Стивън Кинг
Джойленд (5)

Влакът, наречен „Южняка“, ме закара до Северна Каролина (пътуването в никакъв случай не беше вълнуващо, но за сметка на това беше евтино), а от Уилмингтън взех автобуса за Хевънс Бей. Интервюто ми беше с Фред Дийн, който наред с многото си други функции, отговаряше за назначаването на нови служители. След петнайсет минути въпроси и отговори плюс преглед на шофьорската ми книжка и документа от Червения кръст, удостоверяващ, че съм изкарал курса за оказване на първа помощ, той ми връчи пластмасова табелка, окачена на шнурче. На табелката пишеше „Посетител“ и датата, а под тях се мъдреше рисунка на засмяна синеока немска овчарка, която имаше бегла прилика с прочутия анимационен герой Скуби-Ду.

— Поразходете се и поразгледайте — каза ми Дийн. — Повозете се на виенското колело „Каролайна“, ако искате. Повечето съоръжения още не са пуснати, но колелото работи. Кажете на Лейн, че аз съм ви позволил. Дадох ви целодневен пропуск, обаче ви искам тук до… — Той си погледна часовника. — Да кажем до един часа. Ще ми кажете дали искате работата. Останали са ми пет вакантни места, но длъжността е една и съща — Усмихнатия услужливец.

— Благодаря ви, господине.

Той кимна и се усмихна:

— Не знам с какво впечатление ще останете, но на мен тук ми харесва. Съоръженията са старички и паянтови, обаче тъкмо в това е очарованието. Поработих известно време в Дисни и не ми допадна. Там е някак… не знам как да се изразя.

— Твърде натруфено — подсказах.

— Именно. Прекалено натруфено и лъскаво. Преди няколко години се върнах в Джойленд и не съжалявам. Тук го раздаваме по-неформално, действаме интуитивно и паркът притежава нещо от атмосферата на старовремските панаири. Така че го огледайте. Вижте какви мисли ви навява. И по-важното — какви чувства.

— Може ли първо един въпрос?

— Разбира се.

Посочих пропуска:

— Кое е кучето?

Той се ухили:

— Хауи — щастливата хрътка, талисманът на Джойленд. Брадли Истърбрук е построил Джойленд и Хауи е било неговото куче. Отдавна е мъртво, но често ще го виждате, ако работите тук това лято.

Оказа се прав — виждах Хауи… и не го виждах. Отговорът на гатанката е лесен, но обяснението ще почака известно време.