Стивън Кинг
Джойленд (82)

Ани, Майк и Майло се натъпкаха в една кабинка на лифта „Гондола“, който прекосяваше по въздуха целия парк. Ние с Фред Дийн ги следвахме отдолу с електромобил, в който бяхме сложили и инвалидната количка на Майк.

— Хлапето е страхотно — отбеляза Фред.

— Безспорно, но не очаквах да положиш толкова усилия.

— Не са само за малкия, а и за теб. Май не подозираш какъв голям принос имаш за успеха на парка, Дев. Съобщих на господин Истърбрук плановете си за посрещането на момчето и той ги одобри.

— Нима му телефонира?

— Естествено.

— А фокуса с розите… как го направи?

Фред подръпна маншетите си и скромно сведе поглед:

— Нали знаеш, че илюзионистите не си издават тайните.

— Изваждаше ли заек от шапката си, когато беше с „Блиц Брадърс“?

— Не. При тях монтирах, демонтирах и обслужвах съоръженията. И макар да нямах шофьорска книжка, карах камион, когато се налагаше да бягаме от нечие ранчо посред нощ.

— А къде се научи да правиш фокуси?

Фред посегна зад ухото ми, извади сребърен долар и го пусна в скута ми.

— Тук-там. Отварях си очите, не блеех. Дай газ, Джоунси, че изоставаме от твоите хора.