! Те по-силни и от Оуби. Те биле, кое прави тяло на мой враг да трепери, крака да заплита. Ей това, чадо мое!

Негърът потопи още веднъж лъжицата в гърнето, отгреба част от врящата течност и се взря, за да я изследва.

— Готово! Съвсем съща боя! Съвсем съща гъстота! Сега да наливам биле в шише!

При тези думи магьосникът свали гърнето от огъня и сипа съдържанието му най-напред в една кратуна. След като отварата поизстина, той я преля в ромовата бутилка, отдавна опразнена от първоначалното й питие.

Чакра запуши грижливо стъклото с тапа и го постави настрана, но не на скрито място, сякаш възнамерява скоро да го използува.

Сетне събра разпилените билки, натъпка ги в кошчето, излезе на вратата и опирайки ръце на коловете й, се заослушва.

Явно бе, че очаква някакъв посетител. Кой щеше да бъде той можеше да се разбере от думите, които жрецът продължи да си мърмори. Робинята Синтия трябваше да направи второто си „поклонение“.

— Време е жълто момиче да пристига. Май вече среднощ. Може тя да викала, Чакра да не чува от рев на водопад. По-добре да отивам долу. Навярно нея намирам там!

Коромантиецът още не бе прекрачил прага, за да изпълни намерението си, когато откъм скалата долетя писклив женски глас, който едва се чуваше през гърмежа на водопада.

— Момиче! — прошепна магьосникът, щом чу вика. — Сигурен аз, тя вече пристига. Любов прекарва жени през огън и вода. Тя води тях при дявол. Това момиче ще свърши добра работа. А кога свърши да помага да разчиствам мои сметки с кусус, ще виждам аз на нея сметка. Ще връзвам неин език да не би да издава стари Чакра. Въф!

Като изрече необузданата си закана, коромантиецът излезе от вратата и тръгна с неспокойна, припряна крачка на човек, тласкан от желанието да довърши някакъв зловещ помисъл, който той има присърце и който отдавна и отдалече е подготвял.

Бележки

[1] Fevilles cordifolia. Бел.ав.