Лин Хайтауър
Рекет (78)

78

Неизвестно по каква причина сержант Крик я беше накарал да отпусне глава между коленете си. Седеше на кожения стол на Джак ван Оуен, увита в одеяло и трепереше така силно, че мускулите я боляха, а зъбите й тракаха по ръба на чашата.

Чуваше гласове, стъпки, вой на полицейски сирени откъм улицата.

Мъжки глас. Грубер:

— Трупът не може да бъде идентифициран със сигурност, сър. Прекалено е обезобразен.

— Джак ван Оуен е. Видях го как скача. — Гласът й звучеше неуверено. Отново се притесни. Изглежда, Крик също се притесни от това. Имаше чувството, че се е отделила от тялото си и наблюдава всичко отстрани. Крик беше недоволен от нея. Грубер изглеждаше разтревожен. Дали знаеха какво за малко не беше направила? Чувството за вина беше смазващо. — Лошо — промълви.

Те бяха ченгета. Не може да не се досещаха.

— Повикайте Мики — извика Крик. — Къде е пистолетът ти, Сонора?

— Кое?

Той хвана брадичката й и повдигна лицето й. Впи поглед в очите й и повтори:

— Къде е пистолетът ти.

— Беше у мен.

— Да.

— Не знам.

— Стреля ли с него?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Не, не съм стреляла с него, сър.

— Не си спомняш да си стреляла?

— Не, сър. — Тя махна с ръка. — Той ми говореше… Разказа ми… Имало е трети човек.

— Сонора…

— Не, изслушайте ме. Бил е синът му. Синът на Ван Оуен. Момчето не е умряло при катастрофата. Проверих.

— За коя катастрофа става дума? За онази, в която загина Лейси ли?

— Да… Момчето… Анджело… По него е нямало дори драскотина.

— Знам.

— Вие… знаете?

— Разбира се, че знам. По онова време бях партньор на Джак. Имаше проблеми с момчето, Сонора… Много стара история… Това няма нищо общо с…

— Сър, в къщата на Стинетови е бил и синът на Джак. Той е бил Ангелът. Той е бил третият… Джак го е прикривал.

Крик придърпа стола си напред и взе ръцете й в своите:

— Чуй ме, Сонора. Анджело Ван Оуен умря на седемнайсетгодишна възраст в специализираното заведение в Арлингтън.

Искаше да каже нещо, но не знаеше какво.

— Момчето се обесило. Състоянието му беше започнало да се подобрява, бяха му дали повече свобода и една сутрин го намерили да виси на собствения си пуловер. Съвсем ясно самоубийство. Джак никога не му прости… Анджело ван Оуен е мъртъв от шест години, Сонора. Откажи се. Кинкъл и Аруба са накълцали семейство Стинет на парчета. Единствената връзка на Ван Оуен със случая е, че е отпуснал заем на жертвите. И той най-вероятно се е чувствал ужасно зле, когато е научил за смъртта им. — Ръката му посочи закачените по стените снимки на кървавата сцена. — Само че този негов бизнес беше само прикритие, Сонора. През последните няколко години Джак ни съобщаваше ценна информация. Беше добър човек, прекрасен приятел. Никога не е бил в къщата на семейство Стинет и никога не би допуснал подобно нещо да се случи.

— От самото начало сте знаели, че той ръководи този мръсен бизнес, нали?

— Той не беше…

— … намесен ли? Твърдите, че не е бил замесен? А аз като някакъв идиот само съм тичала насам-натам и съм дрънкала глупости за някакъв си трети престъпник, така ли? Значи не смятате, че е бил замесен? Помислете отново, Крик! Защото аз го имам.

— Какво имаш?

— Доказателството за това, че е бил там. Ръкавиците, с които е бил, когато е ударил Аруба.

— Къде е това доказателство?

— В залата за веществени доказателства, сър. Пази се. И ще бъде по-добре да не изчезва.

— Ще се престоря, че не съм чул последното, Сонора.

— Преструвайте се колкото си искате, Крик, но казаното си остава — Джак ван Оуен е бил на местопрестъплението.

— Той беше добър полицай, Сонора. Дяволски бъркаш.

— Някой тук наистина дяволски греши, но това не съм аз. Спомнете си за снимките, сър. Ако Ван Оуен не е бил там, ако не е бил замесен, това никога е нямало да се случи. Може никога да не узнаем колко голяма е била ролята му в това престъпление, но той също е виновен. Джак ван Оуен не е човекът, когото вие познавате.

Крик се обърна към Грубер и тихо му нареди:

— Качи се на покрива и потърси пистолета й. Провери дали е стреляно с него и докладвай единствено на мен. Нямаме нужда от тези униформени тук, така че намери начин да ги разкараш от тази стая. Намери им работа другаде.

— Слушам, сър. — Грубер беше невероятно сериозен. Сложи окуражително ръка на рамото на Сонора и тя усети, че по страните й се търкалят сълзи. Не й пукаше, че плаче. Не й пукаше, че това я правеше да изглежда слаба. Не й пукаше какво си мислеха останалите за нея.

— Къде, по дяволите, е Мики? — нетърпеливо повиши глас Крик.

— Идва насам, сър — отвърна Грубер и посочи с пръст някого: — Ти. Отиди да доведеш Мики.

— На покрива — нетърпеливо нареди Крик.

Грубер побърза да изпълни заповедта.