Стивън Кинг
Джойленд (87)

Тръгнахме обратно към вана. Майло, отново примерен, припкаше редом с количката на Майк.

— Връщам се веднага щом ги закарам — казах на Фред. — Ще поработя извънредно.

Той поклати глава:

— Стига ти за днес. Легни си рано и ела утре в шест. Вземи си повечко сандвичи, защото всички ще работим извънредно. Очаква се бурята да връхлети по-рано, отколкото метеоролозите предвиждаха.

Ани разтревожено промълви:

— Дали да не взема най-необходимото и да заведа Майк в града, как мислите? Не бива, защото е преуморен, но…

— Слушайте радиото довечера — посъветва я Фред. — Ако издадат заповед за евакуация, ще имате достатъчно време, но не ми се вярва да се случи. Вятърът ще е силен, нищо повече. Малко се тревожа за високите съоръжения — за „Мълния“ и за виенското колело…

— Няма страшно — прекъсна го Лейн. — Миналата година устояха на урагана „Агнес“ и сега ще издържат.

— Тази буря има ли си име? — попита го Майк.

— Наричат я „Гилда“, но не е ураган, а обикновен циклон.

Фред отново заговори:

— Вятърът ще започне да се усилва към полунощ, а дъждът ще рукне час-два по-късно. Лейн вероятно е прав за високите съоръжения, но все пак ни предстои много работа по обезопасяването им. Имаш ли дъждобран, Дев?

— Имам, да.

— Не е зле да го облечеш.