Джонатан Баркър
И пета ще умре (48)

48.
Наш

Ден трети, 10:40 ч.

Наш натисна копчето за завършване на разговора и пусна телефона в джоба си.

— Обаждам се на Сам, но ме прехвърля направо на гласова поща, без позвънявания преди това.

Клозовски не вдигна глава. Остана, втренчил поглед в средния си монитор, 27-инчов, заобиколен от четири 22-инчови екрана.

Наш имаше чувството, че само от седене тук ще хване тен. Макар Клоз да си държеше лаптоп в колата, настояваше, че може да анализира данните по-бързо от бюрото си в управлението.

— Сам каза, че не бива да му звъним — заяви компютърджията отсъстващо, докато преглеждаше текста. — На каквото си е постлал, на такова ще легне.

Наш извади отново телефона от джоба си и набра домашния номер на Портър.

— Не му е присъщо да замлъква така… — Четири позвънявания, после се включи телефонен секретар. Той затвори. — Може би трябва да наминем през тях.

— Мисля, че открих нещо — Клоз се взираше в екрана.

Детективът се наведе към него, като внимателно избегна сувенирите на Батман и опаковките от десертни блокчета, разхвърляни безредно по бюрото на колегата му. На екрана изобилстваха редове с двойки букви и цифри, разделени в колонки.

— Какво точно гледам?

— Виждаш ли това тук? — посочи поредица дати Клозовски. — Забележи как започват от девети февруари.

— Аха?

— Е, данните би трябвало да ни връщат много по-далеч назад. Месеци, може би години. Те се записват в този файл, докато той свърши, и чак тогава старите се изтриват, за да отворят място за нови. Но е факт, че мястото никога не свършва.

— Щом началото е от 9 февруари, значи, нашият извършител е изтрил файла като в дома на Рейнолдс, нали? И пак не разполагаме с нищо?

Клоз посочи екрана с химикалката си.

— Напротив, имаме. Виждаш ли това, първото?

Посочи по-конкретно реда, на който пишеше:

02-09-2015 21:18:23 a8:66:7f:04:0c:63

— Първата част е датата, втората — часът, а този последен ред е MAC^[1] адресът. Прерових целия файл и този конкретен МАС адрес се появява само веднъж — точно тук, при най-първия запис — обясни Клоз.

— Какво ще рече това?

— Мисля, че нашият извършител е изтрил данните от рутера и се е разкачил, но не и преди новият лог да регистрира за секунда присъствието му. Проверил съм всички други MAC адреси, изброени в този четиридесет и осем часов период. Всеки един е свързан с устройство в къщата, но не и този.

— Можеш ли да го проследиш?

Клоз поклати глава.

— Не става така. Този идентификатор е уникален за компютъра. MAC адресите са вградени в хардуера, така че никой не може да промени или модифицира стринга, но не могат да се проследяват през множество мрежи, за да се открие настоящото местоположение. Във всеки случай не е като ай пи адрес.

Наш въздъхна.

— И това с какво ни помага тогава?

— Все пак е нещо като пръстов отпечатък — обясни Клоз. — Пуснах този уникален MAC адрес през данните, които извадихме от Старбъкс, и открих запис в лога им. Извършителят е бил свързан с мрежата за общо трийсет и три минути със същия компютър… — Клоз се облегна в стола си. — Чикаго има доста обширна безплатна уай-фай мрежа. Разполагаме с кули в парковете, библиотеките, влаковете — навсякъде са. На дванайсети февруари същият MAC адрес с бил свързан с обществената мрежа в Джаксън Парк за почти час и половина сутринта…

— Докато е скривал Ела Рейнолдс във водата.

Клозовски кимна.

— Включването явно е било пасивно, понеже е на равни интервали, а не през случайни периоди. Това ни подсказва, че извършителят вероятно си е оставил лаптопа в пикапа, който видяхме на онзи запис, но всъщност не използва компютъра. Трафикът, който открих, е най-вероятно автоматични задачи като имейла, просто машината си работи на заден фон. По едно включване на минута. Ако той го беше използвал да търси в мрежата, щяхме да видим повече случайни включвания.

— Защо би си свързал уай-фай, без да го ползва?

— Не мисля, че се е свързал нарочно — възрази Клоз. — По-скоро преди време е свързал лаптопа с обществената мрежа и не е изтрил връзката. Като оставя записа в системата, компютърът му автоматично се включва навсякъде, където е в обхвата на същата мрежа, както моят направи в Старбъкс. Така си спестява време. В този случай — навсякъде, където е в обхвата на градската мрежа.

— Значи се връщаме на първоначалния ми въпрос — можеш ли да го проследиш?

— Връщаме се и към първоначалния ми отговор. Един IP адрес е донякъде като телефонна линия, инсталирана в къщата ти. Номерът е винаги един и същ и винаги включен, така че може да бъде проследен до някакво статично местоположение. MAC адресът е специфичен за устройството, в този случай лаптоп. Този лаптоп може да бъде включван и изключван и свързан с милион различни мрежи. Може да се мести от една в друга или да изчезне от полезрението за неопределен период от време. Което ще рече, че не може да се проследи, но можем да бдим за появата му.

— Как?

— Когато се е създавала градската мрежа за безплатен обществен уай-фай, в нея е вградена задна вратичка за силите на реда. Мога да напиша една програмка на компютъра и да я пусна там. Ако лаптопът на извършителя ни се свърже с обществената система, ще бъдем уведомени. В този случай ще можем да стесним местоположението му до конкретния хъб, към който е свързан. Ще получим обаче много по-едромащабна мрежа от тази, която би ни дал един IP адрес — кулите са с обхват около половин километър.

— Кръг с радиус от половин километър в градски условия с все едно няколко съседни държави — отбеляза Наш.

— Но ще знаем къде в града се намира. Все е някакво начало. Може да извадим късмет и да засечем местоположението и чрез друг фактор.