Лин Хайтауър
Рекет (70)

70

Сонора влезе в предварителния арест и погледна към таблото. Случаят на семейство Стинет беше отбелязан като приключен. Тя се обърна рязко и едва не се блъсна в Крик, който в този момент излизаше от мъжката тоалетна и бършеше влажните си ръце в хартиена салфетка.

— Сонора, при следващото разследване ще партнираш на Молитър. Знам, че това не ти харесва, но се опитай да го преглътнеш. А, да не забравя да ти кажа, че предадохме телата на убитите Стинетови на Амбър… не знам коя си.

— Уексфорд.

— Да, Амбър Уексфорд. Тя ще уреди погребението. Обади й се и гледай да отидеш на гробищата. Ти ще си нашият представител.

— Какво ще правите с Еди Стинет?

Крик хвърли смачканата на топка салфетка в кошчето за боклук.

— Трябва да го освободим, но с това ще се заемат Грубер и Сандърс.

— Грубер и Сандърс? Значи ме отстранявате от случая?

— Вече си отстранена.

— Как така? Аруба и Кинкъл бяха мои. Защо да не продължа?

— Уитмор ще продължи да води разследването на Аруба в Кентъки…

— Но нали ние координираме…

— Ние, и по-точно — Грубер и Сандърс. Сонора, партньорът ти беше тежко ранен. Случаят е станал прекалено личен за теб, а това пречи на полицейската работа. Така че — отстранена си. Приеми този факт и върви да работиш.

Крик се отправи към кабинета си, без дори да я погледне.

Сонора потърси Грубер. Нямаше го на бюрото, нито в стаята. Явно беше отишъл някъде във връзка с нейния случай. Молитър отиде до кафе машината, наля кафе в любимата й чаша, добави сметана и шоколад от личните си запаси и й подаде ароматната напитка:

— Вземи, мисля, че ще ти подейства добре.

Молитър и любезност? Какво, за бога, ставаше тук?

Тя сковано му благодари и тръгна като зомбирана към бюрото си, но преди да стигне дотам, вратата на Крик се отвори и шефът й застана на прага със силно стиснати устни и впит в Сонора поглед.

— Детектив Блеър?

— Да, сър?

Какво искаше пък сега, по дяволите?

— Елате в кабинета ми.

Тя предпазливо влезе вътре. Колегите й я проследиха с погледи.

— Затвори вратата — нареди й Крик още преди да е прекрачила прага. Гледаше я изпитателно.

Тя отвърна на погледа му. Нещо ставаше. По гърба й полазиха тръпки, нервите й се изопнаха. Нищо не беше както трябва.

— Това твое ли е? — Гласът му беше тих и остър като бръснач.

— За какво говорите?

— Ти ще ми кажеш. — Подаде й една разпечатка — факс, изпратен от Пътна полиция с информация за хората, паркирали пред старата пивоварна.

Това ли беше? Почувства се по-спокойна.

— Просто няколко номера на коли, на които попаднах… — Внезапно очите й се спряха върху имената, изписани на листа, и се разшириха от учудване. — Името на Ван Оуен също е тук!

— Точно така.

Сонора отстъпи назад и отново погледна разпечатката.

— Защо се интересуваш от колата на Джак, Сонора? — Гласът му беше изпълнен с ярост.

— Не знаех, че е неговата кола.

Крик седна на креслото си и заговори по-меко:

— Седни, Сонора. Мисля, че ще направиш добре да ми обясниш.

Тя се подчини.

— Това е във връзка с теорията ми за третия участник в убийството, сър.

Крик не избухна, което я изненада. И Сонора му разказа за реакцията на Кинкъл по време на разпита, за слуховете за някакъв ангел, който опрощавал дълговете, за службите по отпускане на заеми, които се управляваха незнайно как… Самият ангел беше загадка. И накрая — лек проблясък за човека зад кулисите. Белинда, сестрата на Аруба. Сонора беше горда, че е успяла да накара жената да проговори.

— Защо реши да проследиш колите? — попита внезапно Крик.

— Рутина.

— Рутина, значи. — Тонът, с който повтори думата, беше странен. Някак тъжен и идващ отдалеч. — Добре, детектив Блеър, можете да си вървите.

— Какво означава всичко това според вас?

Той широко разпери ръце:

— Какво друго би могло да означава?

— Не смятате ли, че е странно колата на Ван Оуен да е паркирана именно там?

— Може би да, а може би не. Може да е имал милион причини да бъде при пивоварната.

— Какво ще кажете да му се обадя и да го попитам?

— По-добре недей.

— Тъкмо това смятам да направя.

— Сонора, какво всъщност знаеш за Джак ван Оуен?

— Не много, сър. Но знам, че го харесвам и че в очите на всички, и на вас включително, той е светец.

Не последва никаква реакция.

— Преди единайсет години с Джак попаднахме на страшни последици от семеен скандал. Мъж с жена и пет деца — трите все още бяха живи, жената също. Децата виеха от ужас, а жената приличаше на кървава купчина — счупена ръка и ребра, всичките й зъби бяха избити.

Джак влезе вътре. Две години преди това съпругата му Лейси беше загинала на място при автомобилна катастрофа. Синът му Анджело също умря. Да беше видяла очите му… Той влезе вътре и се зае да изнася децата едно по едно. После се върна за жената, а аз бях зад гърба му. Той се бореше за нея, Сонора, пресипна от викане, но въпреки това мъжът насочи пистолета си към главата й.

Тя не издаде звук — лежеше на пода и чакаше, сякаш искаше да умре. Но Джак я спаси. Не можеше да понесе мисълта, че децата ще останат без майка. Нахвърли се върху мъжа, изби пистолета от ръката му…

— И какво стана?

— Жената оцеля.

— А мъжът й?

— Застрелях го. Именно при този случай Джак получи куршум в главата, а останалото е, както се казва…

— Останалото е история. Нещо друго, сър?

— Остави Ван Оуен на мен.

 

 

Сонора уведоми Молитър, че излиза на обяд, и ако той си помисли, че е странно човек да си взема втора почивка в четири часа следобед, благоразумно премълча. Тя се спря пред първия уличен телефон и се обади на информация, за да й дадат номера, който я интересуваше.

— Детектив Блеър? — Куинси Дейвид с нищо не показа, че е изненадан от обаждането й. — Надявам се, че не сте арестували някой от моите клиенти.

— Не. Имам въпрос към вас.

— Кажете.

— Отнася се за тайнствения бизнес в Индиан Хилс — оня, чийто собственик се опитвате да откриете. Ако ви дам имената на един човек и осигурителния му номер, това ще ви помогне ли да изясните нещата?

Последва продължително мълчание.

— Нищо не пречи да опитаме, нали така? — каза накрая той.

— Обещайте ми, че ще запазите това в тайна.

— Обещавам.

— Джак ван Оуен. — Продиктува осигурителния му номер и даде номера на мобилния си телефон. — Ако имате да ми съобщите нещо, търсете ме само на този телефон, разбрахме ли се?