Стивън Кинг
Джойленд (91)

Не го направихме само веднъж, с което извадих късмет, защото първия път трая осем секунди. Максимум девет. Проникнах в нея (дотолкова се справих), после обаче избухнах. Мисля, че съм бил по-засрамен само веднъж в живота си — като пръднах по време на причастие в младежкия методистки лагер, — но май този път позорът ми беше по-голям.

— О, боже — изпъшках и с длан закрих очите си.

Ани се засмя, но в смеха й нямаше и капчица подигравка.

— Странно, но се чувствам поласкана. Опитай се да се отпуснеш. Отивам да нагледам Майк. Предпочитам да не ме завари в леглото с Хауи Щастливата хрътка.

— Много смешно. — Струваше ми се, че ако се изчервя по-силно, кожата ми ще се подпали.

— Мисля, че пак ще си готов, като се върна.

Това е хубавото да си на двайсет и една, Дев. Ако беше на седемнайсет, вече щеше да си готов.

След малко се върна с две бутилки безалкохолно в кофичка за лед, но когато си свали халата и застана гола пред мен, изобщо не ми беше до кока-кола. Втория път беше доста по-добре; мисля, че го докарах до четири минути, обаче капитулирах, когато Ани тихо застена. Но пък каква капитулация беше!