Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Maroon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
Boman (2008)
Корекция
Kazak_koka (2008)

Издание:

Майн Рид. Ямайски марони

Издателство „Отечество“, София, 1980

 

Превел от английски Светослав Колев

Художник Петър Брайков

Редактор Лъчезар Мишев

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Албена Николаева

 

Английска, трето издание, ЛГ VI. Дадена за набор на 26. II. 1980 г. Подписана за печат на 17. VI. 1980 г. Изляза от печат на 27. VIII. 1980 г. Печатни коли 31,25. Издателски коли 31,25. Условно-издателски коли 30,58 Цена: подвързия 2,94 лв., брошура 2,68 лв.

Индекс 11 95376 25632/6256–7–80

Печат: ДП „Тодор Димитров“, София

c/o Jusautor, Sofia

 

G. W. Dillingham Co., Publishers, New York 1897

История

  1. — Добавяне

Глава LXVII
СДЕЛКА С МАГЬОСНИКА

След като Синтия си тръгна, храмът на Оуби опустя за кратко време; в него останаха единствено немите божества, а жрецът отиде да прекара през вира своята новопосветена последователна.

Той пусна мулатката да се покатери сама по стената и да се прибере в Гостоприемната планина, където тя бе робиня, и скоро се върна в колибата.

Магьосникът бе явно доволен от посещението на гостенката. Дори на слабата светлина на кандилото със свинска мас можеше да се забележи по жестокото му лице сатанинска радост.

— Един умрял — провикна се той радостно, — други на път да умира. Сега трети, последни и най-зли от трима, ха-ха, скоро ще изпита отмъщение на магесник Чакра!

Дивият кикот, напомнящ смеха на луд, прозвуча трикратно под разпрострените клони на памуковото дърво и отекна с неземно ехо в скалите, които го задържаха в Дупката на призраците. Той смути обитателите на долината и в пропастта се разнесе като отглас крясъкът на жерава и пронизителният вик на горския ибис.

Едва крясъкът замря, и откъм висината се дочу малко по-различен звук. Той приличаше на остър писък или по-скоро на свиркане с пръсти. Човекът, който свиреше, бе на ръба на скалата — точно над колибата.

Чакра не се изненада. Той знаеше, че това е сигнал, даден от очаквания гост.

— Този стар евреин — прошепна той и скри бутилката с ром под нара. — Там да стоиш, докато ти на мене отново трябваш! — обърна се той наставнически към шишето, предмет на неговото най-дълбоко обожание. — Сега да отивам за търговец на роби. Чакра има за него вест, коя ще гъделичка него по корем като стар гущер игуана. Хич на мене той не притрябвал. Да спира най-после да се разхожда горе, отивам с лодка. Ето пак!

Последните слова се отнасяха до повторението на сигнала, който се чу малко по-отдалечен, сякаш чакащият се движеше по скалата в посока към ждрелото.

Трето изсвирване от мястото, където се спускаше стълбата по стената за пропастта, показа, че нощният посетител е нетърпелив.

Без да се бави повече, лодкарят — страшен като самия Харон — се върна при ладията си и още веднъж преплава вира.

По същото време един човек заслиза по стълбата от преплетени пълзящи растения на стената и достигнал до дъното на пропастта, зачака, скрит в храстите, да дойде лодката, за да влезе в нея. Когато лунните лъчи то осветиха, можеше да се види син сюртук с лъскави копчета, кафява боброва шапка и бяло кепе, изтъркани високи ботуши, зелени очила и огромен чадър.

Чакра нямаше нужда да се вглежда в острите израилтянски черти на новодошлия, за да се увери кой е той.

Джейкъб Джесурън бе дошъл по уговорена среща и магьосникът знаеше, че той ще пристигне и за какво пристига.

Двамата не си размениха ни дума за поздрав, нито си направиха знак. Само едно предупреждение от страна на негъра, когато евреинът, увисвайки на един клон, се спусна в ладията.

— Стъпвайте леко, господарю Джейк, да не тикате лодка по течение. С мъка мога да удържа нея. Двама ще повлече река пас и тогава отиваме по дяволи.

— Гошподи! Така ли!

При тези думи търговецът на роби постави чадъра си на дъното на ладията и седна върху него внимателно, сякаш сядаше върху кошница с яйца.

Щом видя пътника си готов, лодкарят загреба към пристана, където върза лодката както преди, и поведе посетителя си из долината към колибата.

Джесурън влезе в храма на Оуби — за разлика от вярващата, която току-що го бе напуснала, — без да прояви признаци на изненада или страх пред фантастичните му украшения. Очевидно той бе идвал и друг път на поклонение в него.

Евреинът не изпита особено страхопочитание към кивота, а се отпусна непринудено на бамбуковия одър и издаде едно звучно „ах!“, изразяващо задоволство.

Същевременно той измъкна от широкия джоб на връхната си дреха лъскав предмет, който, когато бе приближен до кандилото, се оказа бутилка. Етикетът с рисунката на грозд показа, че е шише коняк.

Възклицанието, което видът на етикета предизвика мигновено у магьосника, показа, че и той е не по-малко доволен от начина, по който почва беседата.

— Нямаш ли някакъв пахар между джунджуриите си? — запита Джесурън и заоглежда бордея.

— Не. Това не може ли? — отвърна домакинът и подаде една кратунка с дръжка.

— Прекрашно! Това питие те ожвобождава от вшишко. Подуших го от капитан Жоулър при пожледното му посещение. Опитай само, драги Шакра, преди да пошнем работата.

Едно изръмжаване от страна на негъра издаде готовността да приеме поканата.

— Въф! — изгрухтя тон, след като гаврътна съдържанието на кратунката.

— Бива си го! — рече гостът, изпивайки на един дъх същото количество коняк. Сетне двамата негодника оставиха шишето и кратунката настрана и почнаха сърдечен разговор.

Евреинът подхвана пръв:

— Имам новини за тебе. Много интережни новини, щига да не си ги наушил веше, Шакра. Кой мислиш умря?

— Ха! — светнаха внезапно очите на магьосника с блясък на жестока наслада. — Умря значи!

— Кой? Не съм ти казал още — каза търговецът на роби с израз на престорена изненада. — Ала вярно — продължи той след кратко мълчание, — вярно, ти жнаеше, ше той е болен. Ти жнаеше, ше съдията Бейли е болен и няма да ождравее. Ето, не ождравя, горкият шовешец! Умря и сега е в ковшега. Вшера умря.

Звучно „въф“ бе единственият ответ на магьосника. Възклицанието не издаваше скръб. Напротив, по своя особен израз то сочеше толкова задоволство, колкото би могла да изрази и най-дългата реч.

— Много щранно — продължи чифликчията със същия глас на престорено простодушие, — ще той умира толкова кратко, жлед като пошина гошподин Риджли. Двама от тримата съдии, които те осъдиха, любежни Шакра! Изглежда провидението има пръщ в тая работа, нали!

— Или дявол, по вярно — смигна Чакра многозначително.

— Да, гошпод или дяволът — единият или другият. Е, Шакра, ти си отмъщен, независимо кой ти помогна. Двама от твоите врагове не ще те бешпокоят повеше, а що се отнася до третия…

— Идва ред на него скоро… — прекъсна негърът с ръмжене.

— Какво думаш! — удиви се евреинът. — Дошу ли нещо? Идва ли момишето?

— С нея всичко наред, господарю Джейк.

— Жнаши идва?

— Ей сегичка тя напусна това място. Няма четвърт час.

— И каза, ше е съглажна да ти помогне да направиш жмъртно заклинание на него.

— Не се тревожете. Тя ще го прави. Оуби има власт над нея, коя кара нея да прави всичко. Така, всичко. Съвсем сигурно. Оуби всемогъщ с жени.

— Да, да — съгласи се Джесурън, — жная вшишко това. И ако Оуби не ушпее — добави той с глас на съмнение, ти имаш едно биле, драги Шакра. Жная, ше имаш едно биле толкова мощно, колкото Оуби или кой да е друг от вашите богове.

Двамата си размениха погледи на взаимно разбирателство.

— Колко време ще трае твоето заклинание, за да окаже въждейщвие? — запита чифликчията след късо мълчание, през което той направи някакви изчисления.

— Зависи — отвърна Чакра — от обстоятелства колко време аз искам да трае заклинание. Ако иска, Чакра може да праща на оня свят най-як мъж до три дни или за три часа. Това много бързо и подозрително. Магия от три часа много силна. Тя не като наказание на Оуби, тогава тя прилича на отрова.

— Отрова! Да, на такова ще изглежда.

— Три дни много късо. Три седмици точно време. Тогава заклинание ще прилича на треска — на тифус. Никой не ще се съмнява.

— Три недели, кажваш! И никакви прижнаци, които да предижвикат шкандал? Сигурен ли си, ше е дощатъшно? Помни, кущосът е як шовек. Як като бик.

— Не се тревожете. Ако и як като бик, кога правя заклинание, той ще става слаб като новородено теле. Аз ще се погрижа той да става теленце по-преди. Сега вие ще говорите, господарю Джейк. Оуби не като роби. Роби само негри. Никой не плаща за работа. Оуби прилича на бели господари. Не плащаш ли на Оуби, Оуби не работи.

— Ражбира се. Съвжем шещно и правилно. На Оуби трябва да се заплати. Но я кажи, Шакра, колко ишкаш за заклинанието.

— Ако Оуби сам не иска да прави заклинание, цена ще струва сто фунта островни. Кога той сам иска да прави, тогава има разлика. Тогава цена ще струва петдесет.

— Петдесет фунта! Много пари, драги Шакра! В сегашния жлушай Оуби е заинтересуван повеше от вшеки другиго. Той има неприятел, на когото трябва да се отмъщи. Така ли, драги Шакра?

— Така. Чакра не отрича. Затова Оуби съгласен на малка цена — петдесет фунта. Оуби враг на велик господар, но той силен, както казвате, много трудно да се прави на него магия. Друг магесник ще иска всички сто фунта. Да! Друг не може да свърши тая работа. Само Чакра има сила.

— Да не шпорим повеше за цената. Нека бъде петдесет. Ето ти половината за капаро.

Подбудителят подхвърли в простряната шепа на негъра пунгия е монети.

— Вшяшко, което ишкам — продължи Джесурън, — е до три седмици да шпешелиш ощаналата половина. И тогава ще жме квит с кущош Вожан, защото и аж имам да се ражплащам ж него, както и ти, Шакра.

— Доста по въпрос, господарю Джейк. Преди да минават три дни, заклинание ще почва да работи. Идвайте отново на Дупка на призраци след четири нощи да казвам на вас как отива работа. Въф!

Отново кратунката влезе в работа и след „целувка за раздяла с коняка“ бутилката бе оставена в колибата, а достопочтената двойка излезе навън.

Жрецът на Оуби преведе своя съзаклятник през вира и щом се прибра в храма си, се запретна усърдно да довърши, каквото бе останало от напитките.

— Въф! — пуфтеше той през промеждутъците между две продължителни надигания на бутилката. — Дърт проклет евреин, по-зъл от Чакра, по-зъл от сам дявол. Не знам защо на него отмъщение. Не моя работа. Аз търся отмъщение. В име на велик Акомпонг той ще дава него на мене! Ако това момиче вярно, както други момичета бяха, за три седмици горд дебел господар съдия, кой мене осъжда на Дяволска канара — кусус рудолуром, как той вика сам себе, не ще има повече месо на кокали от скелет, кой той мисли, че на Чакра. Когато той умира, когато умира, ще вземем щерка на тая Куошеба, коя преди двайсет години отблъска любов на коромантиец за жълт марон. Може малка Куошеба сега да идва при магесник Чакра, въф!

Заканата запали зловеща светлина в хлътналите очи на жреца на Оуби; белите акулоподобни зъби, блеснаха, докато се хилеше. Грозен като самия дявол, той се усмихваше, произнасяйки потресната заплаха.

Конячната и ромовата бутилка бяха многократно опитвани, докато силното тяло на негъра бе победено от още по-силните алкохолни пари, и с ужасна закана на уста той най-подир се просна безчувствен на земята.

Там, под светлината на кандилото, което мъждукаше съвсем слабо, той се изпъна подобно на уродлив сатир, когото с гневен удар Бакхус е повалил.