Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава XX
ХЛЪЗГАВИЯТ ПОД

Каляската, която докара господин Монтагю Смиджи от Монтего Бей до Гостоприемната планина, се изкачи по алеята и пристигна в голямата къща точно час преди Хърбърт Воуан, яхнал рошавата си кранта и воден от Куоши, да се яви на входа на плантацията. Момъкът впи очи в господарския дом, но не забеляза никого нито отпред на площадката, нито на прозорците, чиито жалузи бяха широко отворени.

Липсата на живот отвън пред къщата даде повод на младежа да допусне, че чичо му и прислугата — всички, са заети вътре със знатния гост и че никой не очаква него — неволника.

Предположението не беше далече от истината. Чичото не се и сещаше за него. Взел, както обяснихме, всички предпазни мерки, плантаторът и не подозираше, че може да се сблъска е несполука.

Господин Смиджи пристигна в три и половина подир пладне, а обичайният час за обед в Гостоприемната планина беше в четири. Имаше достатъчно време слугата да разопакова обемистите куфари и чанти и да накипри своя приличен на кукла господар. Приготовленията завършиха още преди младият пътник от трюма да се вести в алеята. Но не само те приключиха, а се случи и нещо друго. Трапезата бе готова и звънецът подкани гостите. Господин Воуан представи видния чужденец на дъщеря си Кейт и тримата — бащата, дъщерята и, според замислите на плантатора, бъдещият зет — седнаха на масата.

Имаше само три прибора и гостите бяха в пълен състав.

Господин Воуан желаеше да представи г. Смиджи на дъщеря си по възможния най-ефектен начин. Той беше достатъчно умен, за да знае каква е силата на първите впечатления. Затова той не избърза със срещата на девойката и госта, а я отложи за обедната маса, когато и двамата щяха да се явят с предимствата, които дава премяната.

Що се отнася до впечатлението, което Кейт Воуан направи на г. Смиджи, планът на баща й успя напълно. Младата креолка беше лъчезарна като квамоклитовия цвят, който сияеше в косите й; у нея се съчетаваше цялата грациозност, дарена и от щедрата природа, със съвършената елегантност, придадена й от шивашкото изкуство. Сърцето на франта изпита, за пръв път може би, онова искрено чувство на възторг, което поражда неподправената красота, подсилена от девическата свенливост.

Макар да не бе тънък наблюдател, Лофтъс Воуан забеляза все пак въздействието от първата среща. Но колко време можеше да гори едно чисто чувство в сърцето на предвзетото конте и колко време щеше да вирее цветето на чистата страст в тази неплодородна почва, можеше да определи само един по-дълбок психолог от кустоса.

Плантаторът се засмя под мустак, когато се увери в своята сполука. Нямаше никакво съмнение, че Смиджи налапа въдицата.

Ако пресметливият баща беше еднакво загрижен да съзре взаимност от първото прекрасно впечатление и у дъщеря си, той трябваше да изпита разочарование. Тя не само че не прояви никакво възхищение от госта, но в нея се породи неприятно чувство на отвращение или, да се изразим с по-умерени думи, на безразличие.

Най-лош признак от всички — най-неблагоприятно знамение за очакванията на господаря на Монтагювия замък — беше фактът, че от момента, в който госпожица Воуан седна на масата, тя се развесели и разсмя. Гостът изглеждаше доволен от нейната приветлива любезност. О, драги Смиджи, нима никога не сте стъпвали зад театралните кулиси или в актьорската пушалня? Вашите изводи са погрешни. Ако знаехте онова, което съм научил аз, вие бихте предпочели вашата дама да изглежда намусена.

Но нека кажем истината: лондончанинът направи много несполучлив „дебют“. Една несръчност го провали при церемонията на представянето — точно в критичния момент, когато погледът е устремен и слухът напрегнат във взаимно разузнаване. Господин Воуан сгреши много, като реши запознанството да стане в големия хол, където подът беше по-хлъзгав от лед. Ако франтът беше на кънки, той можеше да блесне с умението си, защото не една зима го виждаха на пързалката да прави осморки. Ала както беше облечен сега, лачените му чепици се плъзгаха по лъснатия под на ямайската столова и когато той се опита да направи един от най-изящните си поклони, се тръшна като „чувал с картофи“ в краката на оная, която именно желаеше да покори. С това произшествие той загуби всичко — всякакви изглади да завоюва сърцето на Кейт Воуан. След това падане не можеха вече да му помогнат ни най-съвършените проява на светска изтънченост, ни най-мъжествените подвизи. Падането представляваше същински преразказ на падането на Хъмпти-Дъмпти[1] и възстановяването беше еднакво безнадеждно и невъзможно.

Господин Монтагю Смиджи бе запасен е достатъчно самочувствие, за да не се смути от едно толкова обикновено подхлъзване. Слугата му го изправи мигновено и с едно „Ай-ай!“ и забележката, че подът е „ужаасно хлъъзгав“, франтът се придвижи предпазливо до стола си и седна.

Обедът започна. При все че лондончанинът бе свикнал през целия си живот да се храни добре, той не можа да не изпита известно чувство на изненада от изобилието и пищността на поднесените гозби.

Може би в никоя част на света масата не се огъва под по-голям товар от ястия, както в Западноиндийските острови. В щастливите години на благоденствие за захарните плантатори всеки ямайски обед заслужаваше да се назове гощавка. Супата от водна костенурка не представляваше рядкост и най-разкошните блюда се трупаха на софрата. Даже обикновената всекидневна трапеза може да се счете достойна за Апиций[2], а вината — вместо тия досадни отровни близнаци: порто и херес — бяха: южната мадейра, шампанското, бордото и искрящото рейнско вино, всички налети в тумбести бутилки и така изобилни, като че ли са евтина слаба бира.

Отминали славни времена за бялата олигархия на захарните острови, дни на безконечни оргии, преди Уилбърфоурсовият клин[3] да беше подкопал черната основа, на която се крепеше охолството и разточителството им!

Лофтъс Воуан приготви за английския си гост обед в добрия старовремски стил. Зад столовете сновеше цяла армия от цветни прислужници, които се плъзгаха безшумно по гладкия под. Непрекъснат поток от слуги сновеше от хола към кухнята и обратно; блюда и подноси, стъкленици с вино в сребърни кофички за охлаждане непрестанно се внасяха и изнасяха.

Млади момичета с различни оттенъци в цвета на кожата, някои почти бели, стояха около масата и разхлаждаха гостите с ветрила от дълги паунови пера, изпълвайки големия хол с изкуствена струя на вълшебна прохлада.

Монтагю Смиджи беше възхитен. Дори в „миилата метропоолия“ той никога не бе се хранил така разкошно.

— Прекраасно, честна дуума! Княжеески обеед!

Лофтъс Воуан, от своя страна, също бе доволен от хода на събитията. Виждаше, че приготовленията му не бяха отишли напразно. Бе постигнал целта си: да направи още отначало добро впечатление на госта си. И доколкото човешката проницателност може да надзърне в бъдещето, всичко се развиваше отлично. Той вече не се съмняваше — а можеше ли и да се съмнява, — че стопанствата на Монтагювия замък и на Гостоприемната планина ще се обединят някой не много далечен ден в едно огромно имение.

Кейт се държеше великолепно, при все че баща й не се безпокоеше от нейното поведение. Никога не бе му дошло на ум да узнае волята и желанието и във връзка с неговите брачни проекти. Като негова дъщеря тя беше длъжна да му се покорява. Може би го спохождаше и мисълта, че тя беше длъжна да му се подчинява в двоен смисъл, защото той беше едновременно неин баща и господар.

Младата креолка във всеки случай не даваше поводи за недоволство с поведението си. Тя се държеше точно както той желаеше: същата усмихната любезност, която направи толкова добро впечатление на новопристигналия гост, подведе и любящия родител.

Ах, Лофтъс Воуан, вие може би знаете как се отглеждат златните захарни тръстики, вие може би сте голям майстор в кристализацията на захарта, но ония признаци, които издават влеченията на моминското сърце, са нещо твърде тънко, за да можете да ги разчетете!

Бележки

[1] Хъмпти-Дъмпти е един непохватен шишко, който строшил едно яйце, в една английска детска песничка под формата на гатанка, чийто отговор е именно думата „яйце“. Бел.прев.

[2] Марк Габий Апиций (14–39) — римски чревоугодник и епикурец.

[3] Уилям Уилбърфоурс (1759–1833) — английски човеколюбец и държавник, успял да премахне по законодателен път търговията с роби в английските колонии. Бел.прев.