Серия
Лангедок (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Labyrinth, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 4 гласа)

Езикова бележка

През средновековието на langue d’Oc, откъдето идва и названието на областта Лангедок, се говори в Миди, или днешна Южна Франция, от Прованс до Аквитания. Това е езикът и на християнски Йерусалим, и на земите, завзети от кръстоносците от 1099 година нататък, на него се говори и в някои части на северна Испания и Северна Италия. Той е тясно свързан с провансалския и каталунския.

През XIII век на langue d’oil, предшественика на съвременния френски, се говори в северните области на днешна Франция.

По време на нашествието, което през 1209 година Северът предприема срещу Юга, френските владетели налагат своя език и в земите, които са завзели. От средата на XII век се забелязва възраждане на окситанския, за което заслуга имат най-вече писатели, поети и историци като Рьоне Нели, Жан Дюверноа, Деода Роше, Мишел Рокбер, Ан Брьонон, Клод Марти и други. По времето, когато мнозина се учат да пишат, в Града, сърцето на средновековната крепост Каркасон, има училище, където се преподава и на окситански, и на френски, и по пътните знаци имената на градовете и на областите се появяват написани не само на френски, но и на окситански.

За да разгранича жителите на Окситания от завоевателите французи, в „Лабиринтът“ съм употребявала съответно окситански и френски.

Откъсите от стихотворения и поеми и поговорките са взети от „Proverbes et dictons de la langue d’Oc“, или „Пословици и поговорки на окситански“, събрани от абат Пиер Тренкие, и „33 Chants populaires du Languedoc“, или „33 обичани песни от Лангедок“.

Неминуемо се наблюдават разлики между средновековния окситански правопис и съвременната употреба на думите. За да съм последователна, съм се ръководила най-вече от „La Planqueta“, или „Окситанско-френския речник“ на Андре Лагард. В края на книгата е приложен и речник на най-употребяваните думи.