Стивън Кинг
Джойленд (58)

Завършихме подготовката на виенското колело за дългия му зимен сън, после се захванахме с напоителната система. След като продухахме тръбите със сгъстен въздух и вкарахме в тях няколко галона антифриз, слънцето вече се спускаше към дърветата западно от парка и сенките се удължаваха.

— Стига за днес — обяви Лейн. — Свършихме повече от достатъчно. Донеси ми картата си да ти я подпиша.

Почуках часовника си и му показах, че е едва пет и петнайсет.

Той поклати глава и се усмихна:

— Нямам проблем да напиша на картата, че си напуснал в шест. Днес свърши дванайсетчасова работа, малкия.

— Добре — казах. — Но не ме наричай „малкия“, той така ми вика. — И посочих с брадичка към „Къщата на ужасите“.

— Ще го запомня. Донеси ми картата и после изчезвай.