Майн Рид
Ямайски марони (119)

Глава CXVIII
СЪННОТО ЗАКЛИНАНИЕ

Къде беше Чакра през всичкото това време?

Щом видя жилището на Гостоприемната планина обхванато от пламъците, коромантиецът, който носеше младата господарка на ръце, побърза да се махне от мястото на своето злодеяние. Извън градинската врата той спря само за миг, за да размени няколко бегли думи с главатаря на черните разбойници.

В краткия разговор магьосникът подкани Адам да отнесе цялата плячка в планинското си свърталище, където Чакра обеща да дойде своевременно. Престъпникът нямаше намерение да се откаже от своя дял в плячката, но точно сега не му беше до делба. В този момент той бе обладан от една страст, по-силна от жаждата за плячка.

Адам прие с готовност предложението и съюзниците се разделиха: разбойникът и водените от него бандити нарамиха плячката и потеглиха за горските си убежища в далечните Трелоунийски хълмове.

Подобно на тигър, който е убил жертвата си, но не се решава да я разкъса на място, а я отмъква в леговището си в джунглата, изродът се запъти по планинската пътека към Дупката на призраците, като ту носеше, ту влачеше похитената девойка.

Тялото на изгубилата съзнание малка Куошеба, провиснало гъвкаво в ръцете на човешкия звяр, не по-малко жесток от кръвожадния хищник, изглеждаше безжизнено като плячката на свирепия тигър.

Женският писък не се чуваше повече. Ужасът бе изтощил силите на креолката. Последвал бе припадък, приличащ на смърт.

За щастие на младото момиче загубата на съзнание продължи през всичкото време, докато похитителят го носеше из планината. То не изпита боязън от дивата горска пътека и от слизането в тъмния пустош на Дупката на призраците. Когато преминаваха през мрачния вир, то не се уплаши от стреснатата нощна птица, нито от грохота на близкия водопад. То не позна страх от часа, когато безчовечният изверг го понесе в ръцете си по пътеката, озарена от пламъците на покрива, под който то се бе родило и израснало, до момента, когато се свести в една схлупена триъгълна колиба, осветена от мижаво кандило, чиито лъчи падаха върху един добре познат образ — образа на магьосника Чакра.

Коромантиецът бе свалил маската си и се бе изправил пред Кейт с цялата си нравствена и телесна уродливост.

Невъзможно бе да се изпита по-силен ужас. Той достигна крайния предел. При подобни обстоятелства упреците ставаха безсмислени, възмущението щеше да бъде посрещнато само с грубост.

Макар и да не можеше да схване ясно положението си, младата креолка не помисли, че сънува. Никой сън не можеше да бъде така потресен като това, което тя виждаше. И все пак трудно бе да се повярва, че подобна страшна картина може да бъде действителна.

О, господи, тя беше истинска! Чакра стоеше пред Кейт — неговият груб глас кънтеше в ушите й. Тонът му бе насмешлив и тържествуващ.

Кейт Воуан се намираше на бамбуковия нар, където я бе поставил магьосникът. Там тя пролежа, докато откри при възвръщане на съзнанието кой е насреща й. Тогава тя се изправи — не на нозе, защото намесата на коромантиеца не й позволи да стане на крака, а полулегнала, готова да побегне. Тя не мръдна от това положение отчасти от страх, отчасти от безнадеждността на всеки опит за спасение.

Изродът застана пред нея. В какво положение? Заплашително ли? Не! Той не се закани — ни със слова, ни с движения. Напротив, той бе съвсем хрисим, съвършено примирителен — влюбен обожател.

Той коленичи пред девойката, повтаряйки любовни клетви. О, небеса, клетви — по-страшни от заканите за отмъщение!

Младото момиче бе премного изплашено, за да отговаря. То дори не слушаше отвратителните думи. То едва ли бе в много по-ясно съзнание, отколкото по време на припадъка.

След време коромантиецът сякаш изгуби търпение. Неговата неестествена страст възропта против въздържаността на девойката. Той осъзна безнадеждността на своето противно ухажване. Безразсъдно бе да се отдава на този трескав любовен блян с надежда, че той ще бъде споделен — една надежда, от която, както се твърди, били вдъхновявани сатирите. Отблъскващото държане на онази, която бе предмет на демоничното му ухажване, нескриваното отвращение, твърде явно изразено в изплашените й черти, показаха на Чакра колко напразни са усилията му.

С внезапен жест той се отказа и се изправи в едно положение на решителност, която издаваше някакво зловещо намерение. Кой знае какво?

Едно пронизително изсвирване, идващо отвън, предотврати изпълнението му или най-малко го отложи за известно време.

— Сигнал на стари чифликчия — промълви изродът очевидно раздразнен от прекъсването. — Какво иска посред нощ? Предполагам нещо заради тоз и загубен книговодител. Нищо не знам. Втори път свирка. Трети път! Значи бърза. Какво е това? Четвърти път! Сигурно има голяма беля. Трябва да отивам при него, трябва да отивам. Той никога не свири четири пъти, ако не се намира в отчаяно положение. Чудно какво ще иска?

— Не се тревожи, малка Куошеба — добави магьосникът, като се обърна към безмълвната си пленница. — Не се безпокой, че мене пресича евреин. Работа между тебе и мене ще отлагам, дорде се връщам. Тогава може би ще намирам тебе не така опърничава. Идвай тук! Стой тук! Не трябва тебе да вижда чифликчия!

Чакра сграби несъпротивляващата се девойка за китката и се накани да я отведе извън колибата.

— Ха! — възкликна той и се спря внезапно, за да размисли. — Там също не добре! Стари чифликчия не бива да знай, че тя тук. На никаква цена. Тя може да се връща в колиба, затова трябва да вържа нея. Ами ако вика и чува нея? Трябва да запушвам нейни уста.

Продължавайки да държи жертвата си за китката, той се заозърта в колибата, за да търси онова, което му бе нужно.

— Ха! — подвикна той, вдъхновен от ново хрумване. — Защо си бия ума! Това по-добро, отколкото да връзвам нея и да запушвам уста — по-добро и от двете. Сънно заклинание! Точно това ще прави тебе да кротуваш. Къде тургам шише не помня. Ха, ето!

Магьосникът присегна със свободната си ръка и извади от един приличащ на джоб отвор в покрива от палмови листа един предмет, който представляваше дълго тясно стъкло, пълно с някаква тъмноцветна течност и запушено плътно.

— Сега, млада господарке — каза той, като извади тапата със зъби и се приготви да даде на пленницата си от питието, — да пийваш една глътка от това шише. Не се плаши. То не вреди. Само хубаво ще прави на тебе. Ще се усетиш много добре, да се гръмна. Пий!

Клетата девойка се дръпна инстинктивно назад, ала чудовището пусна китката й, улови я за косата и извивайки гъстите и плитки между черните си пръсти, стисна главата и здраво като в менгеме. Сетне с другата си ръка пъхна гърлото на шишето в устата й, провря го между зъбите и изля част от течността в небцето й.

Младата креолка не се опита да вика, нито да се съпротивлява. Тя погълна почти доброволно питието. В този миг тя беше така омаломощена, че едва ли би имала сили да се бори, дори да знаеше, че й се дава отрова.

Въздействието на питието не се различаваше от това на отровата и взе надмощие над нея със същата бързина, защото Чакра и даде сок от калалуйа — най-мощната от упойващите билки.

Няколко секунди след като течността бе погълната, лицето на страдалката се покри с мъртвешка бледност, през тялото й премина леко трескаво потръпване, издаващо внезапното отпускане на мускулите. Неустойчивите й нозе се подкосиха и тя би се строполила на земята, ако не беше подкрепящата ръка на зловещия заклинател, който причини тоя необикновен унес.

Младата креолка се отпусна в ръцете му явно безчувствена, приличаща повече на мъртва, отколкото на заспала.

— Сега — прошепна магьосникът без знак на смайване от случилото се, което съвсем не бе изненадващо за него, тъй като той дължеше славата си именно на това сънно заклинание, — сега, моя сладка Куошеба, ти ще спиш тихичко, докато аз реша да събуждам тебе отново. Не тук обаче. Ти ще дремваш на открито. Трябва да тургам тебе на място, където стари чифликчия няма да вижда теб, иначе той може да пожелай тебе за себе. Хайде насам!

При това безпредметно обръщение към изгубилата съзнание жертва злодеят вдигна плячката си на ръце и я изнесе от колибата.

Навън той се спря и се огледа, като че търси място, където да отнесе товара си.

Луната се бе издигнала над хоризонта и нейните лъчи почваха да проникват слабо дори в мрачната самота на Дупката на призраците. Гъстак ниски храсти, растящи точно извън свода на памуковото дърво, предложи изглежда място за укриване и Чакра се канеше да отиде натам, когато погледът му попадна на водопада. Коромантиецът се отказа от предишното си намерение и се насочи към водопада.

Щом стигна до канарата, над която падаше струята, той спря за миг на ръба на кипящото корито, сетне, приповдигайки облеченото в бяло безчувствено момиче, което лежеше безпомощно в ръцете му, чудовището се плъзна зад струите пенеща се вода и неочаквано изчезна като речен демон от сказанията, отнасящ в подводната си пещера чаровна пленница, която е успял да примами в леговището си, унасяйки я в дрямка, по-съдбоносна от смъртта.

След малко страшният изрод се показа отново на брега, ала без товара си. Чувайки отново подсвирването над скалите, той се запъти надолу по потока и избърза към лодката.