Стивън Кинг
Джойленд (77)

В нощта срещу вторник спах неспокойно — почти бях убеден, че тропическата буря, за която говореше Фред, ще подрани и ще провали посещението на Майк в лунапарка, ала утрото беше безоблачно. Слязох в салона и включих телевизора тъкмо навреме да чуя прогнозата за времето в шест и четирийсет и пет. Бурята приближаваше, обаче днес щяха да я усетят само живеещите по крайбрежието на Флорида и в Джорджия. Надявах се господин Истърбрук да си е взел галоши.

— Рано си станал. — Госпожа Шопло надникна от кухнята. — Тъкмо приготвям бъркани яйца с бекон. Ела да закусиш.

— Не съм гладен.

— Дрън-дрън. Още растеш, Девин, трябва да се храниш. Ерин ми каза какво си организирал за днес. Намирам, че постъпката ти е прекрасна и благородна. Всичко ще мине добре.

— Дано — промърморих, но мисълта за Фред Дийн по работни дрехи не ми даваше покой. Фред, който ме беше освободил от работа по-рано. Фред, който беше подготвил изненада.