Лин Хайтауър
Рекет (68)

68

Сонора седеше на паркинга пред „Соник“ и се опитваше да реши какво не й се яде за обяд, когато телефонът иззвъня. Погледна към часовника на автомобилното табло. Да, най-вероятно бяха децата. Отдавна се бяха прибрали от училище и имаха достатъчно време, за да й хванат следите. Когато беше на тяхната възраст, разполагаше с повече свобода, отколкото сега, когато беше майка.

— Кой се обажда? Хедър или Тим?

— Здравей, мамо, аз съм — Тим. Търсиха те по телефона.

Гилейн?

— Мъж ли беше или жена?

— Жена.

От вградения в таблото микрофон се разнесе глас, който се интересуваше каква ще бъде поръчката й, Сонора вдигна стъклото на прозореца.

— Представи се като Белинда и каза, че я познаваш.

— Белинда? Не познавам никаква Белинда!

— Добре. Чао.

— Чакай! Какво още каза?

— Не е нужно да ми крещиш, нали, мамо?

— Какво каза жената?

Пауза.

— Каза да ти предам, че веднъж е била в Синсинати с Дългуча и Барти…

Дългуча и Барти? Ама, разбира се! Белинда Кинкъл — доведената сестра на Дългуча Аруба. Най-накрая се беше престрашила да проговори. Дългуча вече беше мъртъв…

Сърцето й ускори ритъма си.

— … и че тя и Дългуча са седели в колата, а Барти е влязъл в някакъв голям склад. Сградата е била тухлена — кафява и стара, с голям прозорец отпред, покрит с вестник, за да не могат хората от улицата да надничат вътре. Белинда мисли, че Барти е имал среща с човека, за когото си я разпитвала.

Третият мъж. Сонора впи нокти в дланта си.

— Каза ли къде точно се намира тази сграда?

— Не, само каза, че е голяма.

— Голяма помощ, няма що!

— О, спомена също, че е до пивоварната „Олдън“. Преди години може да е била част от пивоварната, но според жената в момента мястото е необитаемо.

— Това ли е всичко?

— Да. Обади се за твоя сметка. Някакъв проблем?

— Не, всичко е наред. Какво те накара да разговаряш с нея, Тим?

Мълчание.

— Тим?

— В затвора се запознах с едно момиче. Казваше се Белинда. Реших, че може да е тя.

— Господи! — Чудеше се как да приеме този факт. Нямаше представа.

— Мамо, не затваряй. Хедър иска да те попита дали ще й позволиш да ползва една от твоите кутии за обувки.

— За какво й е? Знаете, че си държа обувките вътре! — Една от малкото сфери в живота й, където беше успяла да внесе известен ред.

— Трябва й за Джеймс Бонд.

— Джеймс Бонд?

— Мамо, Хедър опитоми една от мишките.