Стивън Кинг
Джойленд (11)

Слязохме по външната стълба и новата ми хазяйка попита:

— Как е Лейн Харди? Още ли носи глупавата си фермерска шапка?

— На мен ми приличаше на каубойска.

Тя сви рамене:

— Фермерска, каубойска, все тая.

— Добре е, но ми каза нещо…

Тя ме изгледа изпод око. Поусмихна се, но май не й беше весело.

— Каза ми, че в павилиона за забавления — нарече го „Къщата на ужасите“, — витаел дух. Попитах го дали не ме занася, а той отвърна, че не. Добави, че вие сте наясно по този въпрос.

— Така ти каза значи?

— Да. Твърди, че знаете за Джойленд повече и от него самия.

Тя бръкна в джоба на панталоните си и извади пакет „Уинстън“.

— Ами, поназнайвам. Съпругът ми беше старши механик там, додето не почина от инфаркт. Когато се оказа, че застраховката му „Живот“ била мизерна, при това ликвидирана от заеми, започнах да давам под наем горните два етажа. Какво друго ми оставаше? Имаме само една дъщеря, сега работи в една агенция в Ню Йорк. — Тя запали цигарата си, вдиша дима и го изпусна със смях. — Работи и над заличаване на южняшкия си акцент, но това е друга история. Тази грамадна и чудовищно грозна къща беше любимата играчка на Хауи и аз не му се сърдех. Поне си изплати парите. А и така поддържам връзката с лунапарка, защото ми се струва, че така оставам свързана и с него. Разбираш ли ме?

— Да.

Тя ме погледна през стелещия се цигарен дим, усмихна се и поклати глава:

— Не, твърде млад си да го разбереш, казваш го от учтивост.

— Майка ми почина преди четири години. Татко още скърби. Твърди, че частица от живота му си е отишла с нея. Аз поне имам учението си и моята приятелка. А татко кукува сам в къщата северно от Китъри, която е твърде голяма за него. Знае, че трябва да я продаде и да си купи по-малка близо до работата си, и двамата го знаем, но той не предприема нищичко. Така че ви разбирам много добре.

— Съжалявам за майка ти. Все си патя от моята голяма уста. С автобуса в пет и десет ли си заминаваш?

— Да.

— Ела в кухнята. Ще ти приготвя печено сирене и ще стопля в микровълновата фурна доматена супа. Имаш време. А докато ядеш, ще ти разправя тъжната история на призрака на Джойленд, ако те интересува.

— Истински ли е призракът?

— Никога не съм била в идиотската „Къща на ужасите“, така че не съм сигурна, но убийството в историята е истинско, гарантирам.