Лин Хайтауър
Рекет (11)

11

Фактът, че най-близкият роднина на Джой Стинет беше някакъв неин прачичо, живеещ чак в Индиан Хилс, беше достатъчно красноречив за Сонора. Като малка приемаше за даденост голямата дружина братовчеди, лели, чичовци, баби и дядовци. Пикниците, които организираха по случай Четвърти юли и Деня на ветераните, макар и задължителни, й доставяха радост.

Сега родителите й бяха мъртви, а споменът за дядовците и бабите й беше напълно избледнял. Притесняваше се, че Тим и Хедър имат само нея.

И Клампет, разбира се. Най-доброто куче на света.

— Често ли се виждаш с близките си? — обърна се към Сам. Знаеше, че отговорът ще бъде положителен, но искаше да го накара да говори на тази тема.

С присвити очи Сам се взираше в предното стъкло. Сонора добре познаваше този поглед — на човек, който е объркал пътя, но по-скоро би умрял, отколкото да си признае.

— Дали се виждам често с близките си ли? Нима не се прибирам вкъщи всяка вечер?

— Не, имам предвид лелите и чичовците ти, братовчедите ти.

— Откакто се помня се събираме на всеки празник.

— Трудно ми е да си представя къде намират място да паркират пикапите си.

Той извърна поглед към нея:

— От седем месеца си в ужасно настроение.

— Най-доброто ми постижение е година и половина.

— Знам, Сонора, но нима не виждаш връзката? Запозна се с онзи мъж точно преди седем месеца.

— С Негодника ли? Е, и? Вече приключих с него… Хей, тук трябваше да завиеш.

— Грешиш. Мисля, че трябваше да обърнем малко по-рано. Не видя ли табела с надпис „Крикет Лейн“?

— Как да я видя в тази тъмница?

— Той обажда ли ти се?

— Не.

— А ти търсила ли си го?

— Не… Мислиш ли, че бих го направила?

Сам спря, обърна колата и навлезе в отсрещното платно.

— Не, но наистина не го прави. Ще разбиеш сърцето на Грубер.

— Грубер ли? Ако изобщо харесва някого, то това е Сандърс.

— Не казвам, че те харесва, Сонора. Но той спечели баса.

Сам свали стъклото и погледна навън, сетне попита:

— Сега наляво ли да завия или надясно?

— Наляво.

Сам се подчини.

— За какъв облог става въпрос, Сам?

— Грубер твърдеше, че връзката ти с оня тип ще приключи през август. Аз заложих на юли, а Сандърс смяташе, че ще се ожените.

— И Сандърс ли е участвала?

— О, не. Не е такова момиче. Смяташе, че е гадно да се обзалагаме и че ще я убиеш, ако разбереш, че го е направила, ала нейното мнение беше, че ще се омъжиш.

— Значи сте се обзалагали за Негодника така, както преди време се обзалагахте за датата, на която жената на Молитър ще роди?

Сам кимна.

— Обзалагали сте се кога връзката ми ще приключи — повтори тя. Бяха го правили по същото време, когато ридаеше от мъка…

— Е, беше малко по-иначе. Питахме се дали ти ще му биеш дузпата, или той на теб. Ти…

— Какво аз?

— Нищо.

— По дяволите, Сам!

— Моля те, не ми се сърди. Аз нямах пари, за да заложа.

— Е, поне за това би трябвало да съм ти благодарна!

— И без това нямаше да ме допуснат да участвам. Смятаха, че след като съм твой партньор, ще разполагам с допълнителна информация.

— Значи Грубер спечели.

— Сто и осемдесет долара.

— Мразя всички мъже!

— Не и мен!

— Особено теб! Да му се не види! Отново пропусна отбивката.

— Пътят беше покрит с чакъл.

— И какво от това? Къде пише, че човек не може да живее до път, покрит с чакъл?

— Не е обичайно.

— Ако като мен прекарваше повечко време извън града, изобщо нямаше да се впечатлиш от някакъв си чакъл!

— Знаеш ли, че откакто си купи кон, се държиш като нафукана фермерка?

Сам отпусна педала за газта, чакълът заскърца под гумите на колата, известявайки за пристигането им на разстояние поне от пет километра.

— Може със закъснение да научавам някои житейски истини, но поне ги научавам, Сам.

— Питам се дали ти се е случвало да яздиш прословутия кон.

— Рядко го правя. Честно казано, страхувам се, пък и нямам достатъчно свободно време.

— Тогава го продай.

— В никакъв случай. Колкото и да е невероятно, обичам това животно. Освен това ми харесва да обикалям магазините, предлагащи храна за домашни животни, и дори обмислям да си купя пикап.

— Чудесата нямат край! — промърмори Сам.