Майн Рид
Ямайски марони (76)

Глава LXXV
НЕОБИКНОВЕНИ РАЗКРИТИЯ

Двамата съзаклятници разговаряха достатъчно високо. Тук, на това място, бе излишно — така поне те смятаха — да бъдат предпазливи. Подслушвачът би могъл да долови всяка тяхна дума, ако не беше грохотът на водопада. Шумът пречеше да се различават словата и маронът успя да проследи нишката на разговора частично. Онова, което дочу все пак, бе достатъчно, за да го порази: най-напред, че е възможно да съществуват на острова и на земята изобщо подобни негодници като коромантиеца Чакра и евреина Джесурън.

Момъкът можеше да вижда и да чува съзаклятниците. Пролуките между бамбуците му позволяваха да наблюдава и двамата.

Евреинът, леко запъхтян от бързото изкачване на стръмнината, се бе отпуснал на наподобяващия ниска талижка одър, а коромантиецът, прав, се бе облегнал срещу него на един от контрафорсите на стеблото, които образуваха една от стените на жилището.

Разговорът бе почнал, преди Кюбина да пристигне. Едва ли отдавна, понеже кандилото със свинска мас изглеждаше отскоро запалено. А и маронът знаеше, че той не се бави много подир тях. Навярно злодеите бяха току-що почнали да обсъждат плановете на своето съзаклятие, каквото и да беше то.

Така предполагаше подслушвачът, ала скоро се оказа, че заговорът не почва сега и че неговата подготовка е напреднала. Правеха се приготовления за престъпление, включващо в своите демонични цели убийство.

Когато Кюбина надникна в колибата, евреинът навярно току-що бе изрекъл някакви ругатни. Неговите черни, напомнящи очите на бялка гледци искряха със зловещ пламък в хлътналите очни кухини. Той бе свалил очилата си и можеха да се видят очите му. В дясната си ръка бе здраво сграбчил неразделния чадър, сякаш се заканваше с него.

Магьосникът, от своя страна, сякаш беше гузен и се оправдаваше. Макар и два пъти по-едър и положително два пъти по-силен от стария израилтянин, той в този миг изпитваше страх пред него.

— Съжалявам, господарю Джейк — извиняваше се той с умоляващ глас. — Как да зная, че кусус заминава така набърже. Аз него не жаля. Вий никога не казвате смъртно заклинание да действува по-бързо, отколкото предпазливост позволява. Ако аз зная, щях да пращам кусус при дявол, преди котка да мърда опашка. Така Чакра може да прави.

— Ах — завайка се чифликчията с нескривана печал, — ще ни се ижплъжне! Гошподи, ще ни се ижплъжне. Сега, тошно сега, когато имам нужда, от магията повеше от вшеки друг път. Това момише Синти ми каза, ше те правят коншпирация срещу мене. Шула ги да се наговарят в градиншката вила на кущоса.

— Каква консервация правят отново против вас, господарю Джейк? Кой прави консервация?

— Единият е кущосът, а другият — оня нехранимайко, синът на марона Кюбина, младият Кюбина. Пожнаваш ли го?

— Познавам него, колко трябва.

— Ехе, гордият кущос не жнае, ако и да подозира, ше жена му Куошеба е била любовница на един марон. Ха ха! Та тя обичаше мулата повече, отколкото Вожан Суетния, ха-ха!

— Така, това близо до истина — забеляза негърът със замислен вид.

— Кущосът и не подозира — продължи Джесурън, без да обръща внимание на прекъсването, — ше тоя хубавец, който му помага да коншпирира против мене, е нещо като син на негова високомерна милощ. Ха-ха!

Разкритието възбуди силно подслушвача отвън колибата. Младият марон узна за пръв път коя е била майка му.

В паметта му се бяха запазили като избледнял сън някои смътни спомени от ранното му детство, на които той досега не бе позволявал да изплуват. Той помнеше добре баща си, който се наричаше като него самия — Кюбина маронът. Но коя е или каква е била майка му, той не бе узнал никога.

Нима бе възможно квартеронката Куошеба, за чиято слава бе чувал и той, да е негова майка? Нима „малката Куошеба“, красивата съвършена дъщеря на кустоса Воуан, бе негова сестра.

Момъкът не можеше да се съмнява. Разговорът, който последва, му разкри допълнителни подробности и му даде по-изчерпателни доказателства. Освен това подобни връзки бяха съвсем естествени на остров Ямайка, за да изглеждат невероятни или да будят изненада.

Въпреки всичко младежът бе поразен, защото разкритието събуди в гърдите му най-чудновати и силни вълнения. В ума му се занизаха нови мисли, пред хороскопа на бъдещето му се разкриваха нови кръгозори, в сърцето затрептяха нови струни, които той досега не бе чувствувал и познал.

Доколкото му бе възможно, той потисна новопородилите се вълнения, мъчейки се да ги отложи за по-благоприятен час. Сетне повторно наостри уши.

Той дочу достатъчно, за да се увери, че има сестра, макар и само по майчина линия, ала все пак сестра.

Следващата точка, която заговорниците зачекнаха, бе също в състояние да накара Кюбина да потръпне и да го изуми. Двамата се канеха да оставят тази сестра без брат.

— Трябва да направиш жмъртно заклинание и на него също — заповяда евреинът, — защото той е главният коншпиратор против мене. И да премахнем кущоса, тоя непрокопшаник Кюбина ще отиде при друг съдия, за да ижпълни плановете си. Винаги ще се намерят хора да му помогнат. Трябва да му направиш магия, колкото може по-шкоро. Шуваш ли, Шакра. Няма време за губене — ни минутка.

— Правя, каквото мога, господарю Джейк. На мене ми трябваха повече от двайсет години да уморявам баща. Мъча се да правя смъртно заклинание на млад Кюбина от известно време, откак умира баща. Аз мразя него, както мразех и стари марон. Знайте за какво мразех него най-вече…

— Жная, жная вшишко.

— Хм, правя, какво мога. Тая мулатка дава на мене надежда. Тя скоро дава на него биле, стига да има сгода, защо тя мисли, че то любовно заклинание. Тя няма много сгода. Кюбина не пуска нея при себе. Как да е, Чакра ще намира слука някой ден. Няма да минава много време и Чакра ще прави смъртно заклинание на син на квартеронка.

„Кой знае дали ще бъде толкова скоро!“ — отвърна му мислено момъкът, който подслушваше и чу това поверително изявление.

— Той не е толкова важен като другия! — избухна отново евреинът в пристъп на ярост. — Божишко, кущосът ще ни се ижплъжне от ръцете. Отива имотът и вшишко! Ах — изпъшка чифликчията пред призрака на предстоящото разочарование, — ти ме изигра, Шакра. Мижля, ше ишкаш да ме ижмамиш.

При тези думи евреинът скочи на нозе, стисна здраво чадъра и застана заплашително срещу събеседника си.

— Не, господарю Джейк — отвърна магьосникът със същия смирен вид като досега. — Нищо подобно. Уверявам ви, нищо подобно. Знайте, че аз искам да правя магия не по-малко от вий. Уверявам ви, биле ще върши работа.

— Ще жвърши, когато щане много къжно, много къжно! Тогава не ми трябва. Ако кущосът отиде в Шпаниш Таун и се жнабди с акта, аш шъм разорен евреин! Вше едно ше магията е направена срещу мене. Тошно така.

Последните слова бяха повече монолог, отколкото предназначени за Чакра, който ги слушаше, без да разбира ясно смисъла им, тъй като главната подбуда, която движеше чифликчията, не бе още известна на съучастника му.

— Кажвам ти — приключи Джесурън все така заканително, — ше ме лъжеш, Шакра. Ти имаш някакъв твой лишен интерес. Може би ш тая малката Куошеба! Хайде да не отварям уща! Кажвам ти, повтарям ти го, Шакра, ако заклинанието не хване, да ако не хване и кущосът дощигне до щолицата, където отива, кажвам ти, Шакра, да му мижлиш. Губиш парите, които ти обещах. Ай, можеш да загубиш и живота си. Щига да кажа една дума, и Дупката на прижраците ще бъде претърсена от копоите на закона. Кажвай сега: ще направиш ли вшишко, каквото можеш, за да не щигне кущосът до щолицата на ощрова.

Щом свърши със заплахите, Джесурън се насочи към вратата с явното намерение да си тръгне.

Кюбина, забелязвайки движението му, се отдръпна назад в сянката на памуковото дърво, където се прикри добре.

Смяната на мястото не му позволи да чуе какво си казаха по-нататък двамата съзаклятници. Те продължиха да разговарят още известно време и макар че подслушвачът чуваше звука на гласовете, не бе в състояние да долови съдържанието на думите им.

Онова, което каза евреинът, бе главно повторение на заканите, изразени с най-резки думи, а Чакра с не по-малка пламенност уверяваше, че ще изпълни пъклената задача, върху която двамата се бяха вече споразумели.

— Обещавам ви, господарю Джейк — кълнеше се магьосникът, — в име на велики Акомпонг да правя всичко, каквото мога. Ако кусус измъква, тогава вий можете да правите със стари Чакра, каквото искате. Предайте него, ако искате. Ха-ха, кусус няма да се изплъзне. Тая нощ Синти взема шише с най-люто биле. То ще върши работа за двайсет четири часа. То същинско смъртно заклинание. Въф!

— За двайсет щетири щаса! Сигурен ли си, Шакра? Сигурен ли си?

— Така, както сега Чакра е в Дупка на призраци, господарю Джейк. Не съмнявайте в стари Чакра. Чакра не обича кусус повече от вий. Може да обича кусусова щерка. То съвсем друга работа. Въф!

С последните сатанински слова разговорът приключи. Евреинът излезе от колибата, следван от негъра.

Двамата се махнаха от мястото, като Чакра поведе пръв. Подир тях пропълзя и маронът, за да дебне отблизо движенията им. Когато стигнаха до лодката, заговорниците влязоха в нея и преплаваха вира.

Кюбина изчака да се завърне ладията и щом видя, че коромантиецът се прибра към колибата си, той избърза към водата. Младежът преплува вира като преди под прикритието на сянката на скалите, изкачи стената по дърветата и излезе отново на ръба на пропастта.