Лин Хайтауър
Рекет (73)

73

Сонора усети хлад в момента, в който влезе в участъка. Стори й се подозрително, че Елен — жената на рецепцията — се престори, че не забелязва приятелското й махване за добро утро. Сега стоеше до кафе машината и не спираше да разбърква кафето си. Никой не вдигаше очи към нея. Никой не я поздрави.

— Грубер? — въпросително го погледна тя.

— Добро утро.

Погледът му беше бърз, някак засрамен.

— Успя ли да намериш пробив в алибито на Пърсел?

Той не отвърна.

Молитър се надигна от мястото си и с престорена небрежност се приближи до кафе машината. Подаде на Сонора своето пакетче какао на прах.

— Ще те спомена в молитвите си. — Но в очите му се четеше задоволство.

— Къде е Крик? — каза го високо, без да се обръща конкретно към някого. Никой не отговори на въпроса й.

— По дяволите! — възкликна. — Ако някой пита за мен — на пазар съм.

Гласът й звучеше съвсем нормално. Може би малко гневно. Никакви признаци, че ръцете й трепереха и че едва си поемаше дъх — сякаш върху гърдите й беше стоварен цял тон желязо.

През всичките години служба никога не си беше представяла, че ще се озове в подобно положение. И да й бяха казали, пак нямаше да повярва, че най-ужасното щеше да бъде усещането за физическа болка. Почувства, че се смалява, че става безполезна. Ами ако вече не беше ченге? Ако беше изгубила възможността да се върне към старото положение? Ако беше цивилна?

Сонора стисна в потната си длан дебитната карта, с която току-що беше платила. Погледна към прекрасните неща в количката. Беше купила два портативни CD-плеъра, по шейсет и девет долара и осемдесет и девет цента всеки. Представи си физиономиите на Тим и Хедър, когато им ги покажеше. После се отби в „Абъркромби и Фиш“ и без да има повод, купи на всяко едно от децата по една тениска, опаковани като подарък. Спря в магазина за домашни любимци и купи свински уши за Клампет.

Когато се прибра у дома, децата още бяха на училище. Влезе в къщата през гаража и зърна Клампет, опънат по корем пред купичката с вода, вперил поглед в една мишка, която в този момент утоляваше жаждата си на малки бързи глътчици.

— Май си прекалено любезен, приятелю.

Трите свински уши, които му подхвърли, го изпратиха на седмото небе от радост.

По някаква необяснима причина от очите й се лееха сълзи, докато нареждаше подаръците върху кухненската маса — голямата изненада за децата. Нещо весело, защото мама ви обича!

Тази история с Крик беше наистина неприятна. Чувстваше се объркана и наранена. Винаги му се беше възхищавала — беше строг като шеф, но добро ченге, малко плашещо беше да работиш за него. Крик изискваше и понякога стигаше до цинизъм, но беше етичен — нещо, на което винаги беше разчитала. Грижеше се за хората си, защитаваше ги, не допускаше външна намеса. Беше нежен и внимателен с нея, когато Стюарт загина.

А сега… Сега просто не знаеше какво да мисли. Може би беше по-добре просто да изключи за момента.

В момент на слабост вдигна слушалката и набра номера на Гилейн. Чу записа на телефонния секретар.

— Хей — каза Сонора, — просто се обаждам.