Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава LXXXV
ИЗПРОВОДЯК

Лофтъс Воуан бе оклюмал, но не по-весела изглеждаше и дъщеря му, която обслужваше ранната закуска.

Посърналостта, която се бе изписала по лицето на младата креолка, сякаш отразяваше мрачното настроение на пътника.

Един външен човек можеше да допусне, че девойката изпитва съчувствие към баща си заради неговата нерадост и унилост, смесено с понятна тъга пред мисълта, че той напуска къщата за толкова дълго време. Ала оня, който би наблюдавал младото момиче по-отблизо, не можеше да не открие в прелестните му черти болка, бликаща от друг, по-дълбок извор.

Целта на пътуването на кустоса можеше да обясни отчасти скръбта, която се четеше в държанието на дъщеря му. Тя знаеше за какво заминава той. Научи го предишната вечер от бащините уста.

Тогава за пръв път през живота си тя узна неблагоприятните обстоятелства, които съпровождаха нейното рождение и родство, понеже до този ден тя бе в пълно неведение за своето обществено и правно положение. Тогава за пръв път й бе обяснена нейната безправност в ямайското общество — липсата на правоспособност и унизителната непълноценност, от които тя трябваше да страда.

Бащата тръгваше сега на път, за да отстрани неправоспособността и да премахне обществената малоценност на дъщерята.

Девойката не можеше да не изпита признателност, която щеше положително да бъде по-дълбока, ако плантаторът не се престара в подчертаването на заслугата си, използувайки я като лост за отстраняване на нежеланието на Кейт да сключи брак със Смиджи, нежелание, което все още се проявяваше.

През няколкото минути, които г. Воуан посвети на закуската, двамата не размениха много думи. Той едва кусна разкошните гозби. На пътника не му допадаха ястията, с които бе отрупана трапезата, а изглежда изпитваше само жажда.

След като изпи няколко чаши кафе, единствено за да уталожи жаждата си, без да хапне троха хляб или нещо друго, стана от масата и се приготви да се сбогува.

Господин Тръсти влезе и съобщи, че конете и придружителят са готови и чакат отвън.

Кустосът постави пътническата си шапка и с помощта на Кейт и прислужницата облече пардесюто, тъй като утринният въздух бе остър и хладен.

Докато се извършваха последните приготовления за път, една мулатка се суетеше из помещението и от време на време прислужваше или заставаше мълчаливо в дъното на хола. Тя беше робинята Синтия.

В държанието на тази жена се забелязваше нещо странно — една нервна напрегнатост се чувствуваше, докато тя шеташе. Тя отиваше ту на една, ту на друга страна без ясно определена цел. Стъпките й бяха плахи, погледът блуждаещ и бегъл.

Цялото и поведение би изненадало един бдителен наблюдател, но никой от тримата присъствуващи не го забеляза.

Купата със суизъл се намираше на бюфета. Докато слагаха закуската на софрата, Синтия напълни съда с разхладителното питие, което тя размеси в една съседна стая. Някой я запита защо го приготовлява толкова рано, особено щом господарят ще замине, преди да дойде време за суизъла, който се пиеше обикновено през жарките часове на деня.

— Може господар да иска да пие суизъл, преди да заминава — обясни Синтия.

Предположението на прислужницата излезе правилно. Точно когато се канеше да излезе на стълбището, кустосът изпита нов пристъп на жажда и поиска да му се поднесе нещо за пиене.

— Господар не иска ли чаша суизъл? — запита мулатката, приближавайки се до кустоса. — Аз приготвила за господар много хубав суизъл — прибави тя настойчиво.

— Да, момиче — съгласи се плантаторът. — То е най-подходящото. Донеси ми един голям пахар.

Преди господарят да се обърне, робинята поднесе пълна до ръба чаша. Той не забеляза, че ръката на Синтия трепна, докато държеше чашата, и че очите й се извърнаха встрани, сякаш да не видят някаква страшна гледка.

Жаждата не позволи на кустоса да зърне нищо друго освен питието, което обещаваше да облекчи жаждата му.

Той взе пахара и не го отдели от устните си, докато не изпи цялото му съдържание.

— Прехвали го май, момиче — рече той, връщайки чашата. — Суизълът ти никак не ми се стори вкусен. Нагарчаше малко, но предполагам, че е виновно небцето ми, което не е в ред. Пък и човек не бива да придиря, когато пие за изпроводяк.

След този опит да изглежда весел Лофтъс Воуан се сбогува с дъщеря си, метна се на седлото и потегли.

Ах, кустосе Воуан! Този изпроводяк бе последният, който ти бе съдено изобщо да изпиеш. В искрящия суизъл имаше отвара от съдбовната змийска лоза. С дългата глътка ти вкара във вените си една от най-смъртоносните растителни отрови.

Чакровото пророчество скоро ще се сбъдне. Сега смъртното заклинание бързо ще свърши работата си. След двайсет и четири часа ще се превърнеш в студен труп!