Стивън Кинг
Джойленд (48)

В парка нямаше устройство за регистриране на служебните карти. Шефовете на екипи надзираваха кога идваме на работа, кога напускаме и кога ползваме почивка. След последната ми изява като Хауи през този първи понеделник на септември Татенцето ми каза да му предам картата си.

— Имам още един час до края на работното време — възразих.

— Някой те чака на портала, за да те изпрати до дома.

Знаех кой е този някой. Трудно беше да се повярва, че в спаруженото като стафида сърце на Татенцето се таи обич към някого, но наистина беше така и през това лято обектът на топлите му чувства беше госпожица Ерин Кук.

— Знаеш графика за утре, нали?

— От седем и половина сутринта до шест вечерта — казах.

И без козина. Каква благословия.

— През първите две седмици ще си под мое ръководство, после заминавам за слънчева Флорида. Нататък началник ще ти бъде Лейн Харди. И Фреди Дийн, предполагам, ако случайно забележи, че още си тук.

— Ясно.

— Хубаво. Ще ти подпиша картата и после кой откъде е. — Което на дъра-бъра означаваше, че съм освободен за деня. — А, Джоунси, кажи на малката да ми праща по някоя картичка от време на време. Ще ми липсва.

И не само на него.