Лин Хайтауър
Рекет (43)

43

Уитмор ги преведе покрай предварителния арест през една тежка врата и две помещения с бюра. Накрая се озоваха в залата, където предстоеше да се проведе брифингът. Подът беше покрит с теракота, по средата беше поставена нова дървена маса с наредени метални сгъваеми столове около нея. Едната стена беше покрита с огромна зелена дъска за писане.

Членовете от отряда за бързо реагиране изпълниха залата. Бяха двайсет души, от които три жени. Всички изглеждаха напрегнати. Сякаш току-що бяха излезли от гимнастическия салон.

По дъската бяха надраскани множество хиксове и кръгчета — нарисуваното приличаше на схема, илюстрираща стратегията, избрана от треньора за поредния футболен мач. Срещата беше в разгара си. Сонора хвърли поглед към Сам. Той предпочете да остане прав, облегнат на стената, вместо да се присъедини към останалите край масата. Сигурен знак, че е нащрек.

Тя обаче беше капнала от умора и седна.

Уитмор вдигна ръка, подканяйки колегите си за тишина:

— Дами и господа, да приветстваме с добре дошли детективите Блеър и Делароса от Синсинати. Те ще ръководят тазвечерната операция — случаят е техен. Всички сте запознати с подробностите около случая. Надявам се, не е нужно да ви напомням, че сведенията са поверителни. Субектите, които наблюдаваме, са предполагаемите убийци на едно четиричленно семейство. По телата на жертвите са открити следи от насилие. Аруба — човекът, когото преследваме — е тежък случай. — Той погледна към един блед, силно рус мъж с нездрав цвят на кожата. — Талийс?

Талийс се изправи. Изглеждаше много сериозен. Никой не би допуснал, че човек като него изобщо притежава чувство за хумор.

— Аз съм капитан Талийс, ръководя отряда за бързо реагиране. — Капитанът кимна на Сам и Сонора, после се обърна към Уитмор, който в момента сядаше. — В къщата има куче, нали?

— Да, най-вероятно — ротвайлер.

Хората около масата зашумяха.

— Богс, Мирън, вие ще се заемете с кучето. Мирън ще вземе специалния предпазен ръкав и една полицейска палка, а Богс — паралитичния газ.

— Какъв точно газ използвате? — попита Сонора.

Уитмор се наклони към нея:

— Течен азот. Способен да ги уплаши до смърт, но всъщност е напълно безвреден.

— Освен ако не ги уплаши толкова много, че да ги накара да скочат от втория етаж.

Тя се огледа наоколо. Опитваше се да отгатне кой беше изрекъл последната забележка. Видя една-две ухилени физиономии. Обърна се към дъската. Членовете от отряда за бързо реагиране бяха разделени в групи по трима — един с предпазен щит, друг — въоръжен с автомат, за третия не се предвиждаше да държи нещо в ръце. Бяха предвидени различни варианти.

— Къщата има ли допълнителна външна врата? — попита капитан Талийс.

— Не — отвърна Уитмор.

— Добре. Но така или иначе ще заловим негодника. Мей както винаги ще работи с видеокамерата.

Слабата жена, към която беше насочена репликата, кимна едва забележимо. Това беше партньорката на Уитмор Мей Ягамочи.

Талийс посочи към един от знаците върху дъската:

— Това е „Олд Франкфорт Пайк“. Ще нападнем в четири часа след полунощ. Ще се промъкнем през това място — на стотина метра от първата от шестте къщи. Нашата цел е четвъртата къща. Всички те са разположени от лявата страна на пътя. Субектът, който трябва да заловим, е Ланкастър Дългуча Аруба — въоръжен и изключително опасен. Имаме данни за психични отклонения, така че няма да ни е леко. В къщата са също Белинда Кинкъл, леля на Бартън Кинкъл, който в момента е подведен под съдебна отговорност, и сестра на Аруба. Тя има три деца, така че внимавайте. Едно пеленаче, едно дете на около две-три години и момченце на пет.

Случаят ще е сложен. Аруба при всички случаи ще е изнервен. Той е изпратил Кинкъл по магазините още сутринта, но приятелят му не се е върнал. Този човек е способен на всичко — в състояние е да нарани дори сестра си и децата й. Не забравяйте за кучето.

Ще имаме петнайсет секунди, след като разбием вратата, за да осигурим безопасността на хората вътре. Някакви въпроси?

Въпроси нямаше.

— Според нашите колеги от Синсинати е възможно Кинкъл и Аруба да са отмъкнали някои дребни предмети от дома на убитите — картини, бижута.

Това беше преувеличение, но Сонора знаеше, че им беше нужно в този момент, за да го използват като основание за обиск.

— Това означава, че ще имаме пълната свобода да претърсим всяко кътче от къщата, където подобни предмети биха могли да бъдат скрити, или иначе казано — навсякъде.

Събираме се в два и половина след полунощ. Въпроси?

Сонора погледна часовника си. Отново се зачуди къде, по дяволите, се беше запилял синът й.