Джонатан Баркър
И пета ще умре (87)

87.
Пул

Ден трети, 21:55 ч.

— Майка му ли? — намръщи се Пул.

Клозовски кимна.

— Имала е романтична връзка с Кърби. Така и не са я хванали. Кой знае? Пръстите на Либи, това би могло да е отмъщение. Отрязва ухо, маха езика и очите и ги слага в малки бели кутии… Не е трудно да копира сигнатурата на Бишъп.

— Белите кутии бяха ли същите като онези, които Бишъп е използвал при оригиналите убийства? — попита Клеър.

Пул кимна:

— Да, съвпадаха напълно.

— Ако майката на Бишъп обикаля наоколо, не знаем какви са способностите й. Като имаме предвид цялата информация, която е събрана за сина й, надали ще е толкова трудно да избере кутията — каза Наш. — Тя има ресурси — всичките пари, които съпругът на Картър е отмъкнал от Талбът.

Пул закрачи между дъските и масата.

— В апартамента на Портър той посочи, че убийството на Макинли е различно от другите. Каза, че Бишъп е изглеждал и малко притеснен от нея, от факта, че тя е единствената блондинка сред жертвите.

— Това го помня — каза Клеър. — Бишъп постоя за момент, втренчен в снимката. Каза, че била аномалия. Точно тази дума използва.

Пул се върна бавно до дъската и написа Убита от майката на Бишъп? до снимката на Либи Макинли, после мина пак зад дъските, преди да се върне до заседателната маса със стара полароидна снимка и кичур руса коса, и двете в пликчета за улики. Остави ги на масата.

— Да значат нещо за вас?

Клеър вдигна снимката.

— Откъде я намери? — Тя я показа на Наш и Клозовски.

— В чекмедже в къщата на Либи, скрита под дрехите заедно с кичура коса.

Клеър върна снимката на масата.

— Бишъп споменава снимки в дневника си. Тази може да е от тях. Ако е така, една от тези жени е майка му, а другата е съседката им. Лиза Картър.

— Опитахме се да пуснем лицево разпознаване и на двете, но не постигнахме нищо. Възрастта на снимката и ъгълът на снимане не помагат. Какво ще кажете за косата? Тя споменава ли се в дневника?

— Не. Може да е на Либи? — предположи Клеър.

— Не съвпада нито е нейната, нито е тази на Барбара.

— Ами Кърби? — попита Клоз. — Той е имал дълга, руса коса.

Наш придърпа пликчето за улики.

— Защо ще има Либи коса от Кърби? Откъде би я взела?

Никой нямаше разумен отговор.

Пул се върна при дъската и добави информацията за снимката и косата. Написа и името на Кейлин Селки.

— Всички трябва да сте наясно и за това тук — Бишъп й е помогнал да се сдобие с документи на това име. Кореспондирали са си, докато тя е била в затвора.

— Знаеш ли как? — попита Клеър.

Пул поклати глава.

— Още не съм имал възможност да стигна до затвора. След като говорих с надзорника й, научихме, че е имала проблеми с приспособяването навън. Според него е искала да се върне вътре.

— Къде е лежала? В Стейтсвил?

— Ъхъ. Открихме също и 45-калибров пистолет в къщата й, което е ясно нарушение на условията на освобождаването — уведоми ги Пул. — Тя е знаела, че някой я преследва. Ако онова, което казваш за Кърби и майката, е вярно, тогава е разбираемо. Просто трябва да открием защо Бишъп би я защитавал.

Пул съсредоточи вниманието си върху дъските.

— Добре. Това е хубаво. Наистина е хубаво, имаме нещо различно, с което да се захванем, с Либи Макинли поне. Нека огледаме по-внимателно и останалите.

Пул отстъпи няколко крачки наляво и остави дъската на Либи Макинли зад гърба си, за да се съсредоточи на първата бяла дъска с надписа Ансън Бишъп отгоре и снимките на седемте изчезнали и мъртви под него.

Наш си прочисти гърлото.

— Да се върна към онова, което казах в началото. Ако всичко това е дело на Бишъп и той следва същия метод като при предишните жертви, това значи, че децата са убити заради нещо, направено от родителите. Децата не са фокусът.

— Наш е прав — каза Клеър. — Може ли да прередиш снимките? Нека възрастните са отгоре, а децата под тях.

Пул кимна и след малко редът беше следният:

Флойд Рейнолдс

Ела Рейнолдс

Рандал Дейвис

Лили Дейвис

Дарлийн Бийл

Лариса Бийл

Той вдигна снимката на момчето, замръзнало в кабината на тойотата тундра.

— Това обаче е неизвестното момче.

— Трябва да го идентифицираме бързо, след това да намерим и родителите му — каза Клеър. — Те може да са следващите му мишени.

— Какво знаем за другите родители?

Клеър взе телефона си и зареди приложението с бележките си.

— Флойд Рейнолдс работел за „Юнимед Америка Хелткеър“. Продавал застраховки. Не открихме да има заеми или финансови проблеми. Няма и напрежение в семейния му живот. Съпругата му каза, че излязъл да търси дъщеря им. Извършителят го е удушил със струна от пиано в семейната кола, а трупът е открит в задния им двор, скрит в снежен човек. Имаше отпечатък от подметка на гърба на шофьорската седалка. Смятаме, че извършителят се е подпрял с крак за опора, докато е душил Рейнолдс. 45-и номер.

— Нямаме доказателства кой номер носи Бишъп, нали?

— Не.

Пул добави тази информация на дъската, след това посочи Рандал Дейвис с маркера си.

— Ами господин Дейвис?

— Бил е лекар. Онколог. Работил в болница „Строджър“. Като Рейнолдс и той няма проблем със семейството или финансите. Убит е с висока доза лизиноприл, лекарство, което се използва за лечение на високо кръвно, нещо, което не му е предписано. Смятаме, че извършителят е нахлул в дома на Дейвис през задната врата. Лизиноприлът е бил концентриран и поставен в домашната кафеварка. Той е бил единственият член на семейството, който пие кафе.

Пул се намръщи.

— Значи или извършителят го е знаел, или не му е пукало кой ще умре.

— В кухнята има няколко големи и непокрити прозореца. Те осигуряват видимост от улицата — обясни Наш. — Извършителят е могъл да изучи лесно кой какво ние.

— Разумно звучи. Не мисля, че възрастните мишени са случайни, дори и в рамките на едно домакинство. Ако е дело на Бишъп, той има причина за всяка жертва — каза Пул. — Това ни оставя само възрастната жертва жена.

— Да, Дарлийн Биъл. Имаме полицай на пост в болницата, който пази стаята й. Стабилна е, но в момента е в изкуствена кома. Извършителят е инжектирал цианид в пастата й за зъби. Погълнала е отровата, докато си мие зъбите в уж предвиденото за убежище жилище… — Клеър си пое дъх и сведе очи. — Вината е моя. Тя беше под моя опека и грижа.

Наш я стисна за рамото.

— Ти й спаси живота. Ако беше някой друг, сега тя щеше да е мъртва.

Той разказа на Пул как колежката му е заставила Дарлийн Бийл да пие сапун.

— Основата в сапуна е реагирала на киселинните свойства на цианида? Впечатлен съм. Откъде го научи?

Клеър отвърна:

— В училище учителят по химия случайно се отрови с цианид. Когато осъзна случилото се, изтърча от стаята право в момчешката тоалетна и изпи сапуна. Оживя. Предполагам, направило ми с впечатление.

— Не се укорявай толкова много — каза й Пул. — Цианидът действа бързо. Само минута още и жената щеше да е мъртва. Това, че е била в убежището заедно с теб, вероятно й е спасило живота. Ако се беше случило в дома й, сигурно нямаше да оцелее.

Клеър пренебрегна похвалата. По бръчката на челото й Пул разбра, че вече е преминала към следващата тема в мислите си. Когато заговори, отвърна на въпроса, който той смяташе да зададе на групата.

— Бийл беше, така де, е в продажбите на фармацевтични продукти. Пътува много, когато с мъжа й ги помолих да напуснат дома си, имаше стегната пътна чанта. Отровната паста за зъби беше в нея. Криминалистите са тествали общата паста за зъби на плота в банята в главната спалня и се оказа чиста. Също като при Рандал Дейвис, извършителят се е целил специфично в нея. Имал е предварителни познания, знаел е за сака й и е искал да я убие.

— Някой друг да вижда поява на общи мотиви?

— И тримата работят в сферата на медицината — имаме лекар и двама търговски представители — каза Наш.

— А с какво се занимават половинките им?

Клеър погледна бележките си.

— Грейс Дейвис и Лийан Рейнолдс са майки домакини. Лари Бийл е в строителството.

— Нищо медицинско.

— Нищо медицинско — съгласи се Клеър. — Определено имаме потенциален мотив.

Пул закима, вече загледан в написаното на дъската.

— Добре, това е хубаво. С това може да се работи… — той посочи името на Ела Рейнолдс. — Да поговорим за децата.

Клеър се обърна към другата жена на заседателната маса.

— Софи, искаш ли да…

Софи вече кимаше.

— Аха, добре. Ела Рейнолдс, на петнайсет. Трупът е намерен на 12 февруари под леда в езерото в Джаксън Парк. Това първоначално ни обърка, понеже езерото беше замръзнало от началото на януари, поне двайсет дни преди да изчезне тя. Междувременно научихме, че Ансън Бишъп е пробил дупка в леда, поставил е трупа във водата, след това е добавил вода от крадената цистерна, създал е нов лед на същото ниво като стария. Смятаме, че тя е отвлечена от Логан Скуеър, на около седем минути от дома й. Знаем, че наскоро е купила кола в „Карс Ар Ъс“, дилър втора ръка. Изплащала я е директно. Родителите й не са имали представа. Наскоро е получила разрешителното си да учи за шофьор.

— Намерена е облечена в дрехите на втората жертва, Лили Дейвис — намеси се Клеър. — Това ми прилича точно на нещо, което Бишъп ще опита, за да придаде сензационност на престъплението и да привлече внимание.

— Съгласен съм — каза Пул. — Част е от шума, който споменах в началото. Нека оставим засега това настрана. Можем винаги да го върнем в картинката, ако добие значение. Какво знаем за Лили?

Софи продължи:

— Седемнайсетгодишна. Последно са я видели да върви към училището й — Академията Уилкокс — на 12 февруари. Не е стигнала. Училището е близо, само на четири пресечки от дома й. Трупът е намерен в галерия Лий, където работела. Оставена е в склада отзад, очевидно, с цел да бъде открита. Макар че извършителят е използвал черен електрически кабел, пристегнат около врата, за да я държи изправена, явно е сложен, след като вече е била мъртва. Като Рейнолдс и тя е починала от многократно удавяне в солена вода. Както Клеър каза, намерена е в дрехите на Ела Рейнолдс, така че извършителят някак си ги е разменил.

Клозовски вирна глава над лаптопа си.

— Не каза ли, че и тя се е опитвала да купи кола?

Клеър кимна:

— Двете със Софи говорихме с най-добрата й приятелка, Гейбриъл Дийгън. Тя заяви, че бащата на Лили обещал да й купи кола за завършването, но тя искала да е по-скоро.

— Някаква връзка с автокъщата, откъдето първото момиче си е купило колата? — попита Пул.

— Не я познават — отвърна Наш. — Проверихме персонала и не открихме никаква съществена връзка. Всички тийнейджъри искат кола. Според мен това е просто поредното съвпадение. Още шум, както каза.

Пул се обърна към дъската.

— Добре. Ами Лариса Бийл?

— Лариса е различна — каза Софи. — Изчезнала е едва тази сутрин и още няма труп. Има голяма вероятност да е все още жива. Към момента не знаем почти нищо друго. Планирала е да ходи на училищни танци довечера и си била вкъщи, когато двамата родители тръгнали за работа тази сутрин. Майка й подготвила изненада — спа ден. В противен случай сигурно все още нямаше и да знаем, че е в неизвестност.

— Съдейки по видяното при Ела Рейнолдс и особено при Лили Дейвис, тя няма много време. Дейвис е умряла в рамките на един ден от изчезването си — каза Клеър и се обърна към Клозовски. — Някакъв късмет с лаптопа или телефона й?

— Родителите й са инсталирали KidsBeSafe на лаптопа. Тийнейджърите си споделят овъррайд за това приложение вече от две години. Намерихме хакове, инсталирани на компютъра. Лариса с лекота е съумявала да изключва предпазния софтуер, когато пожелае, и да ограничава какво да виждат родителите й… — Клоз се размърда. — Открихме също ПриваШийлд на заден фон. Тази програма разрушава данните в кеша при създаването им, на практика изтрива дигиталните отпечатъци. Това момиче е умно. Дава на родителите си данни само колкото да имат чувството, че я наблюдават, а крие останалото. Все още ровим, но лаптопът може и да е примамка. Смятаме, че мобилният телефон е бил в нея при отвличането. Проследихме движенията й тази сутрин до ъгъла на Уест Чикаго авеню и Норт Дамън и там сигналът секва. Най-вероятно извършителят е извадил батерията или е унищожил телефона. Подадохме спешно искане за данните, но телефонната компания още не ги е доставила. Ще докладвам веднага щом науча нещо.

Пул се върна на заседателната маса. Огледа снимката на момчето, замразено в кабината на пикапа, и се извърна към останалите.

— Това ни остава.

— Сигурна съм, че Айзли прави всичко, за да го идентифицира, но ледът ще забави нещата — каза Клеър, загледана в снимката на замръзналото в кабината момче.

— Пикапът е регистриран на Кейлин Селки — вметна Клозовски.

— Псевдонимът на Либи Макинли — допълни Наш. — Друга задънена улица.

— Аха.

Пул се обърна към дъските.

— Това ли е всичко?

— Не сме споменали некролозите — отвърна Наш.

Агентът пак се обърна към масата.

— Некролози ли?

Клеър кимна.

— Тази сутрин на 911 е получено обаждане от възрастна жена, която твърди, че Флойд Рейнолдс умрял два пъти. Некрологът му бил публикуван в днешния вестник и миналата сряда. Когато поровихме, намерихме и още. Очевидно извършителят пуска некролози за жертвите си в местните вестници, преди да се опита да ги убие.

Пул беше спрял да слуша.

— Умрял два пъти — повтори умислено, преди да се обърне отново към дъските. Намери онази с поемите и я преобърна, за да могат и другите да ги прочетат. — Според мен Бишъп е убил специален агент Дийнър заради тези поеми. Бяха написани на стената в изоставената къща. Виждате ли как са подчертани определени думи? Смърт е единствената, която се появява два пъти… — той обясни как стихотворенията са били изрязани от мазилката и преместени.

— Погледнете някои от другите подчертани думи — посочи Клеър. — Лед, вода, страх… всичко това съвпада с убийствата.

— Проследихте ли обаждането до 911?

Всички се извърнаха към Клозовски. Той вдигна показалец за момент, после се намръщи.

— Според доклада то е направено от старческия дом „Ластинг Хармъни“ в централната част. Персоналът казва, че е била деветдесет и три годишна старица, Ингрид Несбит — чете ежедневно некролозите и направо откачила, като хванала двойника на Флойд Рейнолдс. Настоявала да се обади.

— Задънена улица — изсумтя Наш.

Клеър продължаваше да изучава дъската.

— Ако стиховете са връзката и той е искал да ги открием, защо ги е изрязал? Защо е убил Дийнър?

Пул въздъхна.

— Според мен е искал Портър да открие всичко това, не аз. Вероятно не и вие.

Клеър се обърна към Клозовски.

— Нали каза, че всички фалшиви некролози са пуснати от един и същ компютър? Нещо по проследяването му?

Клозовски не й отговори. Вместо това се взираше в екрана си.

— Клоз?

— А, не. Нищо за проследяването по айпи, но ако този компютър се появи някъде в градския уай-фай, ще го забележа веднага. И май… — той замлъкна и се наведе по-близо.

— Какво има? — попита Клеър.

— Виждам нещо, може и да не е важно. Вероятно просто мозъкът ми търси връзка, която всъщност не съществува — отвърна Клозовски.

Клеър се изправи и отиде до него.

— Изплюй камъчето, Клоз. Преди да ме накараш пак да те ударя.

— Набелязвах местоположенията, откъдето са отвлечени децата и където са намерени телата на картата. Ако прокарам черти да ги свържа, те малко или много се центрират около болницата „Джон Х. Строджър Джуниър“.

Наш се наведе да погледне картата.

— Там е работил Рандал Дейвис.

— Застраховки и продажби на лекарства. Предполагам, че и другите ни жертви често са наминавали оттам — каза Клеър. — И Дарлийн Бийл се намира там в момента.

Пул също се наведе.

— Ако се сдобия със списък на служителите, можете ли да ги прокарате през данните от некролозите? Може да извадим късмет и да намерим следващата мишена, преди да се случи нещо ново.

Клоз вече пишеше на клавиатурата.

— О, да, направо съм го започнал.

Наш се изправи и се загледа в дъските.

— Все още пропускаме нещо.

— Какво? — попита Пул.

— Не съм толкова сигурен, че Бишъп върши всичко това сам. Дори ако някак си е получавал помощ от Либи Макинли, това тук е просто прекалено много накуп за един човек. Имаме някакъв по-голям план в действие.

— Може би.

— „Не можеш да си играеш на господ, без да се запознаеш с дявола“ — прочете на глас Наш. — Дали не се случва и това с тези деца? Убиването им и връщането им от мъртвите? Игра на господ?

— … с дявола — допълни Клеър.

— Всички стихове са за живота и смъртта. Може би това се опитва да ни каже той — Пул отметна косата си назад. — В последно време успявам само да подремна по малко. Трудно ми е да се съсредоточа.

В този момент телефонът му звънна.

Той го извади от джоба си и погледна към малкото екранче.

Неизвестен номер.

Натисна зелената слушалка.

Преди да обели и дума, отсреща му заговориха първи:

— Франк, обажда се Сам.