Лин Хайтауър
Рекет (67)

67

Апартаментът на Кинкъл в добрия стар хотел „Хартбрейк“ отне всички добри чувства у нея. Това място я караше да се чувства самотна — сега, когато Сам не беше до нея. По дяволите, беше му оставила само половината от черешовия пай. Трябваше да му даде цялото парче!

Движеше се бавно, не мислеше за работата, която трябваше да свърши. По всичко личеше, че Кинкъл се беше хранил предимно с пилешки пайове, макар Сонора да знаеше, че телешките са по-вкусни. И по-евтини — шест цента на парче. Фризерът беше пълен със замразена храна — пай, шоколадово-ванилов и ягодово-ванилов сладолед в малки пластмасови кофички.

В стаята миришеше на самотен мъжкар. Голият матрак беше застлан с карирано одеяло. Телевизор. Няколко чифта дрехи и тонове комикси по неравните полици. Маратонки, три спортни шапки с козирка, сложени една върху друга.

Не успя да открие ръкавици, а беше преровила всичко — джобовете на якето му, тоалетното казанче. Беше надникнала под матрака и под захвърлените на пода мръсни дрехи.

Държеше в ръката си ключодържателя, който бяха конфискували от Кинкъл по време на ареста му в Кентъки.

Имаше два ключа — за колата и за хотелската стая. И още два ключа неизвестно откъде. Единият очевидно беше за катинар, а другият приличаше на шперц. Сонора учудено се загледа в ключовете и се запита кои ли ключалки отваряха последните два ключа. Човекът, който би могъл да й даде отговор на този въпрос, беше мъртъв.