Лин Хайтауър
Рекет (25)

25

Първото, което Сонора направи, щом се върнаха в службата, беше да отиде до тоалетната, за да измие ръцете си от лепкавия сироп. Мислеше, че този път хитро се е измъкнала, оставяйки Сам да се обяснява с Крик и да стане обект на гнева му. Задоволството й обаче не трая дълго. Още щом влезе в стаята, установи, че Грубер й е уредил среща.

Седна срещу Джудайс Стинет, съпруга на Еди Стинет, доведения брат на Карл. Дочу гласа на Грубер, нисък и приглушен — явно говореше по телефона. Бюрото му беше разположено зад нейното. Сам беше в кабинета на Крик, за да докладва, точно както го беше планирала. Този човек си беше роден с късмет. Готова беше дни наред да слуша конско от Крик, само и само да не се занимава с Еди и съпругата му.

— Името ми се пише Д-ж-у-д-а-й-с. — Въпреки че Еди беше кръвният родственик, жена му взе думата.

— Да, госпожо. Знам.

— Повечето хора го изписват погрешно.

Сонора беше изморена и ако трябваше да бъде съвсем искрена — пет пари не даваше как се пише името на жената.

— Кога за последен път разговаряхте с Карл?

Въпросът беше отправен към Еди, макар Сонора да не хранеше големи надежди, че отговорът ще дойде от него. Помисли си, че между двамата братя почти няма прилика, доколкото можа да прецени от снимките, затъкнати в рамката на огледалото в спалнята на Карл и Джой Стинет. Еди беше нисък и слаб, изглеждаше малко по-възрастен от Карл. Ръцете и краката му бяха слаби като пръчки. Въпреки това под блузата му се очертаваше коремче. На шията му беше окачен фотоапарат. Приличаше на турист, тръгнал да разглежда забележителностите на района. Сонора определено не го хареса.

— Карл ни се обади по телефона преди три месеца. Настояваше да му дадем пари назаем. Това е. — Думата „настояваше“, която използва Джудайс, заинтригува Сонора. Това не се връзваше с представата й за Карл Стинет.

Еди почервеня. Очевидно имаше проблеми с кръвното.

— Не беше точно така! — сопна се.

Джудайс млъкна като попарена. Очевидно съпругът й можеше да я поставя на място, което учуди Сонора.

— Просто ми каза, че съвсем скоро ще ми върне парите.

Напрежението между двамата съпрузи беше почти осезаемо. Внезапно тя изпита съжаление към Джудайс, макар че жената определено я дразнеше. Госпожа Стинет беше с едър кокал и носеше кафтан в онзи ужасен цвят, за който не може да се каже дали е зелен или кафяв и подхожда само на онези, които изглеждат добре в кално мръсен цвят. Беше наметнала шал с копринени ресни. Острата й кестенява коса беше прикрепена с тюркоазни гребенчета и падаше на вълни по широките й месести рамене.

Сонора се беше здрависала с тази жена преди двайсет минути, обзета от чувство на жалост и съчувствие, но тези емоции се изпариха още в мига, в който Джудайс заговори.

— Все пак дадохте ли им пари назаем? — попита най-вече да ги подразни. Реакцията им я интересуваше, беше истинско ченге, което „разравя с пръчка мравуняка“.

— Аз съм приложничка. — Жената сведе глава, сякаш очакваше върху нея да се посипят похвали и почести.

„Това какво общо имаше със случая“, зачуди се Сонора. Облегна се назад и кръстоса крака.

— С бояджийство ли се занимавате… като Карл?

— Казах при-лож-нич-ка. Изработвам глинени съдове. Сигурна съм, че сте ги виждали по каталозите. Съдове от Джудайс. Името ми не е от тези, които лесно се забравят.

— Много не си падам по купуването на глинени съдове, съжалявам.

Жената пламна:

— Когато разбера, че хората не са чували името ми, не го приемам навътре, просто се изненадвам. Не е нужно да се извинявате.

Еди преметна крак върху крак. Сонора остана с впечатлението, че мъжът и преди е ставал свидетел на подобни разговори.

— Е, какво всъщност се е случило?

— Нямаме право да обсъждаме подробностите — отвърна Сонора, — но вашият брат…

— Неговият заварен брат — поправи я Джудайс.

Детективката реши, че жената не може да се въздържи от апострофиране.

— Вашият брат е бил убит, господин Стинет, както и цялото му семейство, с изключение на бебето.

— Не можем да вземем малката — избърза Джудайс. — Аз работя. В никакъв случай не мога да се занимавам с гледането на деца. Е, ако ми се отпусне някаква сума, за да наема детегледачка…

— Детегледачката ще свърши добра работа — обади се Еди.

Сонора силно се съмняваше, че някой от двамата знае какви са функциите на бавачката.

— Бебето е при сестра ви. — Тя погледна Джудайс. — Или и тя ви е заварена сестра?

Жената бавно изви глава към съпруга си:

— Не си ми казал, че Амбър е взела детето. — Отново се обърна към Сонора: — Тя настанила ли се е вече в новата къща на Карл в Юпивил? Почти я чувам да казва колко подходящо ще бъде това място за бебето! Тъкмо няма да се налага то да привиква към нова обстановка.

— В къщата на Карл не живее никой. Запечатали сме я.

— И колко време ще трае това?

„Колкото пожелаем“ помисли си Сонора, а на глас изрече:

— В момента къщата едва ли става за живеене.

Това запуши устата на госпожа Стинет. Еди се изправи, приближи се до прозореца и погледна навън. Вдигна фотоапарата до устните си, сякаш се канеше да го целуне или да отпие от него, после внезапно започна да снима.

Нервен тик? Начин да се дистанцира от действителността?

Разговорът се проточваше прекалено дълго, а Сонора още не беше успяла да изкопчи никаква информация от двамата съпрузи.

— Господин Стинет, върнете се на мястото си, ако обичате. Не възнамерявам да ви задържам дълго.

Еди застана до бюрото. Беше й ясно, че нищо не убягва от погледа на Грубер. Той беше целият слух.

— Господин Стинет, да ви е споменавал Карл за проблемите си? Стори ли ви се разтревожен, когато разговаряхте?

Джудайс вирна нос:

— Когато преди три месеца ни поиска пари, му изпратихме чек за петдесет долара. Все още се боря за признание и очаквам в скоро време талантът ми да бъде оценен по достойнство — както в духовен, така и в материален план.

— Знаете ли дали е осребрил чека?

— Да. Получихме едно много любезно писмо от него — кимна Еди. — Обеща да ни върне парите при първа възможност.

„Бедният отчаян човек“ — помисли си Сонора.

Джудайс разпери ръце:

— Не мога да взема детето, освен ако не ми се даде някаква парична помощ. Единственото, което мога да предложа, е да наема гледачка, която да се грижи за него и за домакинството, за да мога изцяло да се посветя на работата си.

— Мисля, че нещата вече са уредени — бавно рече Сонора.

— Тогава ще се отдам на кармата си.

Чашата на търпението й преля. И без това отдавна трябваше да се е прибрала вкъщи. Тя стана, за да им покаже, че разпитът е приключил. Дори да имаха важна информация, щеше да се наложи да я потърси от друг източник.

— Страхувам се, че пред главния вход чака тълпа репортери. Ще помоля някой от колегите да ви изпрати до задния вход и да се погрижи да стигнете необезпокоявани до колата си.

Джудайс погледна към съпруга си. Сонора улови това безмълвно общуване между двамата, наблюдаващо се само при хора, които се познават много добре. Еди Стинет се изправи, без да изпуска фотоапарата:

— Ще се оправим.