Лин Хайтауър
Рекет (42)

42

Третият етаж на полицейския участък в Лексингтън беше ремонтиран наскоро. Подът беше застлан с нов мокет, стените бяха прясно боядисани в бежово и сиво. За всеки детектив беше осигурено работно кътче с удобно кресло, шкафове за папки, компютър и телефон. Повечето от работещите там бяха цивилно облечени — с джинси, бежови панталони, пуловери и памучни ризи. Уитмор с неговия измачкан костюм беше изключение от общото правило, но Сонора се съмняваше, че той изобщо си дава сметка за това. Разбира се, всички бяха окичени с характерните за всеки полицай бижута — белезници и кобури за пистолети на коланите.

Сам погледна към Сонора и вдигна вежди:

— Колко претенциозно!

— Завиждаш.

Седяха един до друг в малкото преддверие до стаята за разпити, която беше малка — с размерите на две бани. Кинкъл беше прикован към една пейка, циментирана за пода. Преддверието и стаята бяха отделени със стъклена стена. Имаше монтирани камера и микрофон.

Сам се прозина и погледна часовника си.

— Брифингът започва след осем минути. Да отидем да потърсим Уитмор.

— След минута. — Сонора наблюдаваше Кинкъл. Главата му беше ниско наведена. Беше поискал да му осигурят адвокат и беше ползвал тоалетната два пъти — неудобствата от изпитата кока-кола бяха налице. — Искам да си поговоря с него.

— Не можеш да разговаряш с него. Той поиска адвокат. Какво прави този идиот, по дяволите? Защо се присвива така? Да не би пак да му се ходи до тоалетната? Откакто сме го докарали тук, пикае като невестулка!

— Мисля, че плаче. — Интересно как пикаеха невестулките? Мъжете имаха извратено съзнание.

— Не искаш да кажеш, че го съжаляваш, нали?

— Не бих искала да съм на негово място.

Сам заклати стола си напред-назад.

— Знаеш ли, Сонора, понякога ми се струва, че и без това не провеждаме разпитите по най-добрия начин.

— Така ли?

— Да. Трябва да пуснем на тези момчета касетки с „Титаник“ и „Подводен свят“ и да ги накараме да ги гледат отново и отново, докато не проговорят.

— И мен да ме накараш да изгледам тези два филма няколко пъти последователно, и аз ще ти кажа всичко, което искаш да чуеш за мен.

Вратата се открехна и Уитмор надникна в преддверието. Беше разхлабил възела на вратовръзката си и разкопчал горното копче на яката си.

— Готови ли сте?