Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава C
КРЪВ НЯМА!

Червеният кръг на слънцето се бе вече скрил отвъд морския хоризонт, когато ловците на хора изкачиха хълма и наближиха хижата, където бе принуден да се отбие кустосът Воуан и където сега той лежеше мъртъв.

— Mira[1], Мануел — извика Андрес, когато двамата се озоваха пред колибата и зърнаха кон, вързан за едно дърво, — un caballo[2] със седло, юзда и alforjas[3].

— Ездитен кон — потвърди Мануел. — Конят на оногова, по чиито дири сме тръгнали. Да, този е конят на големия alcalde от Гостоприемната планина. Спомняш ли си, че когато го видяхме пред нас по пладне, единият кон беше дорест, другият сив. Тук е сивият. Точно него яздеше и кустосът.

— Съвсем вярно, compadre, но къде е вторият кон?

— Да не е между дърветата? Или са го вързали от другата страна на колибата? Конниците трябва да са вътре.

— И двамата ли, Мануел?

— Естествено, и двамата, ако и да не мога да кажа къде е конят на негъра. Caramba! Какво ги е накарало да спрат тук? В това rancho[4] никой не живее. Зная го. Около преди седмица се отбивах вътре и не намерих никого. А и онова ingenio, където трябваше да нощуват, е точно под тях. Какво, дево Марийо, ги е спряло тука?

— Por Dios, compadre — каза по-младият от двамата ловци на негри, поглеждайки многозначително към торбите, които продължаваха да висят на задния лък на кустосовото седло, — трябва да има нещо ценно в тез alforjas.

— Вярно, прав си, но сега не му е времето, camarada[5]. Да свършим с по-важното, че после ще мислим… Не мога да разбера дали и двамата са вътре. Много чудно, че не виждаме коня на негъра.

— Ха — рече Андрес, очевидно осеян от някакво хрумване, — ами ако е отишъл в плантацията. Да предположим, случила се е злополука с коня на кустоса или, caray, да допуснем, че сам кустосът се е разболял. Помниш ли оня човек, когото срещнахме и който ни каза, че плантаторът носи опасни пищови? Не помена ли, че единият от пътниците, белият именно, изглежда болнав? Не разказа ли как го видял да повръща?

— Por Dios, вярно! Сигурно има нещо. Ако чернокожият се е пръждосал, идва нашият час. Стигне ли се до сборичкване, тоя негър е по-опасен от господаря си. Ако кустосът е болен, както очаквам, той не би могъл много да разчита на оръжието си. Caramba, ще трябва да го обезоръжим, преди да усети за какво сме дошли.

— Не е ли по-добре най-напред да обиколим? — посъветва далновидният Андрес. — Да разгледаме гърба на колибата и да проверим дали конят не е там. Ако го няма, значи негърът е тръгнал по някаква работа. Можем да се промъкнем през храстите до другата страна и да се прилепим до стената, без да има голяма опасност да ни открият.

— И аз така смятам, camarada. Да не губим време, защото ще бъде голям късмет, ако негъра го няма. По-сгоден случай едва ли ще ни се представи до края на света. Подир мене hombre, и стъпвай, като че ходиш по яйца с пиленца в тях. Vamos!

При тази подкана по-възрастният от двамата ловци на хора се плъзна между дърветата, следван отблизо от другаря си.

След като заобиколиха през шубраците, убийците се промъкнаха безшумно до гърба на хижата.

Освен сивия кон, който бе вързан за едно дърво отпред, те не откриха друго животно. Дорестият кон, а вероятно и ездачът му, бяха на път. Андрес се зарадва от правилността на своето предположение. Негърът бе отишъл нейде по някаква работа. У злосторниците не остана място за съмнение, когато забелязаха пресни конски дири, водещи от колибата към пътя за Контентовото стопанство. Отпечатъците бяха толкова ясни, че личаха отдалече. Там, където черният прислужник бе подкарал коня в галоп, тревата покрай пътя бе стъпкана. Убийците видяха следите, без да става нужда да се връщат на пътя. Те бяха доволни, че слугата се е махнал. Оставаше само да се провери дали самотният пътник е вътре в бордея. Двамата ловци на негри долазиха предпазливо до стената и прилепиха око към незамазаните пролуки. Отначало тъмнината в колибата не позволи на хищниците Да различат никакъв определен предмет. Сетне очите им свикнаха с мрака и те зърнаха бамбуковия одър и ъгъла и очертанията на човек, изпънат на леглото. Една тъмна дреха закриваше лицето и трупа, а краката, обути в ботуши с шпори, стърчаха извън завивката и сочеха, че жертвата, която трябваше да бъде убита, е обтегналият се на нара мъж.

Той изглеждаше потънал в дълбок сън — никакво движение, дори и гърдите му не се повдигаха от дишането.

Недалече от одъра бе захвърлена на земята шапката му и чифт пищови с калъфите си, сякаш конникът ги бе откачил от колана и ги бе запокитил на пода, преди да легне да спи. Но дори и да беше буден, докато той смогне да се добере до оръжието си, нападателите щяха да скочат върху му.

Кръвниците се спогледаха многозначително. Съдбата благоприятствуваше помислите им. Тласкани от еднакъв свиреп подтик, двамата в един и същи миг рипнаха на нозе, изтеглиха ножове и се втурнаха в колибата.

— Mátalo! Mátalo![6] — извикаха злодеите задружно, насърчавайки се взаимно, и забиха своите ками в тялото на несъпротивляващия се пътник през покриващата го дреха. Те на няколко пъти промушиха своята жертва.

Убедени, че са завършили кръвожадното си дело, убийците понечиха да излязат навън — навярно заради дисагите. Ала ги смути чудноватата отпуснатост на убития. Докато нанасяха ударите, които те считаха за смъртоносни, в своята напрегната възбуда те не забелязаха нищо необикновено. Сега, когато престъплението бе извършено и те бяха в състояние да разсъждават трезво, обхвана ги внезапна изненада, че нещастникът не направи никакво движение, не помръдна, не извика. Може би още с първия удар те бяха улучили сърцето, с това убеждение беше поне Андрес, които бе нанесъл удара. Но дори и в подобен случай не настъпваше моментална смърт — ловците на хора го знаеха добре. И защо по острието на Андресовото и Мануеловото мачете нямаше кръв?

Невероятно! Нима наметалото или дрехите на убития я бяха изтрили? Те можеха да я избършат частично, но не напълно. Ножовете бяха влажни, без да са окървавени — едва ли се забелязваше тук-там някоя червена капчица.

— Чудно нещо — потръпна Мануел. — Сякаш не съм на себе си… — Vaya, вдигни завивката да погледнем!

Андрес се приближи до одъра й отметна дрехата от лицето на смъртника.

При движението ръката му докосна студената кожа и погледът му падна върху безжизнения образ на вкочанясалия труп, чиито изцъклени очи сочеха, че светлината отдавна е изгаснала в тях.

Убиецът не посмя да надникне повторно. С вик на ужас той отпусна наметалото и се хвърли към вратата, следван от своя еднакво изплашен съучастник.

След миг престъпниците щяха да изскочат навън и да се понесат по обратния път, без и да помислят за конските дисаги, но точно когато Андрес достигна прага, неочаквано видение го накара да се стъписа, та идващият подире му другар се блъсна силно в гърба му.

Трима души, застанали в триъгълник на пет-шест крачки от изхода, внезапно пресякоха пътя му. Всеки от тях държеше пушка в такова положение, че тъмните дула бяха насочени направо към злодея.

Тримата мъже имаха различен цвят на кожата: бял, жълт и черен. Ловецът на негри и неговият побратим ги познаваха — Хърбърт Воуан, капитанът на мароните Кюбина и неговият лейтенант Куокоу.

Бележки

[1] Mira (исп.) — погледни! Бел.прев.

[2] un caballo (исп.) — един кон. Бел.прев.

[3] alforjas (исп.) — дисаги. Бел.прев.

[4] Rancho (исп.) — колиба. Бел.прев.

[5] Camarada (исп.) — друже. Бел.прев.

[6] Mátalo! Mátalo! — Убий го! Убий го! Бел.прев.