Стивън Кинг
Джойленд (100)

Шест дни по-късно циганското лято се завърна в Хевънс Бей за последен кратък престой. Времето беше идеално за обяд на дъсчената пътека пред дома на Рос, само дето не можехме да отидем там. Мястото бе обсадено от репортери и фотографи — за разлика от двата акра, обграждащи голямата викторианска къща, плажът беше обществен. Историята как Ани е очистила Лейн Харди (който щеше да остане в историята като Панаирджийския убиец) само с един изстрел беше предизвикала сензация в цялата страна.

Не че репортажите бяха лоши. Тъкмо обратното. Уилмингтънският вестник започна поредицата със статия, озаглавена „ДЪЩЕРЯТА НА ЕВАНГЕЛИСТА БЪДИ РОС ПРОСТРЕЛВА ПАНАИРДЖИЙСКИЯ УБИЕЦ“. Заглавието в „Ню Йорк Поуст“ беше по-сдържано — „МАЙКА ГЕРОИНЯ“. Материалът бе придружен със снимки от по-младите и невинни години на Ани, на които тя изглеждаше прекрасно и много секси. „Инсайд Вю“, най-популярният за времето таблоид, пусна извънредно издание. Изкопали бяха фотография на Ани на седемнайсетгодишна възраст, направена след състезанието по стрелба в Камп Пери. Тя носеше впити джинси, тениска с надпис „Национална стрелкова асоциация“ и каубойски ботуши, държеше старовремска пушка „Пърди“ и синя лента. Редом с фотографията на усмихнатото момиче беше полицейска снимка на Лейн Харди на двайсет и една годишна възраст, направена след арест в Сан Диего (истинското име на негодника беше Ленард Хопгуд) за ексхибиционизъм. Контрастът между двата фотоса беше страхотен. Заглавието гласеше „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРЪТ“.

Тъй като бях второстепенен герой в драмата, за мен писаха местните вестници, но в таблоидите само се загатваше за моята роля. Явно не бях достатъчно секси.

Майк реши, че е страхотно да има МАЙКА ГЕРОИНЯ. Ани се отвращаваше от този цирк и нямаше търпение пресата да се нахвърли върху следващата сензация. Вестниците се занимаваха с нея още от времето, когато беше необузданата дъщеря на светия човек, прочута с танцуването си на бара в долнопробните заведения в Гринич Вилидж, и й беше писнало от подобна „известност“. Затова отказа да дава интервюта, а прощалния пикник си устроихме в кухнята. Бяхме петима, защото Майло клечеше под масата, очаквайки вкусни хапки, а на един стол беше подпрян Исус, нарисуван на хвърчилото на Майк.

Багажът им беше в антрето. Когато приключехме с храненето, щях да ги закарам до международното летище в Уилмингтън. Частен самолет, нает от „Църква Бъди Рос“ ООД, щеше да ги отведе в Чикаго, извън моя живот. От полицията на Хевънс Бей (да не говорим за щатската полиция на Северна Каролина и дори за ФБР) несъмнено щяха да имат още въпроси към нея и в някакъв момент тя вероятно щеше да се върне, за да даде показания пред разширен съдебен състав. Тя беше МАЙКА ГЕРОИНЯ и благодарение на рекламната химикалка от Крюгер в жабката на вана в „Поуст“ нямаше да се появи снимка на Майк под заглавие „ЕКСТРАСЕНСЪТ СПАСИТЕЛ“.

Версията ни бе простичка и Майк не беше замесен. Проявил съм интерес към убийството на Линда Грей заради легендата, че призракът й обитава „Къщата на ужасите“ в лунапарка. Обърнал съм се за помощ към моята приятелка и колежка от Джойленд Ерин Кук. Снимките на Линда Грей и убиеца й са ми напомнили за някого, но едва след деня, прекаран от Майк в Джойленд, ми е просветнало кой е той. Преди да позвъня в полицията, Лейн Харди ми се е обадил, заплашвайки да убие Майк и Ани, ако не отида спешно в Джойленд. Дотук всичко бе вярно с изключение на една малка подробност: че Ани ми е дала телефонния си номер, за да й се обадя, ако има промяна относно уговорката Майк да посети парка. (Показах визитката на водещия разследването детектив, който не й обърна внимание.) Казах, че съм се обадил на Ани от пансиона на госпожа Шопло, преди да тръгна за Джойленд, за да я предупредя да заключи вратите, да позвъни на полицията и да не мърда от къщи. Тя заключила вратите, но не изпълнила заръката да не мърда от къщи. Нито пък позвънила на полицията. Страхувала се, че ако Харди види светлините на патрулката, ще ме убие. Затова взела една пушка от сейфа и последвала Лейн със загасени фарове, надявайки се да го изненада. И успяла. Ето как тя стана МАЙКА ГЕРОИНЯ.

— Как го приема баща ти, Дев? — попита ме Ани.

— Освен дето обеща да дойде в Чикаго и да ти мие колата, докато е жив ли? — Тя се засмя, но баща ми наистина го беше казал. — Добре е. Другия месец се връщам в Ню Хемпшир. Ще прекараме заедно Деня на благодарността. Фред ме помоли да остана дотогава, за да му помогна със затварянето на парка, и аз се съгласих. Парите са ми нужни все пак.

— За учението ти ли?

— Да. Мисля да се върна в университета за пролетния семестър. Татко ще ми изпрати молба.

— Чудесно. Там ти е мястото, а не да боядисваш съоръжения и да подменяш изгорели крушки в увеселителен парк.

— Ще ни дойдеш на гости в Чикаго, нали? — попита Майк. — Преди съвсем да се разболея.

Ани се размърда неспокойно, но не продума.

— Задължително — отвърнах. — Как иначе ще ти го върна? — Посочих хвърчилото. — Каза, че ми го даваш само назаем.

— Тъкмо ще се запознаеш с дядо. Симпатяга е, като изключим, че е толкова заплеснат по Исус. — Той погледна изкосо майка си. — Поне аз така мисля. Има върховен електрически влак в сутерена.

— Дядо ти може да не пожелае да ме види, Майк. За малко да вкарам майка ти в сериозна опасност.

— Той ще знае, че не си го искал. Нямаш вина, че си работил с онзи човек. — Лицето на Майк се изкриви. Остави сандвича, взе салфетка и се изкашля в нея. — Господин Харди изглеждаше много симпатичен. Разведе ни къде ли не.

„Много момичета също са го смятали за симпатичен“ — помислих си.

— Никога ли не те споходи предчувствие за него? — попитах.

Майк поклати глава и пак се закашля, после отговори:

— Не. Харесвах го. Мислех, че и той ме харесва.

Сетих се как на виенското колело Лейн бе нарекъл Майк „сакато изчадие“.

Ани сложи ръка на тънкото вратле на сина си и промълви:

— Някои хора крият истинското си лице, миличък. Понякога отгатваш, че носят маска, но невинаги. Дори хора с много силна интуиция могат да се заблудят.

Бях дошъл да обядваме заедно, да ги закарам до летището и да се сбогуваме, но имах и друга причина.

— Ще те попитам нещо, Майк. За призрака, който те събуди и ти съобщи, че съм в беда в парка. Може ли? Няма ли да те разстрои?

— Не, само че не беше като по телевизията — някакво прозрачно същество, което кръжи във въздуха и стене. Просто се събудих… и привидението беше там. Седеше на леглото ми като истински човек.

— Ще ми се да не говорите за това — намеси се Ани. — Той може да не се разстройва, но мен ме… изважда от релси.

— Само още един въпрос и приключваме.

— Добре. — Тя се зае да разчиства масата.

Във вторник заведохме Майк в Джойленд. В сряда, малко след полунощ, Ани застреля Лейн Харди на виенското колело, като отне неговия живот и спаси моя. Следващият ден беше запълнен с показания пред полицията и с изплъзване от репортери. В четвъртък следобед Фред Дийн дойде да ме види и посещението му нямаше нищо общо със смъртта на Лейн Харди.

Само дето аз си мислех, че има.

— Ето какво искам да знам, Майк. Жената от „Къщата на ужасите“ ли беше? Тя ли дойде и седна на леглото ти?

Очите на Майк се разшириха.

— О, не! Тя си отиде, няма я вече. Отидат ли си веднъж, не се връщат повече. Беше мъж.