Лин Хайтауър
Рекет (51)

51

Атмосферата в предварителния арест силно напомняше за коледна сутрин, макар че всъщност беше следобед. Липсата на мигащи цветни лампички и красиво опаковани подаръци се компенсираше с повишено настроение. Крик, седнал до Мики, беше с официалния си неделен костюм и с нова вратовръзка. Той със сигурност щеше да бъде един от малкото „живи в пет следобед“ в края на работния ден, а при „дискутирането на детайлите в единайсет“ присъствието му щеше да е повече от осезаемо.

Сонора се облегна на масата и се зачете в резултатите от аутопсията. Синината в гръдната област на момичето беше вследствие на силен натиск. Според мнението на служебните лекари убиецът беше притиснал тялото на Тина с коляно, докато е прерязвал гърлото й. По тялото на момченцето не бяха открити други белези, освен този върху черепа. Заключението беше, че детето е получило мозъчен кръвоизлив и е починало веднага. Карл Стинет не беше такъв щастливец — нивото на хистамин в кръвта му свидетелстваше за силни страдания.

Сонора прочете резултатите от експертизата за трети път. Не бяха открити охлузвания по дланите на нито една от жертвите. Някой беше забил юмрук в лицето на Дългуча Аруба — достатъчно силно, за да му избие зъб. Същият този някой беше събрал окървавените кърпи в тоалетната.

Сам се намести на стола зад Сонора и отвори розова кутия от „Дънкин Донатс“.

— Грубер каза ли ти, че очакваме Клара Бонет? Вземи си една поничка, Сонора, докато не са свършили.

— Клара ще дойде? Но защо едва сега, когато заловихме престъпниците?

Сам сви рамене:

— Тя е съдебен психолог, случаят я заинтригува. Изглежда, се е срещала с Кинкъл и преди, което би могло да ни помогне. Мислех, че я харесваш!

— Харесвам я, при това много.

— Ще представлява ли проблем Клара да присъства по време на разпита?

— Не, тя може да ни помогне да разплетем случая.

Сам побутна към нея кутията. Сонора надникна вътре — понички с карамел и ядки, някои поръсени с пудра захар, други — без, някои с бяла глазура, други — с шоколадова.

— Не, Сам, благодаря. Повдига ми се само като ги гледам.

— Сонора, яла ли си нещо след обяда ни вчера?

— Да. — Излъга го. — Прочете ли резултатите от аутопсията, Сам?

— Да.

— И?

Той си избра една поничка и отхапа половината:

— Знам какво си мислиш.

— Нима?

— Да. — Отхапа пак, макар да не беше сдъвкал онова, което беше в устата му. — Питаш се кой ли е ударил Аруба. Работиш върху теорията си за трети участник в престъплението.

— А може би просто си мисля, че не би трябвало да говориш, когато устата ти е пълна.

Той налапа остатъка от поничката и облиза пръстите си:

— Най-вероятно предполагаш, че този трети е Пърсел, че се е натъкнал на кървавата драма в разгара й. Големият въпрос обаче е, защо не се е обадил в полицията. Кой нормален човек ще види подобно нещо и ще се прибере спокойно у дома, без да предприеме някакви действия? Няма логика. Кинкъл е ударил Аруба, Сонора. Бил е с ръкавици, затова по дланите му няма следи от охлузвания. Забелязах, че гледаш ръцете му.

— Къде тогава са изчезнали тези ръкавици?

— Изхвърлил ги е.

— Значи е изхвърлил ръкавиците, но е запазил картината, която е откраднал, а също и парите, и оръжието, което е използвал, и е скрил всичко това в дома на леля си?

— За какво спорите? — чу се гласът на Крик. Сонора осъзна, че всички са притихнали и че двамата със Сам са се превърнали в център на внимание.

— Говорим за зъба, открит в банята, ако…

— Сонора, ще стигнем и до това. Мики ще се опита да направи теоретична реконструкция. Мики?

— Чудесно — кимна Сонора. — Просто ще си седя тук и ще ви чакам да се наприказвате. Наистина, голяма работа, че човек ще остане буден още един час, след като е изкарал буден цели четирийсет и осем!

Крик бавно извърна глава към нея:

— Каза ли нещо?

— Не, сър, тя нищо не каза. — Грубер взе една поничка с шоколад, сложи я върху салфетка и я бутна към Сандърс, която я прехвърли към Молитър, който я препрати към Сам, докато накрая поничката се озова пред Сонора.

Крик махна с ръка към Мики:

— Няма смисъл да чакаме Клара. Тя каза, че може би ще закъснее, а както изглежда, някои хора са доста нетърпеливи. Да започваме.

Мики се обърна към Сонора и заговорнически й намигна. Закачи една цветна снимка на таблото и каза:

— Изглежда, престъпниците са влезли откъм кухнята. — На снимката се виждаше кухненският прозорец с изкъртена рамка, покритата със стъкла мивка и една кърпа на червени и бели карета, закачена на вратичката на шкафа. Салфетките в кутията бяха с надпис „Бог да благослови нашия щастлив дом“. Мики смени снимката с други. Още изгледи от кухнята, хола, спалните, труповете на членовете на семейство Стинет…

— Открихме кал в мивката — вероятно е останала от подметката на нечия обувка. — Мики закачи снимка с окървавеното тяло на Тина Стинет. — Тина. Тя е била в кухнята, мажела е бисквити с фъстъчено масло. Върху ножа открихме нейните отпечатъци. — Нова снимка — кухненски нож, паднал на пода до разбит буркан фъстъчено масло „Питър Пан“.

Сонора се учуди защо Стинетови не са купували фъстъчено масло в пластмасови кутии, след като бяха имали малки деца вкъщи.

— Аруба е човекът, убил момченцето. Намерихме негови отпечатъци по гащеризона на детето. Както изглежда, той го е хванал и с всичка сила го е ударил в стената. Според нас момченцето е първата жертва. То е било в кухнята заедно със сестра си. Аруба е хванал детето, запратил го е към стената. В това време кучето се е разлаяло и някой го е застрелял — най-вероятно Кинкъл. Височината и ъгълът, под който са произведени изстрелите, говорят в полза на теорията, че той е стрелял с оръжието. Откритият в дома на Белинда Кинкъл пистолет отговаря на този, с който е стреляно в дома на семейство Стинет.

— Но не открихме ръкавици — намеси се Сонора.

Крик я изгледа с раздразнение.

Мики продължи:

— Трудно е да се проследи последователността на събитията. По някое време бащата се е върнал у дома, влязъл е през предната врата. Смятаме, че по това време Тина още е била жива. Съпротивлявала се е. Хукнала е да бяга, но те са я настигнали до банята. Най-вероятно момичето се е опитвало да стигне до майка си. Открихме косми от косата му в банята, както и парче от блузата му. Смятаме, че Аруба я е приклещил вътре, ударил я е в челюстта и я е завлякъл в спалнята, където е прерязал гърлото й.

Нещо странно — в тоалетната също има окървавени кърпи и след анализа установихме, че кръвта е от Тина. Някой е притискал тези кърпи към разрязаното й гърло, явно за да спре кръвта, но се е отказал и ги е захвърлил в тоалетната.

— Може би бащата? — предположи Молитър.

— Кой баща? — попита Сонора. — Карл Стинет или Боби Пърсел?

Мики поклати глава:

— Нито единият, нито другият. Единствените отпечатъци, които е оставил Пърсел, са върху парите, върху дръжката на една чаша в миялната машина и в единия край на кушетката. Няма следи от неговата кръв, нито следи от кръвта на Карл Стинет — той се е борел с престъпниците във всекидневната. Но има нещо, което ще ви се стори интересно — Тина е положена внимателно върху леглото в спалнята. — Отново посочи снимката. Момичето лежеше върху леглото със скръстени на гърдите ръце.

Вратата безшумно се отвори. Някой се опитваше да не пречи. Сонора забеляза как Клара Бонет влезе в стаята. Беше тъмнокожа и отдавна беше прехвърлила възрастта за пенсиониране. Страдаше от остеопороза в напреднал стадий — ходеше прегърбена. Скоро болестта щеше да засегне и коленете й.

Грубер скочи на крака, подаде ръка на Клара и я поведе към едно свободно място. Клара Бонет беше изключително популярна, притежаваше остра проницателност и беше склонна да проявява съчувствие. Успяваше да определи дали един човек е престъпник или не в мига, в който го видеше. Сонора беше работила с Клара и преди — в повечето случаи психоложката се оказваше права.

Мики изчака Клара да седне и й кимна:

— Майката, Джой Стинет е била в дрешника. Бебето е лежало на леглото, обградено с купчини сгънато пране. Майката е слушала музика. Звукът е бил с нормална височина, но когато жената е влязла в дрешника, разположен в най-отдалечената част на къщата, е имало един интервал от една-две минути, когато не е чувала добре. Нападнали са я в гръб. Мислим, че Аруба е разпорил корема й с ножа си и я е зарязал да лежи в локва кръв в дрешника. Не са обърнали внимание на бебето. Предполагаме, че в този момент се е върнал бащата.

Значи, кучето и момченцето вече са мъртви и телата им са във всекидневната. Тина е заключена в банята, бащата влиза в къщата. Аруба не е имал представа кой може да е човекът, отворил входната врата. Зарязал е бебето и се е втурнал да помогне на Кинкъл да се справи с Карл Стинет.

Карл е усетил, че нещо не е наред. За това говорят оставената отворена врата на колата и изпуснатата на алеята връзка ключове. Може би никога няма да узнаем дали е чул, или видял нещо — каквото разберем по този въпрос, то ще излезе от устата на самите убийци. Но това обяснява защо Аруба така бързо е излязъл от спалнята и се е придвижил към предната част на къщата — искал е да помогне на Кинкъл, тъй като той не е бил в състояние сам да се справи с Карл Стинет. — Мики махна с ръка. — Оттук нататък всичко почива единствено на предположения. Аруба е прерязал врата на момичето и е оставил костилка от маслина в косата й. Кинкъл вероятно е застрелял Карл Стинет. Никой не се е сетил да се върне при Джой Стинет, която междувременно е успяла да изпълзи от дрешника, да вземе бебето и да се скрие с него под леглото.

— Чакай малко — намеси се Сонора.

— Защо не ме оставиш да довърша?

— Каза, че всичко почива на предположения. На покривката на леглото обаче нямаше никакви следи от кръв, нито пък там, където е лежало бебето. Не е възможно Джой Стинет да е взела бебето от леглото, след като са разпорили корема й! Видях леглото и твърдя, че е невъзможно!

Мики кимна:

— Съгласни сме с това. Ако се върнем на сцената в банята, можем да допуснем, че Тина сама се е втурнала вътре и се е опитала да задържи Аруба отвън. Боята около бравата е излющена. Изглежда така, сякаш някой се е опитвал да отвори вратата насила. Освен това имаме и зъб, който със сигурност принадлежи на Аруба. Някой здравата го е фраснал!

— Не се опитваш да ми кажеш, че Тина го е ударила, нали?

Мики нервно се заигра с копчето на яката си:

— За бога, Сонора, нима съм казал, че Тина е нанесла удара?

— Не, просто предположих, че го мислиш.

— Остави предположенията си за по-късно — сряза я Крик.

— Не, искам да ги направя сега. Вие се опитвате да възстановите случая, като приемате, че убийците са били двама — Кинкъл и Аруба. Според мен е имало и трети човек. Някой е взел бебето от леглото и го е пъхнал в ръцете на умиращата майка. Някой е ударил Аруба и е спасил момичето от изнасилване. Погледнете досието на Аруба — той е костелив орех. Някой се е опитал да спре кървенето и е положил внимателно Тина върху леглото.

Молитър вдигна ръка:

— Какво тогава се е случило с този трети човек? Да не би да се е уплашил?

— От кого? Кучето вече е било застреляно, бащата бил завързан здраво за стола, майката е умирала в дрешника, другото дете също вече е било мъртво. Аруба и Кинкъл са имали достатъчно време да отидат до пощенската кутия, да вземат всичко от нея, а Аруба да изплюе още една костилка от маслина вътре.

— Откъде знаеш, че е имало нещо в пощенската кутия? — попита Молитър. — Откри ли някакви писма в къщата на сестрата?

— Добре де, допускам, че са откраднали онова, което е било в пощенската кутия, както са откраднали снимките от спалнята и двете хиляди долара, които Джой Стинет е намерила неизвестно откъде. Ако установим, че са пребърквали пощенски кутии, ще уведомим пощенските служби.

— Това е федерално престъпление — отбеляза Молитър.

Сонора скръцна със зъби.

— За семейни снимки ли става дума? Това е типично в стила на Кинкъл. — Беше Клара Бонет.

— Да. По снимките, които открихме в дома на сестра му, открихме отпечатъците на Кинкъл. Прехвърлили са всички документи, които са успели да намерят. Мисля, че са взели всичко, което би могло да свидетелства за връзка с офиса, от който им е бил отпуснат заемът. — Сонора се обърна към Клара Бонет: — Прегледа ли документацията по случая?

— О, да.

— Какво е твоето мнение, Клара? — попита Крик.

Тя леко се приведе напред:

— Срещала съм се с Кинкъл и имам директни впечатления от него. Не познавам лично Аруба, но затова пък се запознах с досието му. Смятам, че той е по-опасният от двамата — безскрупулен, деградирал, дезорганизиран тип, който се ръководи предимно от престъпния си инстинкт. Той не живее в света, който вие и аз познаваме. Реалността преминава през съзнанието му като далечен телевизионен сигнал. Той е брутален, напълно неспособен да се задържи на едно работно място за по-дълго време, и да създаде връзка с околните. Всичко, което притежава, най-вероятно е взето от друг човек.

Барти Кинкъл от своя страна никога не е имал късмет. Винаги е бил аутсайдер, не е получавал достатъчно внимание от родителите си. Още от дете е свикнал да бъде пренебрегван. Не са го биели, но не им е и пукало за него. Майка му е била бавноразвиваща се — изобщо не е трябвало да й позволяват да ражда. Все пак, ако Кинкъл беше получил помощ в моментите, в които се е нуждаел от нея, той би могъл да се справи. Може да работи, но е прекалено слаб. Дълбоко в себе си таи силен гняв, който избива на повърхността под формата на депресия. Какво представляват двамата заедно? Те са като кибрит и бензин. Мисля, че онова, което искаш да знаеш, е дали Барти би могъл да се опълчи срещу Аруба, нали, Сонора?

Тя кимна.

— Трудно ми е да кажа. Отговорът ми би бил по-скоро отрицателен, макар да не изключвам и обратната възможност. Дори изглежда така, сякаш го е направил.

— А мислиш ли, че е имало и трети човек?

— Кой е бил той според теб? — намеси се Крик. — Боби Пърсел?

— Възможно е и той да е бил там. Имало е някой. Някой, който… се е намесил.

Крик я изгледа:

— Да допуснем, че си права. Къде е изчезнал впоследствие този човек?

Сам я сръга с лакът, но тя не му обърна внимание.

— Ако се е натъкнал на кървавата баня и се е опитал да спаси живота на Тина и на бебето, да помогне на цялото семейство, къде е изчезнал след това? Защо не се е обадил в полицията? И защо Аруба не го е убил или пък обратното?

— Признавам, че е трудно да се сглоби мозайката, сър, но това не означава, че теорията ми е несъстоятелна. Сигурна съм, че там е имало още някой.

Крик погледна към Клара:

— Ти какво мислиш по въпроса?

Доктор Бонет сви устни:

— Не бих отрекла, че е възможно, но не съвпада с това, което ни е известно до момента. Не вярвам да е Пърсел. Но ако не е той, кой тогава? Трима престъпници вече са банда, а престъплението не говори за наличието на организация. Използвали са въжетата от завесите, за да завържат бащата, не са носели със себе си въже. Не са прекъснали телефона. Действали са без план. Не мисля, че онова, което се е случило със семейство Стинет, е било планирано предварително. Не знам защо са били там, но съм сигурна, че в мига, в който са разбили прозореца на кухнята, са изгубили контрол над себе си. Жестокостта на Аруба се е събудила, Кинкъл също е дал воля на насъбралия се в душата му гняв. Не прилича на престъпление, извършено от трима души, и все пак… всичко е възможно. Възможно е също така посред кървавата драма Кинкъл да е бил обзет от чувство на вина и съжаление и именно той да е положил тялото на Тина Стинет в такава поза, както и да е сложил бебето в ръцете на майката. Имате ли доказателства, че е имало някой друг, освен тях?

Мики отново заговори:

— Никакви отпечатъци. Няколко косъма с неизвестен произход, но може да нямат никакво отношение към случая — може да са от приятели, от предишните собственици, от човека, сложил мокета. Никакви определени следи.

— Тя каза, че е видяла ангел — настоя Сонора.

— Говори с него — каза Клара. — Говори с Кинкъл, Сонора. На теб той би ти казал. Мъжете го потискат с присъствието си, но той се разбира много добре с жени. Майка му може и да не е била добра като родител, но все пак е притежавала някакъв инстинкт и много го е обичала. Къде е Кинкъл в момента?

— Във временния арест. Иска да ни съдейства. Срещу гаранция за пълен имунитет, разбира се.

Клара се усмихна:

— Няма смисъл да включвате Аруба към детектора на лъжата — това би представлявало интерес само от клинична гледна точка. Но можете да го направите с Кинкъл и да се опитате да изясните нещата. Ако желаете, аз също ще присъствам.

Крик кимна:

— Бихме искали. — Погледна към Грубер: — Какво става с Пърсел? Каза, че си успял да се свържеш с шефа му.

— Връзките с военните са истински кошмар, сър. Бил съм там…

— Къде е това „там“?

— Перис Айлънд, Южна Каролина. Пърсел е инструктор по строева подготовка.

— Искам да говоря с него веднага щом пристигне тук — обади се Сонора.

Крик отмести стола си:

— Ако не се появи в участъка в срок от двайсет и четири часа, ще отидете да го доведете.